В емоционално видео обръщение, овцевъдът Бай Рибан и синовете му разкриват мащабите на финансовата репресия, упражнявана от държавата върху неговото семейство и стопанство чрез Националната агенция за приходите (НАП).
Запорите на НАП като инструмент за административен терор
Държавните институции налагат тежки запори върху банковите сметки на фермерите, което парализира способността им да се грижат за животните. Бай Рибан определя тези действия на НАП като акт, който е „разсипал цялото семейство“ и продължава да упражнява системен натиск. Според него администрацията умишлено блокира средствата на производителите, докато в същото време животните умират от глад заради липса на фураж. Стопанинът подчертава, че този финансов тормоз се случва на фона на пълно бездействие от страна на министерствата по отношение на реалните проблеми в сектора.
Изкуственото превръщане на производителите в длъжници
Фермерът остро се противопоставя на квалификациите, че е длъжник на държавната хазна. Той пита риторично „Ние крадци ли сме?“ и „Какво сме откраднали?“, изразявайки недоумение от основанията за наложените финансови санкции. Бай Рибан заявява категорично, че няма реални задължения към НАП, но държавата го е „изкарала“ длъжник чрез административни хватки. Той изразява сериозни опасения, че утре администрацията може просто да „изгласи“ и начисли произволни дългове в размер на един милион лева, за да оправдае блокадите.
Икономическата несъстоятелност на субсидиите и реалните загуби
Финансовата блокада е особено пагубна, тъй като стопанството работи на тотална загуба през последните четири-пет години. Бай Рибан разкрива, че получените държавни субсидии са крайно недостатъчни и не могат да покрият дори разходите за изхранване на стадото. Въпреки че работят денонощно, фермерите не могат да изкарат дори минимални доходи, а вместо подкрепа, получават запори на сметките. Според него държавата проверява и притиска трудолюбивите хора, докато истинските измами с европрограми и скъпи машини остават необезпокоявани.
Контрастът между „дерибеите“ и работещите фермери
В разказа си Бай Рибан посочва фрапиращо неравенство при разпределянето на финансовите ресурси в държавата. Той призовава институциите да насочат вниманието си към „дерибеите богаташи“, които чертаят пасища и „играят с милиони“, без реално да отглеждат животни. Докато тези „айдуци и крадци“ лъжат държавата необезпокоявано, НАП блокира сметките на честните животновъди, които се борят за физическото оцеляване на своите стада. Това отношение превръща производителите в „престъпници“ заради собствената им стока.
Ултиматумът на отчаянието: „Вземайте всичко!“
Доведен до крайност от запорите и гледката на гладуващите овце, Бай Рибан отправя отчаян ултиматум към властите. Той предлага на държавата да дойде и да вземе всичко – не само животните, но и цялата му къща и имот. „Наяжте се, НАП, МАП и задници“, възкликва той, призовавайки чиновниците да спрат да се снимат по студиата и да започнат да решават проблемите на хората. Стопанинът е готов да се откаже окончателно от животновъдството, за да спре финансовия и психически тормоз над децата и семейството му.
Add comment