Български
EnglishВъв видео обръщение Бай Рибан и синовете му на ръба на отчаянието говорят относно критичната липса на фураж и административния тормоз над тяхното стопанство. Ситуацията е достигнала своя предел, като животните не са хранени от два дни и яслите в кошарите са напълно празни. Стопанинът, който е видимо болен и изтощен, заявява, че повече не може да понася гледката на страдащите животни и институционалния натиск, който буквално „мъчи“ него и семейството му.
Централният ултиматум: Свобода или институционална отговорност
Основният акцент в неговото изказване е категоричният ултиматум към държавата: „Или да освобождават животните, за да може да кажем на народа да дойде да купуват агнетата, или да идват да изпълняват заповедта си!“. Бай Рибан настоява администрацията да спре да „тупа топката“ и да вземе окончателно решение пред очите на цяла България. Той призовава, ако заповедта на институциите е законна и те твърдят, че има болест, да дойдат и да я изпълнят като изкупят животните на пазарни цени, вместо да действат като „мъчители“, които разсипват поминъка му в продължение на година и половина. Стопанинът е категоричен, че няма да позволи животните му да умират от глад затворени – ако не получи решение, той ще ги пусне в Балкана да станат диви или ще запали фермите, за да не носи греха за мъченията им.
Административният вакуум и „властта на белия лист“
Бай Рибан описва състоянието на сектора като „административен вакуум“, в който животновъдите са заклещени от чиновническо бездушие. Той обвинява Министерството на земеделието, че вече 20 дни само имитира дейност чрез работни групи, които не дават никакви документи или реални решения. Според него „листът е по-силен от животните“, тъй като държавата настоява за наличието на чума втора поредна година, докато в действителност животните са здрави, раждат „златни агнета“ и няма никакви признаци на смъртност. Фермерът подчертава, че дори ветеринарните лекари в Пазарджик са притиснати от страх и не смеят да излязат и да кажат истината, въпреки че знаят, че животните не са болни.
Финансов терор и запори от НАП
Допълнителен удар върху стопанството е финансовата репресия чрез Националната агенция за приходите. Бай Рибан недоумява защо са наложени запори върху сметките му, заявявайки: „Какви са тия запори... Къде дължим? Ние крадци ли сме?“. Той разкрива, че държавата изкуствено ги превръща във „въжници“ (длъжници), въпреки че от 4-5 години работят на тотална загуба и субсидиите им дори не покриват разходите за храна. Стопанинът изразява опасение, че администрацията може да си „изгласи“ всякакви милионни дългове, за да ги ликвидира окончателно. Докато те, трудолюбивите хора, биват проверявани и блокирани, „дерибеи богаташи“ и измамници играят с милиони и чертаят пасища необезпокоявано.
Личната трагедия и криминализирането на фермерите
Отчаянието на Бай Рибан е подсилено от лични трагедии и системен тормоз над семейството му. Той споделя за случая със своята счетоводителка, чийто брат се е самоубил, не издържайки на болката и безизходицата, и пита властта дали чакат и те да направят същото. „Разсипахте цяла България... Разсипахте цялото семейство“, обръща се той към министрите и президента. Фермерът подчертава, че новите разпоредби, забраняващи придвижването на животни, превръщат стопаните в престъпници заради собствената им продукция, принуждавайки ги да продават само на кланици. Той заявява, че народът вече не може да търпи лъжите и кражбите на „едни и същи маймуни“ и иска незабавни оставки на тези, които не могат да решат проблемите.
Add comment