Български
EnglishКольо Парамов вижда президентската кандидатура като трибуна за Ивелин Михайлов
Кольо Парамов развива тезата, че Ивелин Михайлов трябва да участва в президентски избори, не само като партийна фигура, а като човек, който според него може да принуди обществото да чуе друг разказ за „Величие“, Исторически парк и атаките срещу тях.
Личната оценка на Парамов
В началото на интервюто Парамов описва Михайлов като човек, който говори директно и последователно. Според него тази позиция не се приема веднага, но с времето фактите започват да променят възприятието.
Той казва, че личният пример, поведението и честността на Михайлов са причината да остане плътно до него в продължение на 13 месеца.
Исторически парк е даден като видим аргумент: според Парамов мащабът на проекта може да бъде проверен от всеки, който отиде на място.
Политическият натиск срещу „Величие“
Парамов твърди, че срещу „Величие“, Михайлов и Исторически парк е действала координирана публична и политическа атака. Той споменава МЕЧ и „Възраждане“ като участници в тази атака.
По думите му докладът от 2024 г. трябва да бъде преразгледан, защото според него съдържа неточности и фалшиви внушения. Той настоява, че темата трябва да се гледа през реалните факти, включително през структурата на акционерното участие.
Тези твърдения са обвинителни и са представени като позиция на Парамов от интервюто.
Радев и пропуснатите 100 дни
На въпрос дали е вярвал, че Румен Радев ще се обедини с „Величие“, Парамов отговаря, че е имал такава надежда. Според него обаче Радев не е дал очакваната политическа всеобхватност и не е започнал достатъчно остро.
Парамов казва, че са пропуснати първите 100 дни и вероятно ще бъдат пропуснати още 100. Той очаква след президентските избори много от процесите да станат по-ясни.
В по-широк план той критикува и президентската институция, като твърди, че тя е била снижена и не е използвала достатъчно силата си по теми като ДАНС, финансово разузнаване и офшорни фирми.
Офшорки, службите и общественото недоверие
В интервюто Парамов поставя въпроси за ролята на ДАНС, финансовото разузнаване и проследяването на средства през офшорни фирми. Споменава твърдение за 50-55 милиарда и прави връзка със санкциите по „Магнитски“.
Според него в България твърде много неща са останали скрити през последните 35 години. Тази теза е част от по-широката му критика към българския политически и икономически модел.
Икономическият пример със сливенските праскови
Парамов използва и конкретен икономически пример: производители на праскови в Сливен, които според него протестират, защото килограм праскови се изкупува за 50 цента, а стига до пазара за около 3,50 евро.
Той свързва тази разлика с напрежението срещу управлението и с усещането за несправедливост сред производителите. Според него обещаните 176 милиона субсидии, ако дойдат чак в края на януари, не решават навреме проблема.
Президентска кампания като национално изслушване
Финалната теза е, че Михайлов трябва да излезе като кандидат-президент, за да бъде чут от много повече хора. Парамов казва, че не е сигурно дали ще стане президент, но според него явяването е необходимо, за да заяви кой е и какво представлява.
Така президентската кампания е представена не просто като изборна битка, а като инструмент за публично разширяване на влиянието, за изваждане на факти и за противопоставяне на политическите внушения срещу „Величие“.
Оригинален източник: Кольо Парамов: Защо Ивелин Михайлов трябва да бъде президент на България?
Add comment