Български
EnglishЕкологична катастрофа и престъпна схема в Кърджали
В поречието на река Върбица, близо до Момчилград, се разгръща мащабна екологична криза. Депутатът от партия „Величие“ Красимира Катинчарова и местният активист Нюргюн Мехмед разкриват престъпна схема, която застрашава здравето на населението в цялата област. Фирмата „Устра холдинг“ извършва незаконни дейности в коритото на реката, които водят до необратимо замърсяване на водите и почвата. Компанията получава разрешение за добив на инертни материали, което изтича през 2014 година, но въпреки забраната, тя продължава да копае пясък и чакъл допреди няколко месеца.
Смъртоносен обмен: Токсични отпадъци срещу строителни материали
Основният проблем се корени в дейността на „Устра холдинг“ като изпълнител на разрушаването на бившия Оловно-цинков комбинат (ОЦК) в Кърджали. Вместо да депонира опасните отпадъци на регламентирани сметища, фирмата ги изсипва в ямите, които сама е изкопала в речното корито. Схемата функционира безотказно: камионите пристигат пълни с токсични отломки и огнеупорни тухли от пещите на комбината, които са пропити с тежки метали,. Те изхвърлят отровите в реката и на връщане се пълнят с промита баластра и пясък за бетоновия център на фирмата. По този начин изпълнителят пести средства за рекултивация и такси за опасни отпадъци, докато генерира печалби от незаконния добив на инертни материали.
Живот в „токсичен бетон“
Добитият от заразеното корито материал влиза директно в строителството на нови жилищни сгради. Пясъкът и чакълът се смесват с бетон в базата на фирмата и се използват за изграждането на блокове в квартал „Възрожденци“ в Кърджали. Нюргюн Мехмед алармира, че хората купуват жилища, които са измазани и построени с материали, съдържащи тежки метали и вредни химикали. Той свързва зачестилите случаи на алергии и заболявания сред децата в квартала с постоянното излъчване от стените на собствените им домове. Гражданите живеят в среда, която бавно трови техните организми, без да подозират за произхода на строителните материали.
Унищожаване на водната екосистема
Незаконният добив на инертни материали премахва естествения филтър на реката. Фирмата отнема пласт от 3 до 4 метра от дъното, който се състои от пясък и камъни, играещи ролята на пречистващ субстрат. Когато този слой липсва, отровите от токсичните отпадъци се просмукват директно в подпочвените води. Това засяга кладенците на жителите в околните села, като например село Глухар, които черпят вода от вече замърсените подземни източници. Местен жител от село Крилатица свидетелства за масово измиране на риба в реката, което зачестява през последната година. Замърсяването не остава локално, а се пренася надолу по течението към язовир „Студен кладенец“ и река Марица, достигайки до териториите на Гърция и Турция.
Институционално мълчание и корупция
Въпреки многобройните сигнали до ДАНС, прокуратурата и чуждестранни посолства, държавните органи не предприемат ефективни действия. Институциите установява наличието на високи концентрации на тежки метали и издават предписания за почистване, но фирмата продължава дейността си необезпокоявана,. Концесионните срокове на оператора се удължават въпреки нарушенията. Красимира Катинчарова определя ситуацията като резултат на политическо безвремие и чадър над „властимащи фирми“, които трупат богатство за сметка на здравето на хората,. Липсата на държавност позволява на бизнес схема, базирана на отрови, да функционира години наред пред очите на обществото.
Add comment