Български
English
Представяме ви декларация на Лариса Савова относно исканата оставка на омбудсмана на Република България, заради системното бездействие на институциите, довело до тежки нарушения на човешките права.
Мотиви за исканата оставка и институционалния разпад
„Уважаема госпожо председател, народни представители, тази декларация е за оставката на омбудсмана на Република България и неговата заместничка, както и за системното овладяване и обезсмисляне на институциите за защита на правата. Тя не е емоционална реакция, а извод от поредица проверими факти, които показват пълна институционална абдикация от страна на органи, създадени да защитават основните права на гражданите и децата.
Първи случай: Хронология на едно бездействие с фатален край
На 27 ноември тази година омбудсманът на Република България е официално сезиран за непосредствен риск за живота на лишен от свобода, намиращ се под пълния контрол на държавата. Сигналът съдържа конкретни медицински данни: тежко хронично сърдечно заболяване, механична аортна клапа, имплантиран кардиовертер-дефибрилатор, необходимост от постоянна антикоагулантна терапия и задължителен лабораторен контрол, който в мястото за лишаване от свобода не се осъществява. Посочено е, че в затвора липсва лекар и че здравословното състояние на лицето видимо се влошава.
Вместо незабавна намеса, независимо медицинско становище и публична аларма при риск за живота, институцията се задоволява с препредаване на уверенията на същата администрация, чиято дейност следва да контролира. Омбудсманът описва кореспонденция, дати и административни действия, но не упражнява нито един реален превантивен механизъм, какъвто му е вменен по силата на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията. Институцията симулира дейност, докато рискът се материализира в трагичен резултат, като по този начин не предотвратява нечовешко отношение, а го нормализира чрез административен език.
На 10 декември лицето умира, след като е транспортирано между лечебни заведения при неясни и противоречиви обстоятелства. Администрацията го е третирала като лице без близки, въпреки че има живи родители, брат и малолетна дъщеря. Близките не са своевременно уведомени и до момента липсва ясна информация къде точно е настъпила смъртта и кой лекар я е констатирал. На близките беше отказан дори входящ номер, когато искаха да подадат жалба в прокуратурата; те търсеха тялото на сина си цял ден, а гледката, която завариха, беше страшна. Това е мистериозна смърт на човек, оставен на произвола на „институционална екзекуция“.
Втори случай: Казусът с българските деца във Франция
Вторият случай е повторение на същия модел на институционално бездействие. Българската държава е изправена пред тежък международен казус с две деца, на 8 и 10 години, във Франция. Те са изведени от семейството им, като Апелативният съд в Париж потвърждава мярката и предоставя родителските права на френската служба за закрила на детето.
Въпреки че децата са здрави и са налице доказателства за силна емоционална връзка с родителите, както и ясно изразена воля да бъдат върнати при тях, се подготвя настаняването им в институция за лица с физически и психически увреждания с квалификация „бавноразвиващи се“ и се планира принудително лечение. Министерство на външните работи демонстрира пасивност, граничеща с цинизъм. Вместо дипломатически натиск и координация, министерството се ограничава до формални отговори и прехвърляне на отговорността върху адвоката по делото. Френската служба вече подписва документи от името на родителите, докато българската държава не предприема спешни действия въпреки реалната опасност от необратими последици за психиката на децата.
„Домовата книга“ и политическата зависимост
Тези два случая не са случайни, а показват институционален модел, при който органите за защита на правата се превръщат в пасивни наблюдатели, за да не влязат в конфликт с изпълнителната власт. Тъй наречената „домова книга“ за служебни премиери се превърна във фактор за институционално снишаване. Когато една длъжност се възприема като вход към служебната власт, тя престава да бъде независима.
Омбудсманът и неговата заместничка не действат не защото не знаят, а защото чакат – чакат да не разгневят политическите субекти, които държат ключа към служебната власт. В този порочен механизъм човешкият живот и детската съдба се превръщат в разменна монета срещу шанса да бъдеш вписан в „домовата книга“ като приемлива фигура за служебен министър-председател. Това е политическа продажност под прикритието на институционална независимост.
Искания
Настояваме за:
- Незабавна оставка на омбудсмана на Република България и неговата заместничка.
- Незабавно изслушване на министъра на външните работи в оставка в Народното събрание относно действията по случая с децата във Франция.
- Ясен политически ангажимент за прекратяване на практиката институциите за защита на права да се използват като „резервна скамейка“ за служебната власт.
Add comment