Български
EnglishИвелин Михайлов и Павел Стоименов разкриват мащабното замърсяване на река Дунав и целенасоченото унищожаване на българското земеделие от страна на политическото статукво по време на своето пътуване към град Видин.
Сметищата край Лом и замърсяването на река Дунав
По време на пътуването си към Видин, Ивелин Михайлов и Павел Стоименов спират на изхода на град Лом, за да покажат нагледно критичното състояние на околната среда в региона. Те заснемат крайпътен канал, който е превърнат в масивно незаконно сметище, запълнено с битови отпадъци, автомобилни гуми и други боклуци, които се изхвърлят свободно в природата. Видно е, че са правени опити част от тези отпадъци да бъдат заринати под тънък слой пръст, за да се скрие мащабът на замърсяването. Михайлов подчертава, че подобна разруха и пренебрежение към природата се наблюдава и в района на атомната централа в Козлодуй, където въпреки огромните обороти на предприятието, инфраструктурата е в окаяно състояние.
Най-тревожният аспект на тази ситуация е фактът, че всички тези нечистотии се изливат директно в река Дунав. Павел Стоименов сравнява състоянието на реката при преминаването ѝ през българска територия с това на река Ганг поради огромното количество мизерия и замърсяване, които се вливат в нея. Тази екологична катастрофа се случва пред очите на институциите, които остават бездейни към реалните замърсители.
Двойните стандарти на институциите и репресията над производителите
Павел Стоименов разкрива абсурдната ситуация, в която държавата упражнява репресия върху българските производители, докато игнорира екологичните престъпления. Той споделя, че лично е бил глобен и осъден за това, че използва вода от река Дунав за напояване на своите посеви. В същото време държавните институции не санкционират никого за масовото отравяне на същата тази река с незаконни сметища. Стоименов подчертава, че в момента напояването от река Дунав е практически забранено за земеделците в целия участък от Видин до Силистра. Тези действия на администрацията директно възпрепятстват местното производство и обричат българското земеделие на фалит.
Икономическа криза и загуба на хранителен суверенитет
Липсата на държавна подкрепа за напояване и производството води до пълна загуба на хранителния суверенитет на България. В момента страната внася 85% от зеленчуците и 70% от месото, които се консумират на вътрешния пазар. Земеделците са притиснати от рязкото поскъпване на основни ресурси. Стоименов дава пример с цената на уреята (карбамид), която само за едно денонощие е скочила със 150 евро на тон – от 500 на 650 евро.
Михайлов разобличава политическите обещания за „регулиране на цените“ като популистка лъжа. Той обяснява, че е невъзможно да се регулират цени на продукти, които държавата вече не произвежда и за които разчита единствено на внос. Според него без закони, които да пазят природата и да насърчават производството, е невъзможно да се повишат доходите на гражданите или пенсиите на възрастните хора.
Политическият популизъм срещу реалните заплахи за здравето
Докато страната тъне в екологична разруха, политическите лидери използват теми като заплахата от ирански ракети или войната в Украйна, за да отклоняват общественото внимание. Михайлов определя това като опит за замазване на очите на хората, докато народът ежедневно е „бомбардиран“ от лошо здравеопазване, мизерия и отровна среда.
Той посочва конкретни примери за опасни производства, които застрашават здравето на нацията: радиоактивни отпадъци от „Агрополихим“ край Белослав и Варна, както и изгарянето на медицински отпадъци през нощта в Девня и Бели извор. Тези дейности водят до драстичен ръст на раковите заболявания, но политиците в София и Европа не предприемат никакви мерки. Вместо това те се фокусират върху празни декларации, докато българският народ буквално изчезва.
Критика към политическите лидери и призив за действия на терен
Ивелин Михайлов отправя остра критика към лидерите на основните политически формации. Той обвинява Костадин Костадинов от партия „Възраждане“ в лицемерие – партията му пише декларации, докато той самият придобива скъпи имоти, а военната и защитната инфраструктура на страната се разпада. Михайлов критикува и ПП-ДБ в лицето на Ивайло Мирчев, като ги призовава да отидат на терен в Лом или в районите на Ковачки в Гълъбово и Бобов дол, вместо да правят демонстративни акции само на определени места.
Според Михайлов политическият елит в България се интересува единствено от изнасянето на капитали в Дубай и не го е грижа за бъдещето на децата в страната, което в момента е сведено до хазарт, бързи кредити и измами. Той призовава за радикална смяна на модела и поемане на управлението от работещи хора, които са готови за реална дейност на терен, а не за „сухи писания в интернет“. Единственият път към спасението на България е спирането на корупционните схеми и възраждането на ядрената енергетика и родното производство.
Add comment