Ивелин Михайлов: Президентът трябва да чува целия народ, а не само богатите

Ивелин Михайлов представя президентската си кандидатура като опит да върне институциите към основната им задача: да защитават гражданите и да решават реалните проблеми в страната.

Защо Михайлов отново влиза в политиката

Михайлов казва, че екипът му е дал шанс на новите управляващи да покажат дали ще изберат правилния управленски състав и дали ще изпълнят заявките си преди изборите. Според него резултатът не оправдава очакванията. Хора, с които е работил за общи обществени каузи, отново са поставени встрани и срещат институционални препятствия.

Той прави разлика между сегашната ситуация и отношението, което според него са демонстрирали Делян Пеевски и Бойко Борисов. Натискът вече не изглеждал толкова брутален, но проблемът оставал: държавните механизми не работели еднакво за всички. Затова Михайлов смята, че трябва отново да се включи в централната политика, вместо да се ограничи до работа по места.

Президентът трябва да бъде достъпен за хората

На въпрос за първия му приоритет като президент Михайлов отговаря, че гражданите трябва да разберат, че най-после имат човек във властта, към когото могат да се обърнат. Той не описва президентството само като представителна длъжност, а като институция, която трябва да чува сигналите от цялата страна.

Михайлов разказва за телефонен разговор с майка, която плачела заради проблемите на детето си. Детето изоставало в училище, не искало да посещава занятия и било тормозено от други деца. Жената потърсила директора, полицията, общината и други институции, но според разказа й никой не поел отговорност.

За Михайлов този случай показва защо хората имат нужда от реален достъп до властта. Писмата и сигналите не са достатъчни, когато гражданинът не получава отговор и не вижда действие след подадената жалба.

Помилванията не са центърът на президентската работа

В интервюто Михайлов е попитан дали би използвал активно правомощията за помилване и дали би действал по-публично от Илияна Йотова. Той отговаря, че помилванията са само една част от работата на президента и не трябва да се превръщат в основен критерий за оценка на институцията.

Според него по-важно е президентът да чува милионите граждани, които се нуждаят от помощ. Той настоява държавният глава да бъде президент на целия народ, а не само на заможните хора и на определени политически среди.

Отказ от част от президентските привилегии

Михайлов заявява, че би се отказал от резиденция „Бояна“. Той прави разграничение между личните привилегии и охраната, която може да е необходима за дипломатите и хората, които придружават президента при официални ангажименти.

Тази позиция е част от представата му за президентството като институция, която трябва да работи, а не да се изолира зад протокола. Михайлов иска обществото да вижда резултати и да може да оцени дали президентът използва правомощията си по същество.

Критика към образованието, здравеопазването и силовите институции

Михайлов определя държавното образование и здравеопазване като катастрофални. Той отправя същата оценка към МВР и прокуратурата. Според него проблемът не се свежда до един отделен ръководител, а до начина, по който управляващите използват институциите.

Той заявява, че прокуратурата не принадлежи на конкретна политическа фигура, а на този, който държи властта. С това Михайлов свързва отговорността за състоянието на държавата с управляващите, които разполагат с необходимите инструменти да променят системата.

Как Михайлов вижда президентските правомощия

Михайлов не приема тезата, че президентът няма особено значение. Според него президентската институция има голям авторитет и силен публичен глас, а едно активно президентство може да ускори промените в страната.

Той не се ангажира с прогноза дали ще стигне до балотаж. По думите му това зависи от избирателите. Неговата задача е да достигне до възможно най-много хора, да обясни какво е направил и какво предлага, а след това народът да вземе решение.

Предизборната кампания и медийното мълчание

Михайлов очаква опонентите му да повторят подхода от предишните избори и да не споменават името му и „Величие“. Той смята, че чрез игнориране на политическите му послания определени среди ще се опитат да ограничат достъпа на гражданите до информация.

Той прави разлика между партията и инициативните комитети, които подкрепят други кандидати. Според него този формат дава възможност за допълнително финансиране на медийна кампания. В транскрипта той отправя остри обвинения за начина, по който се разпределят публични средства, и представя това като част от неравнопоставеността в изборния процес.

Михайлов заявява, че „Величие“ трябва да доказва позициите си с действия. Той казва, че организацията не трябва да защитава свои хора, когато са извършили несправедливост, и че би се отказал от политиката, ако партията започне да използва властта в собствен интерес за сметка на други граждани.

Правила, които не се местят според интереса

Една от основните му тези е, че българите трябва да живеят в държава с ясни и еднакви правила. Той сравнява политическата система с железопътен стрелочник, който мести релсите според моментната изгода. Според Михайлов подобна практика руши доверието в институциите и убеждението, че законът важи еднакво за всички.

Той свързва справедливостта не само с решенията на съда или парламента, а и с ежедневното отношение към гражданите. Когато човек подава сигнал за тормоз над детето си, проблеми в училището или злоупотреба с власт, институциите трябва да реагират навреме, а не да оставят случая без отговор.

Възможността за политическа промяна

В края на разговора Михайлов заявява, че изборите могат да донесат сериозна положителна промяна, ако хората спрат да гласуват само според внушенията, които получават. Той призовава избирателите да сравнят кои кандидати говорят по съществените теми, кои действат при криза и кои остават близо до хората.

Така той представя президентската си кандидатура като избор между пасивна институция и президентство, което активно се намесва в обществения живот. Според него решението принадлежи на гражданите, но промяната е възможна само ако те оценят политиците по реалните им действия.

Оригинален източник: Ивелин Михайлов преди регистрацията на партия "Величие" за президентските избори