Киро Брейка: България не е независима, защото не контролира решенията и ресурсите си

Във видео за Деня на независимостта Киро Брейка поставя въпроса какво реално означава независимостта за България. Той говори за външните зависимости, обществената памет, медиите и възможността полезни идеи за училището и спорта да бъдат отхвърляни само заради политическия етикет, който някой им поставя.

Независимостта като спорна реалност

Брейка започва с тезата, че България никога не е била напълно независима. По думите му страната постоянно е трябвало да се съобразява с по-силни външни фактори. Той разглежда периода на Тодор Живков като време, в което българското управление е успявало да лавира между тези зависимости и да извлича конкретни ползи за държавата.

Според Брейка след промените обществото е било насочвано към едностранно отрицание на социалистическия период. Той твърди, че зад това говорене са стояли хора, които са използвали общественото недоволство, за да забогатеят и да придобият държавни активи. В тази оценка той вижда не само спор за миналото, а начин гражданите да бъдат отвличани от въпроса кой носи отговорност за настоящето.

Като пример Брейка коментира интервю с министъра на спорта Енчо Кирязов. Поводът е идеята за връщане на сутрешната гимнастика в училище. Брейка защитава мярката като полезна за здравето и дисциплината на децата и критикува внушението, че тя трябва да бъде променена, за да не изглежда социалистическа. Той противопоставя практическата полза на идеологическия рефлекс.

Медиите и оформянето на нагласите

Особено остър е коментарът му към националните медии. Той обвинява част от тях, че не просто отразяват събитията, а активно оформят общественото мнение. Според него чрез подбора на гости и въпроси медиите могат да превърнат второстепенна тема в основен скандал и да оставят важни проблеми извън разговора.

В заключение Брейка свързва независимостта с личната способност на гражданите да проверяват твърденията и да не приемат готови оценки. Той поставя образованието, спорта и културата като основи на по-самостоятелно общество. Според него България ще бъде по-независима тогава, когато развива собствените си ресурси и когато гражданите настояват решенията да се вземат в техен интерес.

Според Киро Брейка едно предложение не трябва да се оценява според това от кой период или политически лагер идва. Той използва спора за сутрешната гимнастика като пример за общество, което понякога отхвърля работещи решения, защото ги свързва с нежелано минало. В неговата позиция практичният въпрос е дали дадена мярка помага на децата, а не какъв е етикетът, който телевизионният разговор й поставя.

Свобода на словото

Видеото съдържа и лична критика към начина, по който големите медии подбират гостите и темите си. Киро Брейка свързва този подбор със случая, при който според него негови материали са били използвани в негативен контекст, без той да бъде поканен да представи своята гледна точка. Оттам той прави по-общия извод, че свободата на словото трябва да включва и възможност засегнатите страни да отговарят.

В по-широк план тезата за независимостта се отнася до способността на България да определя сама развитието си. Това включва образование, спорт, култура, икономика и начина, по който се разказва националната история. За Брейка гражданите не трябва да остават публика на чужди решения, а да участват в избора на посока и в изграждането на средата, в която живеят.

Видеото противопоставя два начина за оценка на обществените предложения. Единият се интересува дали мярката работи и дали подобрява живота на хората. Другият я отхвърля или приема според това дали напомня за определена идеология. Киро Брейка защитава първия подход и смята, че училището трябва да пази децата от вредни влияния, но и да им дава движение, знания и навици.

Кой определя дневния ред

Критиката към медиите е свързана и с избора на теми. Според Брейка важните въпроси за училищата, наркотиците, здравето и развитието на децата могат да бъдат изместени от спор дали една гимнастика изглежда достатъчно модерна. Така общественият разговор се концентрира върху формата, а не върху резултата.

В неговия разказ независимостта не е само въпрос на държавни символи и официални празници. Тя зависи от това дали гражданите могат да мислят самостоятелно, да задават въпроси и да изискват отчетност. Ако решенията се приемат готови от медии, партии или външни центрове, държавата формално може да е суверенна, но обществото остава зависимо.

Затова Брейка свързва националната независимост с изграждането на собствена среда за образование, спорт и култура. Според него страната трябва да развива кадрите си и да пази способността си да определя кое е полезно за децата и общността. В противен случай всяка следваща политика ще бъде представяна като чужда необходимост, а не като български избор.

Оригинален източник: К'ВА НЕЗАВИСИМОСТ, К'ВИ 5 ЛЕВА？