Защо България изгуби 11 милиона декара поливна земя

Красимира Катинчарова представя разследващ анализ за причините, поради които България е изгубила над 11 милиона декара поливна земя. Тя сравнява страната с Турция, разглежда разрушаването на напоителната инфраструктура, ремонтите на язовири, разпределението на собствеността и последиците за българското производство на храна.

Как България изгуби напояването

В началото на видеото се посочва, че през 1989 г. България е напоявала около 12 милиона декара, или една четвърт от обработваемата си земя. През последната година според представените данни „Напоителни системи“ е доставило вода само за около 380 000 декара.

Това означава, че страната е изгубила над 11 милиона декара поливна земя и днес полива под 1% от земеделската си площ. Авторът подчертава, че България не страда от липса на вода, а от липса на работеща мрежа и от управление, което не успява да превърне водния ресурс в производство.

Турция превръща сухата земя в производствен район

Като контраст е посочена Турция. В района на Диарбекир се довършва язовирът „Силван“, чиято стена е висока 175 метра и който трябва да осигури вода за около 2 350 000 декара.

Видеото споменава и договор за нова напоителна система край Рейханлъ, която ще осигури вода за 56 000 декара в 8 села. Според представения анализ през последните 25 години Турция е добавила около 7 милиона декара поливна земя, докато България е изгубила 11 милиона.

Разликата според Катинчарова не се дължи на климата или географията. Турция разполага с по-ограничен воден ресурс, но изгражда язовири и канали, докато България има вода, но не я отвежда до нивите.

Разграбването на „Напоителни системи“

Видеото описва помпени станции, от които са извадени тръби, шибри, арматура и кабели. Част от съоръженията са били продадени за скрап, а други са изчезнали от полето, което прави възстановяването на системата по-скъпо и по-трудно.

Като конкретен случай е посочен Георги Харизанов, назначен през 2011 г. за изпълнителен директор на „Напоителни системи“. Видеото припомня, че през 2012 г. той е отстранен заради липса на висше образование и че преди това е имал условна присъда за изнудване.

През 2013 г. Харизанов е бил арестуван и обвинен за сделка с 2 000 тона скрап от предприятието, продадени според видеото на двойно по-ниска цена. Разследването е прекратено, а по-късно Харизанов е осъдил прокуратурата и държавата е изплатила обезщетение.

Одитът на язовирите

Сметната палата е публикувала през 2021 г. одит на „Напоителни системи“. Във видеото се посочва, че дружеството няма документи за собственост на 88 язовира и не е могло да отчете 135 милиона кубически метра вода за една година.

Авторът поставя въпроса как държавно предприятие може да не знае кои язовири са негови и къде отива водата. Според анализа докладът е публичен от години, но не е довел до търсене на отговорност или до възстановяване на инфраструктурата.

Ремонтите за 632 милиона лева

През 2018 г. държавата е отпуснала около 500 милиона лева за ремонт на язовири. Държавната консолидационна компания е възложила на „Монтажи“ ЕАД 266 договора с обща стойност 632 милиона лева и е извършила авансови плащания.

Според представения разказ „Монтажи“ не е разполагало с капацитет да изпълни ремонтите и без конкурс ги е превъзложило на частни фирми. Сметната палата е установила данни за престъпление и е изпратила доклада до прокуратурата, ДАНС и Националната следствена служба.

Видеото твърди, че за по-малко от 24 часа докладът е бил засекретен до приключване на наказателното производство, което според автора все още не е приключило. След това председателят на Сметната палата Цветан Цветков е освободен, а съдът е установил, че уволнението му е незаконно и държавата е платила обезщетение.

Кой отговаря за водата

Катинчарова описва управлението на водите като разпиляно между министерства, агенции, басейнови дирекции, инспекции и общини. Земеделието управлява 719 язовира, икономиката около 500, общините около 5 000, а собствеността на 312 язовира не е изяснена.

Питейната вода е в едно министерство, напояването в друго, а разрешителните за водовземане се издават от трети орган. Според видеото тази конструкция позволява при суша да няма един конкретен отговорен човек, който да обясни защо водата не стига до земеделските производители.

Авторът определя проверките като заместител на действията. Дори нов одит да потвърди нарушенията, самият доклад няма да напои нито един декар, ако не последват реални решения, инвестиции и персонална отговорност.

Малките язовири и общините

След 1990 г. над 3 000 малки язовира са били прехвърлени на общините със законов текст. Според видеото това е станало без търг, без цялостна концепция и без достатъчно ресурси за поддръжка.

Част от съоръженията са строени между 1956 и 1965 г. с цел напояване и водопой на животни. Катинчарова поставя въпроса колко от тях все още се използват за земеделие и колко са се превърнали в частни рибарници или водоеми край имоти.

Производителите и вносната храна

Видеото разглежда случая на Павел Стоименов, представен като голям зеленчукопроизводител, който обработва значителни площи край село Брест. Той е бил осъден за използване на вода от Дунав, за да спаси продукция, обвързана с договори.

Катинчарова отбелязва, че Стоименов е бил кандидат на „Величие“, но заявява, че този политически факт не променя публичните данни по делото. Според видеото липсата на достъп до вода допринася за вноса на над 80% от зеленчуците на българския пазар.

Авторът свързва напояването не само с доходите на производителите, а и с цената и качеството на храната. Когато България не използва собствената си земя, домакинствата зависят от внос, а туристическият сектор губи възможността да предлага местна продукция.

Европейските средства и политическата отговорност

От 2007 г. насам в тръби и водни съоръжения са вложени милиарди от европейските фондове и държавния бюджет. Видеото не посочва един-единствен виновник, а изброява министри на земеделието и правителства от последните 36 години.

Изводът е, че 24 правителства от различни политически цветове не са възстановили националната напоителна система, въпреки че управлението на водите е било приоритет в множество програми. Според Катинчарова повтарящият се резултат показва системен политически провал, а не единична грешка.

Водата към Гърция и националният интерес

Видеото припомня, че в продължение на 60 години България е подавала вода към Гърция по репарационно споразумение от 1964 г. За този период според представените данни към Гърция са изтекли 11 милиарда кубически метра вода от Арда.

След изтичането на споразумението през юни 2024 г. правителството на Росен Желязков е сключило ново 5-годишно споразумение срещу заплащане. Авторът посочва около 2 милиона годишно за 186 милиона кубически метра вода и сравнява тази цена с цената, която плащат българските земеделци.

Според анализа България продава водата си на съседна държава по-евтино, отколкото я предоставя на собствения си производител. Видеото подчертава, че споразуменията не изчерпват целия воден ресурс на страната, но България няма мрежа, която да го отведе до земеделските площи.

Какво означава държавническо решение

Финалният контраст е между Турция, която изгражда язовири с хоризонт десетилетия напред, и България, която произвежда стратегии и институции без последователно изпълнение. Според видеото държавникът се познава по това, че подписва решение, чиито резултати може да бъдат използвани от негов политически опонент.

Катинчарова завършва с призив разговорът за водата, напояването и производството на храна да бъде споделян. Основният ѝ извод е, че България има вода, но тя изтича през пропуските на собственото управление.

Оригинален източник: Защо в България няма напояване？