Български
EnglishИвелин Михайлов разкрива възобновяването на институционалните заплахи срещу него и остро критикува липсата на реална политическа промяна, както и двойните стандарти в българското правосъдие.
Заплахи за арест и институционален чадър
По утвърдени канали за комуникация с властта Ивелин Михайлов получава предупреждение, че предстои неговият арест въз основа на показанията на двама защитени свидетели. Отправено му е послание да напусне страната възможно най-бързо, което той определя като опит за сплашване, копиращ напълно порочните модели от времето на Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Михайлов изразява дълбоко възмущение от органите на реда и ДАНС, призовавайки ги да разпитат открито стотиците му явни врагове, вместо да фабрикуват анонимни свидетели. Той съпоставя тази репресия с липсата на адекватни действия срещу реални престъпници. Като ярък пример посочва сириец, за когото са подадени сигнали за 4000 квадратни метра незаконно строителство, откраднато бомбоубежище, фалшифициране на документи и съмнително спечелване на 212 държавни поръчки, но въпреки това лицето остава на свобода.
Неразследваните престъпления на Делян Пеевски
Докато държавата си затваря очите за координирани медийни атаки и неверни твърдения в национален ефир за затварянето на „Исторически парк“, институциите напълно игнорират мащабни политически престъпления. Михайлов подчертава абсурда народните представители да се занимават с маловажни теми, докато съществуват категорични доказателства за изнудване от страна на Делян Пеевски.
Срещу Пеевски са налични следните неразследвани доказателства:
- Аудиозаписи: Запис на депутата Марио Рангелов, който признава, че е бил заплашван и притискан от Пеевски чрез държавната машина.
- Явни свидетели: Четирима реални свидетели, сред които и бизнесменът Павел Стоименов, изразяват готовност да дадат показания за схемите за изнудване.
Въпреки тези факти, прокуратурата и разследващите органи категорично отказват да снемат показания от свидетелите и да образуват производство.
Илюзията за политическа промяна
Анализирайки политическата обстановка, Михайлов стига до заключението, че в България не е извършена реална смяна на властта, а само формална замяна на едни лица с други. Според него изборните резултати са били предварително нагласени, като всички участници са изиграли перфектно отредените им роли.
Новите управляващи продължават политиката на подчинение на народа, като едновременно с това вдигат цените на винетките и гражданската отговорност.
| Ситуация | Отношение на държавата |
|---|---|
| Политически елит | Осигуряване на безнаказаност и разиграване на „игра на тронове“ по върховете на властта. |
| Обикновени граждани | Третирани като подчинени, които понасят финансовата тежест на управлението и институционалния произвол. |
Съпротива и бъдещето на партия „Величие“
Въпреки наложения натиск и продължаващите финансови запори, Михайлов категорично отказва да играе по правилата на корумпираната система. Той настоява за еднакво и безпристрастно правосъдие за всички, декларирайки готовност да понесе отговорност по закон, ако е допуснал доказани грешки.
Партия „Величие“ остава активна в политическия живот на страната и ще продължи да обединява хора, готови да се борят за свобода. Лидерът на организацията подчертава, че основният му двигател е дългът към предците, децата и последователите му, което прави подобни опити за шантаж напълно неефективни. Той призовава властта да действа открито и мъжки, вместо да се крие зад анонимни заплахи по телефона.
Add comment