Красимира Катинчарова оспорва екологичната оценка на енергийно-климатичния план до 2030 г.

Красимира Катинчарова поставя под съмнение екологичната оценка на актуализирания Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата и настоява за конкретни числа, защита на земята и ясна отговорност след края на живота на енергийните съоръжения.

Обществено обсъждане без възможност за промяна

Според разказа на Катинчарова общественото обсъждане е проведено в центъра на София в последния ден на август, когато голяма част от хората са извън столицата. Тя казва, че гражданското присъствие е било слабо, докато представители на вятърния сектор са присъствали организирано. Като негов говорител посочва Никола Газдов и твърди, че изказванията му са били аплодирани от около 30 души.

Основното ѝ възражение е процедурно. Тя цитира изречение от официалния документ, според което текстовете в проекта на актуализирания план не подлежат на обществени консултации и промяна. Затова определя обсъждането като формално, след като планът вече е одобрен и изпратен в Брюксел.

Какво предвижда планът до 2030 г.

Катинчарова посочва до 7160 MW нови мощности за периода след 2022 г., предимно от слънчева и вятърна енергия. Във видеото се споменава инвестиционен мащаб от близо 3,6 млрд. евро до 2030 г. и наличието на 12 810 соларни обекта в страната.

Заложената национална цел е 34,96% дял на възобновяемата енергия в общото потребление на електроенергия, отопление и транспорт. Според прочетения от нея текст европейската цел за България е 33%, тоест по-високият процент е национално поет ангажимент.

Липсва общата площ на засегнатата земя

Докладът за екологична оценка е близо 480 страници, но според Катинчарова в него не е посочен нито един общ брой хектари, които ще бъдат засегнати. Тя казва, че липсват разбивки по категории земя и области, въпреки признанието в самия документ, че засягането на земеделски земи е открояващ се проблем.

В друго обобщение на същия документ, твърди тя, възобновяемите източници вече не фигурират сред вредните въздействия върху земите и почвите. Така според нейната оценка проблемът е назован в една част, но изчезва от заключенията.

Защо пасищата са ключов спор

Сред приоритетните терени за развитие на мощности са изброени урбанизирани територии, нарушени терени, пасища и депа за отпадъци. Катинчарова възразява срещу поставянето на пасищата в тази група, защото те са основа за животновъдството и се разпределят на стопани според броя на животните.

По думите ѝ застрояването на пасище може да прекрати дейността на конкретно семейно стопанство и да унищожи поминъка му. Тя отбелязва, че животновъдството не е разгледано самостоятелно в документа, въпреки възможните последици.

Кой плаща демонтажа

Следващият голям пропуск според видеото е краят на експлоатационния живот на съоръженията. Катинчарова говори за приблизително 20 години живот на соларните панели и средно 12 години за батериите и заявява, че в оценката липсват правила за извеждане от експлоатация, демонтаж, финансово обезпечение, банкова гаранция и възстановяване на терена.

Думата „рекултивация“ според нея се среща пет пъти, но само по отношение на въглищни мини и стари уранови обекти. Тя предупреждава, че при ликвидация на проектното дружество изоставените конструкции и разходът за разчистването могат да останат за общината и данъкоплатците.

Отстоянията до жилища и инфразвукът

Катинчарова посочва, че за наземните фотоволтаични централи няма минимално отстояние до жилища. Общата наредба от 1992 г. е отменена през май 2011 г. и според нея не е заменена.

За вятърните генератори е останала норма от 500 м, въведена през 2005 г., когато турбините са били значително по-ниски. Днешните съоръжения могат да се доближават до 300 м височина, но отстоянието не е актуализирано. Тя добавя, че се изисква изолация от инфразвук, без да съществува национална норма, спрямо която изпълнението да бъде измерено.

Като различен модел е посочена Дания, където според Катинчарова независим орган определя обезщетение за обезценяване на жилище в близост до вятърен парк, а сумата се плаща от инвеститора.

Една коригираща мярка в целия доклад

В раздела за мерките, които трябва да бъдат добавени към окончателния план вследствие на екологичната оценка, Катинчарова открива само спасителни археологически проучвания. По думите ѝ няма мерки за човешкото здраве, биоразнообразието, почвите, водите, ландшафта и обезценяването на недвижимата собственост.

Тя критикува и институционалния модел, при който министерството участва едновременно в изготвянето на плана и в контрола върху него. Според съобщеното на обсъждането възраженията щели да бъдат взети предвид за следващия планов период, докато настоящият документ вече се прилага до 2030 г.

Писменото становище и 17-те искания

Катинчарова съобщава, че е внесено писмено становище от 19 страници със 17 конкретни искания, подкрепени с цитати от официалните документи. Тя заявява, че становището ще бъде публикувано изцяло под видеото, и призовава МОСВ да публикува протокола от общественото обсъждане.

Исканията са за числа, площи в хектари, актуални отстояния, предварително финансово обезпечение за разчистването и задължен отговорен субект. Настоява се въздействията да бъдат изследвани преди изграждането на съоръженията и да се защитят здравето, земята, водите, бреговете, планините и морето.

Всички конкретни констатации и оценки в изложението са позиция на Красимира Катинчарова, основана на нейния прочит на плана и доклада за екологична оценка.

Оригинален източник: КРАСИМИРА КАТИНЧАРОВА: ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО РЕШИХА ЗА ЗЕМЯТА НИ, ДОКАТО НЕ ГЛЕДАХМЕ?