Партия „Величие“ срещу политическата криза: Корупция, изборни манипулации и силата на гражданското общество

На 28 февруари 2026 г. в град Клисура се проведе отворена среща на представителите на партия „Величие“ Мария Илиева и Куман Топчийски с местни граждани, на която бяха обсъдени корупционният модел на управление, борбата с изборните манипулации и ключовата роля на обединеното гражданско общество за решаването на наболели национални и местни проблеми.

1. Политическата криза, корупцията и изборните манипулации

Настоящата политическа криза и дългогодишното управление се описват като изключително упадъчен период в историята на България, в който властта се упражнява от наследници на бившата Държавна сигурност, използващи компромати и натиск върху гражданите и бизнеса. Този модел на управление се е утвърдил благодарение на предприсъединителните и съединителните програми за влизане в Европейския съюз, които са налели огромни средства наготово в икономиката. Управляващите са се възползвали от тези средства за лично облагодетелстване – за закупуване на скъпи автомобили, имоти и строеж на хотели, което е превърнало корупцията в своеобразен „октопод“, заразил цялото общество.

За да задържат достъпа си до тези ресурси, управляващите унищожават конкурентната среда и изграждат картели в икономиката. Пазари като тези на хранителните вериги, мобилните оператори и енергийните дружества са овладени от няколко големи играчи, които изкуствено поддържат високи цени, докато изкупните цени на местната продукция (като слънчогледа) се сриват. Честният бизнес, който спазва правилата и плаща осигуровки, бива умишлено потискан и принуден да затвори или да емигрира, докато облагодетелстваните фирми източват кредити, не плащат данъци и ликвидират компании след прехвърляне на активите. Тази корупционна среда се пази чрез назначения на удобни хора в регулаторните органи с мандати за години напред, както и чрез повишаване на заплатите в МВР, съда и прокуратурата, за да се гарантира липсата на справедливост и невъзможността гражданите да се оплачат.

За да остане на власт, статуквото разчита на безпрецедентни изборни манипулации, каквито според лекторите не съществуват никъде другаде по света. Изборите се контролират чрез брутално купуване на гласове, използване на „мъртви души“ и записване на хора от чужбина като гласували. Дават се примери с малки села край македонската граница, където при население от 50 или 100 души се отчитат по 5000 до 10 000 гласа за определена партия, а в изборните чували се откриват бюлетини със серийни номера от съвсем различни краища на страната като Силистра. В малките населени места хората са държани в подчинение и страх от местната власт чрез спиране на дърва за огрев, ток или социални помощи, както и чрез заплахи за уволнения от държавни служби. Всичко това се случва под протекцията на институциите, включително МВР и общините, които би трябвало да гарантират честността на вота.

Останалите системни партии в Народното събрание само симулират опозиционност, докато всъщност играят предварително разпределени роли в един общ сценарий. Посочва се, че партия „Възраждане“ прави договорки с ГЕРБ, като отстъпва местната власт във Варна в замяна на висок резултат на националните избори, и служи за прокарване на удобни решения като запазването на охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски. БСП и ИТН също участват в съглашателствата, като редовно искат прекъсвания от по 15 минути, за да променят вота си по команда на управляващите, както се е случило при избора на омбудсман, когато гласовете на БСП са били използвани за избирането на кандидата на ГЕРБ.

2. Действията и съпротивата на партия „Величие“

На фона на този политически картел, партия „Величие“ се позиционира като единствената реална и независима опозиция в парламента. Въпреки че парламентарната им група е най-малка и изолирана, тя е издържала на масиран натиск, клевети и предложения за задкулисни сделки. Правени са множество опити за разцепление на групата от страна на официални и неофициални участници, включително партиите МЕЧ и „Възраждане“, но въпреки това народните представители от „Величие“ са останали обединени и са успели да свършат огромен обем работа. Срещу техни ключови фигури и симпатизанти, като Ивелин Михайлов и Павел Стоименов, ежедневно се изсипват долнопробни лъжи и се налагат запори с цел омаловажаване на значението на партията и разколебаване на избирателите.

Като един от най-сериозните си успехи, представителите на „Величие“ изтъкват внесения от тях вот на недоверие. За разлика от вотовете на другите партии, които съдържат само няколко страници общи приказки, техният вот се състои от 1300 страници с детайлно описани сигнали за незаконни сметища и екологични нарушения. Тези материали са били абсолютно аргументирани от правна и фактологична гледна точка и дори са били придружени от видеоматериали, показващи нагледно нарушенията в пленарната зала – нещо, което се случва за първи път. Въпреки опитите на останалите депутати да ги усмиват и въпреки че са разполагали само с 10 минути за изказване, те са успели да защитят позицията си и труда на стотиците доброволци по места.

Партията активно се бори и срещу медийната изолация. Лекторите подчертават, че представители на „Величие“ умишлено не се канят в големите национални телевизии (БНТ, bTV, Нова телевизия), за да се скрие истинската картина от хората. Когато все пак бъдат поканени, водещите започват директно с нападки и провокативни въпроси от първото изречение, за да предизвикат конфронтация и да не позволят на партията да представи своята програма пред зрителите. Въпреки това, „Величие“ продължава своята борба в парламентарните комисии, като подава сигнали за образователната система, защитава регистър за педофилия и се обявява остро срещу ежедневното безогледно източване на стотици милиони левове от бюджета и здравната каса.

3. Ролята на активното гражданско общество

Основно послание на срещата е, че промяната в държавата и спасението на България зависят изцяло от създаването на активно и безстрашно гражданско общество. Депутатите подчертават, че никой политик или институция няма да реши проблемите на хората по милост, ако те самите не се обединят, не ударят по масата и не изискат категорично спазването на своите права. Гражданите са истинските собственици на държавата и те са тези, които трябва да дават властта на избраниците си и да ги контролират.

Като ярко доказателство за силата на гражданския натиск се дава пример с Общинския съвет в Карлово. В миналото общината е имала правилник, според който, за да се изкаже гражданин по дадена тема, съветниците е трябвало да гласуват и да го допуснат, като често са отказвали. След намеса на местни активисти и подадени сигнали до областния управител, този правилник е бил променен и в момента всеки жител може свободно да подаде заявление и да се изкаже без възпрепятстване. 

Друг успешен пример е от община Калояново, където присъствието на над 100 недоволни граждани в залата на общинския съвет е предотвратило отдаването на местно пасище на концесионер. Местните проблеми могат да бъдат решени, само ако кметът има силно общество зад гърба си; ако хората са пасивни и го оставят сам, общината ще продължи да отказва финансиране за важни каузи.

Депутатите призовават хората да престанат да се страхуват от натиска на управляващите и да вземат активно участие в изборния процес. Изтъква се, че ключовата битка е опазването на честността на вота, което може да се случи, само ако гражданите станат пълноправни членове на секционните избирателни комисии (СИК). За разлика от застъпниците и наблюдателите, които нямат право да подписват протоколи или да изразяват особено мнение, членовете на СИК имат реалната власт да спрат манипулациите на място. Наблюдава се процес на събуждане на обществото – залите по време на срещи са препълнени, хората се записват масово като доброволци и демонстрират готовност да се изправят срещу статуквото, което според лекторите е ясен знак за връщането на надеждата в България.