Съмнения за мащабна изборна измама: Къде изчезнаха 24 000 бюлетини от частната печатница?

Разкриване на липсите и първоначална реакция

Наблюдатели и кандидати за народни представители извършват проверка в частна печатница за изборни материали. По време на товаренето на книжата за област Кюстендил, те установяват липсата на 24 000 бюлетини.

Очевидците излъчват събитието на живо и определят ситуацията като „брутална измама“. Скандалът възниква заради сериозно разминаване между заявените по документи и реално натоварените в камионите количества.

Според официално решение на Районната избирателна комисия (РИК) в Кюстендил от 25 март, заявеният тираж е 135 000 броя. В транспортните камиони обаче работниците товарят единствено 111 000 бюлетини.

Документални несъответствия и липса на прозрачност

Представителката на Министерството на финансите, отговаряща за държавния контрол на място, не представя официален документ за намаления тираж. Тя показва единствено екран на мобилен телефон със списък, в който бройката от 111 000 е маркирана със зелен маркер.

Наблюдателите изискват официален документ с подписи и печати, тъй като става въпрос за разходване на публични средства и боравене с ценни книжа. Служителката отказва допълнителни обяснения, избягва камерите и бързо напуска мястото.

Според твърдения на институциите, Централната избирателна комисия (ЦИК) е одобрила по-малката бройка ден по-рано, на 24 март. Въпреки това, в РИК – Кюстендил подобно решение не е пристигало на официалните им електронни пощи и те не са информирани.

Тази пълна липса на официална комуникация засилва съмненията сред присъстващите за съучастие на отговорните органи в схема за манипулация на вота.

Сравнение с други избирателни райони

Проблемът с липсващите бройки засяга единствено област Кюстендил. Останалите избирателни райони, чиито бюлетини се товарят в същия ден, получават точните си заявени количества.

Ето как изглежда разпределението за другите области според направените проверки на място пред печатницата:

Проблеми със сигурността и контрола

Контролът върху изборните книжа в частната печатница е описан от очевидците като изключително занижен и компрометиран. Бюлетините на територията на печатницата имат статут на ценни книжа, свързани с прякото упражняване на държавния суверенитет.

Основните пропуски в сигурността на производствения процес включват:

• Свободен достъп на различни бусове и леки автомобили, които влизат и излизат от двора на печатницата без сериозна проверка на товара.
• Липса на специализирани екипи на жандармерията, въпреки подадените незабавни сигнали на телефон 112 от народни представители.
• Пристигане на едва двама служители на охранителна полиция, чиято единствена цел е да пазят обществения ред и да предотвратят физически сблъсъци, без да разследват липсите.
• Контролът върху излизащата продукция се осъществява от служител на самата частна печатница, което според наблюдателите е пълен абсурд и конфликт на интереси.
• Охраната не допуска гражданите до вътрешните производствени помещения, ограничавайки ги само до външната товарна рампа.

Опасения за изборни манипулации и исторически контекст

Наблюдателите изразяват остри притеснения, че липсващите 24 000 бюлетини ще бъдат използвани за незаконни практики в деня на вота. Област Кюстендил разполага с общо четири мандата, а изчезналите книжа могат да покрият напълно три от тях.

Ситуацията на място се сравнява директно с популярната в обществото Костинбродска афера. Участниците припомнят и други предишни избори, при които е имало сериозни съмнения за 705 000 липсващи бюлетини.

Според твърденията, тези изчезнали количества попадат в схеми за организирано купуване на гласове на едро чрез директно контролиране на цели секционни избирателни комисии. Подозренията се потвърждават от скорошни арести в град Плевен, където полицията залавя купувачи на гласове със списъци, пари и 113 реални хартиени бюлетини.

Престъпните групи имат за цел да създадат изкуствена избирателна активност, като неправомерно вкарват допълнителни бюлетини във вече поставените урни.

Системни дефицити и роля на институциите

Българската народна банка (БНБ) наема частни подизпълнители за отпечатването на материалите, без да провежда открити и прозрачни обществени поръчки. Този затворен модел създава перфектни условия за потенциални злоупотреби.

Централната избирателна комисия не предоставя изисканите графици и точни бройки, въпреки официалните писмени запитвания от народни представители. Институцията запазва пълно мълчание и не отговаря на вече подадените сигнали за престъпления.

Държавната компания „Информационно обслужване“, която разполага с годишен бюджет от над 80 милиона лева, също е обект на сериозни критики. Според присъстващите, техните математици умишлено не отчитат липсите и нагаждат финалните бройки спрямо актуалната политическа ситуация.

Допълнително напрежение създава масовото изтичане на лични данни от системата ЕСГРАОН броени дни преди вота, за което вече са подадени сигнали. В печатницата са забелязани и информационни табла, показващи капацитет за печат на лични карти и шофьорски книжки, което поражда съмнения за нерегламентирано производство на фалшиви документи на конвейер.

Граждански организации като „Родолюбци за Пловдив“ и „Дойран“ се опитват активно да компенсират липсата на държавен контрол. Те изискват протоколи от институциите и планират масови проверки на доставените бюлетини във всички общини, за да проследят реалния път на изборните книжа след напускането на печатницата.