Ивелин Михайлов: Президентът трябва да бъде коректив на властта

В „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ1 Георги Любенов разговаря с Ивелин Михайлов, кандидат за президент от партия „Величие“. Темите са ролята на президента, политическите зависимости, външната политика, цените на горивата и храната и проверките около Михайлов.

Президентската институция като противотежест

Михайлов защитава тезата, че президентът и Народното събрание имат особена легитимност, защото са пряко избрани от гражданите. Според него двете институции трябва да се допълват, а държавният глава да бъде коректив на изпълнителната и законодателната власт, без да се стига до съсредоточаване на властта на едно място.

Водещият поставя въпроса как президентът би могъл да влияе при силно парламентарно мнозинство. Михайлов отговаря, че държавният глава разполага с публична трибуна и неформално влияние, чрез които може да събира подкрепа и да поставя конкретни проблеми пред институциите.

Какво означава политическа промяна

На въпрос дали олигархичната групировка, за която говори, вече е свалена, Михайлов отговаря, че не може да смята процеса за приключил. По думите му зависимости, изграждани с години, не изчезват за един ден, а сегашната власт според него представлява симбиоза между различни интереси.

Михайлов призовава да се гледа отвъд отделните политически фигури. Той определя Борисов, Пеевски и Радев като лица на система и твърди, че смяната на едни назначения с други не променя непременно нейния характер. Според неговата оценка конфликтът между групи във властта може да обслужва самата система, а не обществото.

Михайлов представя „Величие“ като организация извън системата, която защитава обикновения човек. По думите му граждани продължават да търсят съдействие от нея и след излизането ѝ от парламента.

Отговаряйки на въпроса как президентът би могъл да обединява нацията, Михайлов описва обществото като съставено от хора, които създават и произвеждат, и от влиятелни групи, които според него извличат полза без обществен принос. Той включва сред работещите не само наемните служители, но и предприемачи, учители, учени и журналисти.

Като обща кауза Михайлов посочва справедливостта и еднаквия закон за всички. Той твърди, че полицията реагира различно при конфликт с народен представител и при сигнал от обикновен гражданин, защото според него институциите защитават властта и прилагат правилата избирателно.

Външна политика и идеология

В разговора за войната в Украйна Михайлов казва, че в „Величие“ има хора с различни лични позиции. За себе си заявява, че подкрепя справедливостта, но смята, че големите сили – включително Русия, Съединените щати, Европа и Китай – действат според собствените си интереси.

Той определя идеологията си като национална и отворена към света: обича България, уважава другите народи и не очаква те да възприемат българския модел. Според него политиката трябва да защитава хората от злоупотреба с власт.

По повод сделка за дизел между Путин и Тръмп Михайлов отхвърля тезата, че тя непременно води към мир. Той я разглежда като възможност за облагодетелстване на определени групи и поставя въпроса дали по-ниската цена на горивото ще стигне до крайния потребител.

Горива, земеделие и цени на храните

Михайлов твърди, че евтините горива сами по себе си не гарантират благосъстояние, и дава за пример период, когато България е имала евтино гориво, но обикновените хора според него са останали бедни. Той смята, че ползата може да бъде усвоена от влиятелни групи, вместо да се отрази в доходите на домакинствата.

Вместо горивата той поставя храната сред най-важните въпроси за гражданите. Според него българското земеделие би могло да произвежда по-достъпна храна, но липсата на напояване и натискът върху земеделците ограничават производството.

Като причина за високите цени Михайлов посочва липсата на силна вътрешна конкуренция. Той твърди, че определени икономически играчи контролират цели сектори и че пазарът се придвижва към олигополен модел, при който потребителите имат малък избор.

Проверки и кампанията

Любенов пита Михайлов дали честите проверки и запори затрудняват предизборната кампания. Михайлов отговаря, че контролът сам по себе си е необходим, но според него повтарящи се проверки, предварителни запори и продължителни съдебни обжалвания могат да парализират работата на проверяван човек или организация.

Според него контролът трябва да е равномерен, а институциите да подреждат задачите си по обществена значимост. В подкрепа на тезата си сравнява проверките около собствената си дейност с публично демонстрирани разходи на други лица, за които според него не се задават същите въпроси. Той също така заявява, че оценката на построеното в Исторически парк би трябвало да се разглежда в съпоставка с държавни строителни разходи.

Михайлов не посочва кого „Величие“ би подкрепила на балотаж. Той призовава избирателите да гласуват с бюлетина номер 19 за кандидатите, свършили работа.

Оригинален източник: Кандидатът за президент Ивелин Михайлов в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ1