Ивелин Михайлов обвърза кандидатурата си с твърдения за проблеми в държавата

В интервю за „Лице в лице“ Ивелин Михайлов, председател на „Величие“ и кандидат за президент, обяснява решението на партията да участва в изборите. Той представя кандидатурата си като продължение на политическата борба на формацията и я свързва с твърдения за зависимости във властта, проблеми в службите и спорове около енергийни проекти във Варненска област.

Защо „Величие“ участва в президентските избори

Михайлов казва, че членовете и симпатизантите на „Величие“ са решили да издигнат кандидатура, защото според тях борбата им не е приключила. Той обвинява Румен Радев, че не е изпълнил обещанията си да се противопостави на олигархията и да работи за по-добри условия за българите.

В оценката на Михайлов основните политически фигури за президентския вот са Илияна Йотова, Андрей Гюров и Костадин Костадинов. Той смята, че Йотова запазва неясна позиция, която позволява на различни групи да я възприемат като близка до тях, докато Гюров и Костадинов привличат по-тесни кръгове с по-категорични послания.

За да обясни тази оценка, Михайлов предлага собствено разпределение на избирателите според отношението им към Русия: 50% русофилски настроени, 30% неутрални и 20% русофобски настроени. Според него позициите на част от кандидатите и страхът от война насочват вота към Йотова, докато избирателите чуват противоречиви послания за ролята на НАТО и член 5.

Михайлов описва кампанията като противопоставяне, което кара хората да гласуват против даден кандидат, вместо да подкрепят програма. Той критикува партиите за това, че според него поставят геополитическите позиции над ежедневните проблеми и човешките загуби.

Докладът на ДАНС и жалбата срещу Народното събрание

Още в началото Михайлов поставя въпроса за твърденията около „Исторически парк“. Той показва официален отговор от ДАНС, който според него казва, че агенцията не е изготвяла доклад за парка, въпреки че в Народното събрание са били цитирани сведения за измама за 70 милиона лева и предполагаеми руски връзки.

Михайлов твърди, че сведенията са били представени устно пред парламентарна комисия, след което Народното събрание ги е направило секретни. Той определя случилото се като постановка и казва, че е подал жалба срещу парламента, за да бъде разгледан начинът, по който е използвана информацията.

Освен това той накратко отговаря на въпроса за издръжката си, като казва, че има действаща фирма, чиято работа осигурява доходите му. След това връща разговора към президентската кандидатура и проблемите, които според него институциите не решават.

Твърдения за влияние от Сърбия и ветрогенераторите

Михайлов казва, че се е явявал седем пъти на полиграф и твърди, че тестовете са засягали обвинения в шпионска и подривна дейност на Бойко Борисов в полза на Сърбия. Той споменава и предполагаемо участие на Иво Прокопиев, Димитър Енчев и представители на ПП-ДБ, като заявява, че службите не са го потърсили след сигналите му.

По думите на Михайлов през 2023 г. Борисов му е казал лично, че сръбският премиер Ана Бърнабич иска ветрогенератори на компанията CWP във Ветрино, Вълчи дол, Провадия и Варна. Той свързва това искане с възраженията срещу енергийните проекти в региона и твърди, че Сърбия е зависима от Русия и Китай.

Михайлов поставя този разказ в контекста на въпроса дали България може да разчита на съюзниците и службите си. Той твърди, че политически фигури предават информация на Сърбия и че така страната не може да изпълнява надеждно ролята си на източен фланг на НАТО.

Крайбрежната зона и предполагаемият пробив в службите

Като отделен случай Михайлов описва крайбрежната зона тип А във Варненско, която според него има защитна функция при военни действия. Той обвинява Даниел Славов, че чрез промени в кадастъра терени от зоната са били преквалифицирани като земеделска земя, а впоследствие – като регулирани парцели. Михайлов казва, че е подавал сигнали до институции и медии.

Той твърди, че бившият регионален ръководител на ДАНС Кирил Димов поддържа ежедневен контакт със Славов и поставя въпроса дали информацията на службите се предоставя на частни лица. Според Михайлов той е уведомил НАТО и Европейския съюз, но не е видял реакция. Той използва случая като пример за предполагаем пробив в системата за национална сигурност.

Каква роля иска Михайлов за президента

Михайлов обвързва президентската длъжност с възможността да комуникира със службите и да огласява проблеми, които според него остават премълчани. Той смята, че ако правителството не смени службите, президентът трябва публично да постави въпроса за неспособността на държавата да разчита на тях, на полицията и на армията.

В края на разговора Михайлов свързва сигурността с вътрешното управление и заявява, че политиците според него отклоняват вниманието от високите цени и други ежедневни проблеми. Кандидатурата му е представена като средство да се говори за тези теми и да се търси промяна в институциите. Оригинален източник: Кандидатът за президент Ивелин Михайлов с участие в „Лице в лице“ по bTV