Български
EnglishБобов дол не просто страда от обгазяване, а се превръща в едно огромно сметище. Централната градска част тъне в строителни и битови отпадъци, разположени директно под балконите на живеещите там. Кметицата Елза Величкова лично разрешава на фирмата „Булплан“ да използва терена за временно депо по време на ремонта на центъра. Обещанието за извозване на боклука в рамките на три месеца остава неизпълнено вече близо година. Купищата с отпадъци не намаляват, а се увеличават драстично. Гледката включва бетонни късове, плочки и битова смет, които създават непоносима смрад. Миризмата е толкова силна, че люти на очите на преминаващите. Общината не упражнява никакъв контрол върху фирмите, които стоварват товари там, а гражданите подозират, че и местни хамалски фирми използват безплатното незаконно сметище.
Корупционната математика на властта
Орлин Делибалтов разкрива финансовия мотив зад екологичното престъпление. Извозването на един камион с отпадъци до лицензирано сметище струва между 10 000 и 12 000 лева. Транспортът до нерегламентирано място в близост до града излиза на общината или фирмата едва 150–200 лева, колкото да се плати на шофьора. Огромната разлика в сумите се усвоява от партийните каси. Местните хора свързват схемата директно с влиянието на Делян Пеевски и определят ситуацията с фразата: „Където има прасе, там има кочина“. Общинското предприятие участва активно в изхвърлянето на боклука на нерегламентираните места, вместо да го транспортира до завода в Костинброд или друго законно депо.
Престъпно скриване на следите
Властите създават ново незаконно сметище в непосредствена близост до главния път за Радомир и София. Багери изгребват пръст от съседния хълм и зариват боклуците, за да ги скрият от погледите на хората и да замаскират престъплението. Тази намеса в ландшафта води до свличане на земна маса при дъждовете. Водата отмива инфилтрата и отровите директно в дерето, откъдето те попадат в местните язовири. Замърсените води преливат в реката и стигат до домовете на хората. Теренът е толкова разкалян и затрупан с отпадъци, че човек затъва до ушите, а достъпът на тежка техника е невъзможен през дъждовния сезон. РИОСВ получава множествени сигнали и затваря една точка, но веднага след това се отваря нова.
Огън, отрови и липсваща статистика
Ситуацията е критична и в село Паничарево, където функционира така наречената разпределителна точка. Обектът няма лиценз за сметище, но боклукът се трупа там с дни, преди уж да бъде извозен. Често избухват пожари, които обгазяват целия район и налагат намесата на пожарни екипи от Кюстендил, Дупница и Бобов дол. Държавата абдикира от задължението си да следи здравния статус на населението. Липсват актуални регионални данни за заболеваемостта от рак. Министерството на здравеопазването публикува годишните си доклади с огромно закъснение, което пречи да се търси наказателна отговорност за високата смъртност и болести, причинени от мръсния въздух и вода.
Арогантността на местната власт
Кметицата Елза Величкова отказва да поеме конкретна отговорност при директна конфронтация. Тя определя въпросите за четирите незаконни сметища и изтичащите отрови като „неуместни“. Въпреки очевидните доказателства и видеоматериали, тя твърди, че общината прави всичко възможно за изграждане на законна претоварна площадка. Гражданите обаче виждат само разпад и корупция. Екипът на терен напомня, че член 55 от Конституцията гарантира правото на здравословна околна среда, а действията на администрацията представляват престъпление срещу здравето на хората. Бобов дол се е превърнал в символ на държавния разпад, където институциите обслужват частни интереси за сметка на живота на обикновения човек.
Add comment