Български
EnglishСъни Бозкурт разговаря с Ивелин Михайлов в „Червена точка“ за личния му път, изграждането на „Исторически парк“ и политическата промяна, която той свързва с активно гражданско общество.
Личният успех придобива смисъл чрез създаденото за другите
Личното богатство престава да бъде достатъчна цел за Михайлов, когато открива колко кратко удовлетворение му носят скъпите покупки. Той разказва, че през 2010 г. купува автомобил за 304 000 лв., но след 2 седмици вече не го иска; създаденото за другите продължава да го радва години по-късно.
Михайлов споделя с други хора наученото от личния си опит и четенето още от 2003 г. Създава онлайн канал, за да запази обученията си и да не повтаря едни и същи обяснения на всеки нов участник; настоява обаче знанията да се проверяват на практика, а не само да се обсъждат.
Дисциплината и постоянството според него дават възможност човек да развие способностите си, независимо от началните условия. Политическата работа обаче му отнема времето за младежите, а загубата на тази връзка е една от личните цени на участието му.
От скулптурен парк до исторически възстановки
„Исторически парк“ представя миналото чрез възстановки на сгради и укрепления, но първоначалната идея е за скулптурен парк върху 15 декара. Михайлов разказва за 17 години подготовка, изграждане и развитие на проекта, включително 6 години проучвания преди изработването на каталог на възстановките.
Археолозите и екипът изследват как са изглеждали сградите и укрепленията, а резултатите събират в каталог преди строителството. За Михайлов стойността на начинанието е и в примера: обикновени хора могат да създадат мащабен проект в България, вместо да чакат някой друг да го направи.
Медийното представяне на парка според него подкопава именно това послание. Той оспорва обвиненията, че проектът е финансова пирамида, и кани журналисти и посетители да го разгледат лично; в разговора обявява ден на отворените врати на 17 октомври от 10:00 ч.
Политиката като отговорност към хората, които са повярвали
Прякото участие в политиката не е първоначалният план на Михайлов. Той подкрепя други лица, включително Костадин Костадинов, но впоследствие смята, че те се отказват от обещаната промяна. Чувства се отговорен пред хората, на които ги е препоръчал, и решава сам да участва като активен член на „Величие“.
Натискът върху частната инициатива променя и убеждението му, че спазването на закона е достатъчна защита. По неговия разказ институциите могат да възпрепятстват работата на граждани и предприемачи дори когато те не разчитат на държавни поръчки; затова свързва създаването на „Величие“ със защитата на обикновения човек.
Сътрудничеството около конкретни задачи е подходът, който той предлага на други опозиционни партии. Посочва контакти с „Възраждане“, МЕЧ и ПП–ДБ и разказва, че инициативата за вот на недоверие заради незаконните сметища не получава необходимата подкрепа; според него взаимните атаки пречат на общите действия.
Защитата на вота изисква самоорганизация
След изборите през октомври 2024 г. на „Величие“ първоначално не достигат 21 гласа за преминаване на парламентарния праг, разказва Михайлов. Той определя резултата като откраднат и разказва, че първоначално приема случилото се като край на усилията си.
Поддръжниците променят това решение, като сами започват да събират данни и доказателства за нарушения. По думите му за 3 дни те показват, че не са се примирили, и му връщат решимостта да продължи. Той свързва усилията им с последвалото преразглеждане на резултата и влизане на партията в парламента с 4,01%.
Наблюдението на изборите затова не може да зависи единствено от партийния ресурс. В отговор на въпрос от публиката той признава, че „Величие“ няма възможност да покрие всички секции, и призовава гражданите да участват заради честния вот и собственото си бъдеще, а не само срещу заплащане.
Смяната на лидер не е достатъчна за промяна
Политическата промяна според Михайлов изисква достъп на способни хора до управлението, а не подмяна на едно лице с друго. Той обвинява Румен Радев, че запазва политическите зависимости, вместо да изпълни очакванията за промяна. Затова призовава избирателите да оценяват действията на кандидатите, а не само обещанията им.
Постоянното гражданско участие според Михайлов позволява хората сами да защитават интересите си. За пример дава общността във Ветрино: по неговия разказ местните се организират да възстановяват реда без побоища и търсят съдействие от полицията. Така разбира и „Величие“ – като организация за граждански каузи, а не само като партия.
Личната му цел не е да остане завинаги начело. Той иска подготвени хора да поемат политическите задачи след него и да продължат защитата на гражданските интереси. Затова поставя общата кауза пред привързаността към конкретен политик.
Оригинален източник: Червена точка - ИВЕЛИН МИХАЙЛОВ - Човекът зад името!
Add comment