Ивелин Михайлов: България трябва да смени политическата система, а не само лицата

В интервю с адв. Мария Мусорлиева Ивелин Михайлов заявява, че политическата криза в България не се дължи само на лоши кандидати, а на система, която сменя лицата, без да променя начина на управление. Той говори за президентската кампания, ролята на гражданите и твърденията си за договорки между политически и икономически групи.

Защо политическите лица се сменят, а системата остава

Михайлов свързва съвременния политически модел с периода след 1989 г. Според него управлението постепенно е останало в ръцете на хора, които познават институционалните механизми и са успели да запазят влиянието си при смяната на политическите формации.

Той описва прехода от източния към западния модел като процес, при който българският политически елит е получил инструкции как да управлява обществото. Михайлов се позовава на идеи на Ноам Чомски и заявява, че властта може първо да създаде проблем, а след това да поиска повече правомощия, за да го реши.

По думите му БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ и по-късно президентските политически проекти са различни етапи от един и същ модел. Той смята, че партиите се износват, а системата произвежда нови играчи, които да задържат общественото внимание, без да променят основните правила.

Изкуствените конфликти и невидимите проблеми

Михайлов определя като изкуствени част от скандалите, които доминират предизборния разговор. Той посочва теми като Петрохан и публичните конфликти около отделни фигури и пита защо дискусията не се насочва към начина, по който държавата управлява здравеопазването, образованието и обществения ред.

Той поставя въпроси за хората, които умират заради липса на качествено здравеопазване, за децата, които според него получават недостатъчно образование, и за гражданите, които се пристрастяват към хазарт или наркотици. В неговата оценка системата създава условия за зависимост и престъпност, вместо да развива самостоятелни и конкурентоспособни хора.

Пенсионните фондове и придобитите активи

В разговора Михайлов твърди, че вторият пенсионен стълб не е защитил гражданите, а чрез пенсионните фондове са били придобити активи в енергетиката, банковото дело, застраховането, курортите и производството. Той заявява, че тези процеси са се случили с пари, които принадлежат на гражданите.

Михайлов посочва Иво Прокопиев като пример за бизнесмен, който според него получава милиони дневно от енергийни и медийни дейности. Той споменава и над 400 милиона публично финансиране за медии за период от 4 години, като твърденията му в интервюто не са придружени с подробно разглеждане на конкретни документи.

Според Михайлов медиите, финансирани от големи икономически интереси, не просто информират, а налагат политически и обществени позиции. Той смята, че гражданите трябва да питат кой финансира дадено послание и какви интереси стоят зад него.

Президентът като коректив

Михайлов заявява, че кандидатът за президент трябва да има най-малко няколко видими постижения, чрез които да покаже знания, постоянство и способност да носи отговорност. Той посочва своята работа по Исторически парк, издаването на книги, поставянето на паметници извън България и създаването на културни и икономически връзки.

Той критикува кандидатите, които според него се представят основно чрез телевизионна реклама и публичен образ. Според Михайлов президентът трябва да бъде в различен политически лагер от министър-председателя, за да има баланс между институциите, но балансът трябва да води до полезни решения, а не до блокиране на държавата.

В разговора се споменава кандидатурата на Андрей Гюров. Михайлов я определя като системен избор и твърди, че зад нея стои Румен Радев. Той критикува и културата на политическа публичност, при която кандидатите се представят като медийни образи, без избирателите да проверяват професионалните им резултати.

Здравеопазване и образование

Михайлов говори за гражданите, които събират стотици хиляди левове за лечение в Турция и други държави. Според него тези хора не се включват реално в статистиката за жизнения стандарт, защото разходите им показват, че държавната здравна система не осигурява равен достъп до лечение.

Той предлага българските политици и техните семейства да използват същото здравеопазване и образование като останалите граждани. Михайлов разказва, че неговите деца учат в общината, в която той работи, защото според него човек трябва да подобрява средата, вместо да я напуска и да търси привилегии само за собственото си семейство.

Той смята, че гражданите не изискват достатъчно от политиците и рядко проверяват биографиите им. Според него общество, което избира средностатистически, неподготвени или зависими хора за най-високи длъжности, не може да очаква положителни резултати.

Машинното гласуване и гражданските организации

Адв. Мария Мусорлиева поставя въпроса за машинното гласуване и за ремонта на устройствата от частна фирма. Тя подчертава, че проблемът не е в натискането на бутона, а в софтуера, който остава неразбираем за повечето избиратели.

Михайлов отговаря, че независимо от вида на бюлетината гражданите ще бъдат уязвими, ако нямат собствена организация, която да наблюдава изборите и да защитава правата им. Той призовава хората да бъдат активни наблюдатели, а не пасивни зрители на предизборната реклама.

Той признава, че „Величие“ и други граждански сили са помогнали за създаването на общественото недоволство, което е довело до избирането на Румен Радев. Според него Радев първоначално е говорил приемливо за гражданите, но впоследствие е предал доверието, което е получил.

Радев, Борисов и Пеевски

Михайлов коментира отношенията между Румен Радев, Бойко Борисов и Делян Пеевски като политически сценарий, в който обществото може да получи показна жертва, без да бъде променена системата. Той допуска, че Пеевски може да бъде представен като човекът, срещу когото властта се бори, докато Борисов запази влияние или се оттегли по договорен начин.

Той посочва и друга възможност: Борисов да е оставил свои хора в чужд политически проект, за да може по-късно да го атакува отвътре. Михайлов заявява, че според него между политическите фигури има договореност, но това остава негова оценка за политическата ситуация.

В разговора се обсъжда и ролята на Копринков. Михайлов го описва като човек, който предава послания и може да поеме вината при политически скандал, докато реалните решения се вземат от по-високо ниво.

Твърденията за натиск и действията на КПК

Михайлов разказва, че докато е бил в Народното събрание, е знаел за предстоящо задържане на 7 души, които определя като невинни. Той заявява, че е бил изнудван от служители и агенти на Комисията за противодействие на корупцията и че е посочил имена на службите.

Сред споменатите имена са Борислав Радулов и Джейхан Ибрямов. Михайлов твърди, че разполага със свидетел и че е поискано лицево разпознаване на втори агент, но тази процедура не е била проведена.

Според него отказът от действия е свързан с опит за овладяване на политическата система. Той заявява, че „Величие“ е неудобна, защото не търси споразумения, пари или позиции, а законова рамка, в която хората да могат да работят.

Работа вместо политически позиции

Михайлов казва, че хората около него не искат министерски кресла, а конкретни възможности да изпълняват задачи. Той твърди, че има способни министри, на които не се позволява да работят, защото системата пази установените зависимости.

Финалното му послание е, че промяната няма да дойде само чрез подмяна на лицата. Според него България се нуждае от граждани, които проверяват доказателствата, наблюдават изборите, изискват отчетност и отказват да приемат предварително подготвени политически сценарии.

Оригинален източник: Пеевски ще бъде жертван - да се види, че се борим с олигархията; Радев оставя Бойко да се оттегли!