Защо системите държат силата? – лекция на Ивелин Михайлов

На 24 януари във Ветрино се проведе обазователен семинар на фондация „Родолюбци за България“.

Лекцията на Ивелин Михайлов разглежда икономическите корени на човешките конфликти и утвърждава мнението, че индивидът е безсилен пред статуквото, като единственият път към устойчив успех и свобода е изграждането на ефективни системи и организирани общности, които превъзхождат хаоса на индивидуалното оцеляване.

Икономическите корени на конфликтите

Човек има наистина огромен потенциал и може да направи много неща. Проблемът е, че не знае по кой път да поеме, какво да научи и какви са правилата. Ние не знаем каква е средата, а получаваме информация за нея такава, каквато искат да ни я дадат.

Преди години, когато бях малък, гледах моето семейство и виждах колко много се карат. Караха се предимно за пари. Това беше основната тема вкъщи – кой колко телефон е навъртял, колко вода е изразходил или колко ток е изхабил. В родата имаше различни клонове и спорове за наследство. Беше ми наистина най-противно да виждам как две сестри, брат и сестра или първи братовчеди започват да се карат за дребни суми. Това достигаше до такава ожесточеност, че хората бяха готови да се избият.

Статистиката показва, че 80% от престъпленията в света са с икономически мотив. Войните и конфликтите, които виждаме, не са породени от емоции или вярвания. До момента не знам дали съм видял и един идеологически боец. Има вярващи и смирени хора, но идеологически бойци липсват. Виждал съм озлобени хора, тласнати в дадена посока, но всичко идва от финансите.

В годините се чудех какво да направя, за да не попадна в същия капан. Наблюдавах това в кооперацията, в която живеехме – сграда от 1977 година само с четири апартамента. Хората се караха за всичко. Стълбището все още е неизмазано, защото спорят кой трябва да даде пари за него. От почти 50 години има една ламарина върху шахтата, която дрънчи всеки път, когато някой стъпи на нея. Всеки гледа да не се „прецака“, дори когато става въпрос за жълти стотинки. Счупва се бравата на входната врата и започва скандал кой е виновен, за да плати ремонта.

Когато видим колко мъка и енергия отиват за такива дребни неща, разбираме, че човек губи живота си. Първо, не можеш да имаш нормални човешки отношения, когато си като хищно животно, което се страхува да не го измамят, защото парите са ограничени. Не знаеш как да ги произведеш, как да ги задържиш и каква е процедурата.

Страхът от неизвестното и капанът на сигурността

За да забогатее, всеки човек трябва първо да разшири кръга на познатото и да излезе в непознатото. Хората обаче се страхуват от това.

Има притча за владетел, който давал избор на осъдените на смърт: „Имаш право на последно желание. Избери си нещо тук или мини през онази врата“. Ако минели през вратата, били свободни. Хората обаче винаги избирали познатото, например да хапнат нещо, и никой не избирал вратата. Един осъден попитал: „Владетелю, така или иначе умирам, можеш ли да ми кажеш какво има зад вратата?“. Владетелят отговорил: „Свободата. Нищо няма там, просто имаш свобода“. Никой не я избирал, защото е неизвестно, и предпочитали познатото зло пред неизвестността.

В живота е същото. Тези, които са успели, първоначално са влезли в неизвестното. Но след това се случва друго – когато човек натрупа пари и положение, системата го вкарва в капан и той започва да се страхува да не ги загуби. Виждал съм го като финансов консултант. Дори аз, когато излязох от фалита и имах пари и уважение, започнах да се страхувам да правя правилните неща, за да не сгреша. Тогава темпото става много бавно.

Животът е кратък. Важните години за натрупване на знания са от 7 до 20. Ако човек се подготви правилно тогава, после му е по-лесно. Периодът между 20 и 50 години е времето, в което можеш да действаш, да правиш грешки и да не се страхуваш, че няма да ти стигне времето. След това наваксването става трудно. Хората започват да орязват мечтите си – от голяма мечта към по-малка, защото не знаят как е устроен светът.

Силата на систематичното знание

През 1992 година започнах да тренирам културизъм в Горна Оряховица. Бях един от първите, които тренираха целенасочено. Купих си книги, за да чета. Винаги ми се смеят, че когато започна да правя нещо – дори футбол – си купувам книги за стратегии. Предпочитам да взема систематично, академично знание, което ми помага по-бързо да науча какво да правя.

Тъй като литературата на български беше ограничена, търсех книги на английски и давах да ми ги превеждат. Използвах и всички социалистически разработки за храненето, които бяха невероятни. Когато отивах към залата, приятелите ми се подиграваха: „Шварценегер, как си, заякна ли? Ти не изглеждаш като Шварценегер“. Това продължи шест месеца. Но след систематични тренировки и хранене, тялото ми започна да се променя. Когато хората видяха резултата, залата се напълни, отвориха се нови зали и целият район се промени. Момчета, които съм тренирал, станаха републикански шампиони.

Тогава разбрах, че съм поставил основа, която е научна, а не измислена. Преди хората не вярваха, че човек може да промени тялото си, смятаха, че е въпрос на ген. Днес всеки знае, че с треньор и режим това е възможно. Същото важи и за финансите. По-лесно е да се научиш да печелиш, по-трудно е да задържиш парите.

Правото на силния и липсата на защита

Живеем в свят, където само силният може да си гарантира нещо. Слабият няма права. В филма „Матрицата“ има метафора, когато агент Смит казва на Нео: „Защо ти е адвокат, като не можеш да говориш?“. Обикновеният човек няма кой да го чуе. Медиите няма да го покажат или ще обяснят, че той е виновен. Ако някой разбира ситуацията, ще си мълчи, за да не пострада и той.

По време на османската власт, ако някой българин направел по-хубава къща от бея, беят му я вземал, защото е по-силен. Едва по-късно, след разпускането на еничарските корпуси, се позволява на християните да имат оръжие за самоотбрана. Реших, че не искам да вървя по пътя на ограничението и да се превръщам във вълк за 2 лева, губейки човечността си.

Всеки човек е създаден богоподобен, с богата душа, но страховете го ограничават и той става злобен. Злобата е мъка, която изяжда човека отвътре. Когато човек има изобилие и осъзнае, че животът е като река – ако му вземат водата, ще си гребне нова – той спира да бъде злобен. Злобата променя дори физиономията на хората.

Колективът срещу индивидуализма

В света има два типа хора. Едните са индивидуалисти, готови да смачкат всеки, за да постигнат своето. Този път е нетраен и води до саморазрушение, подобно на хиените – ако една е ранена, другите я изяждат. Рано или късно всеки става уязвим и ще бъде разкъсан.

Вторият път е колективността. Системата е единственото нещо, което гарантира, че обикновеният човек може да направи необикновени неща – да се изправи срещу богатите и да победи. Ювал Ноа Харари обяснява това много добре. Той дава пример с Царска Русия преди 1917 година. Тогава 180 милиона жители са били управлявани от 3 милиона аристократи. Физическото и оръжейното превъзходство е било на страната на народа, но 3-те милиона са имали офицерски състав и система. Когато започва болшевишката революция, едва 30 000 болшевики побеждават 3 милиона аристократи чрез по-добра организация и система.

Смяна на властта и запазване на статуквото

Харари дава пример и с Румъния при падането на Чаушеску. Той е имал пълен контрол над армията, полицията, медиите и тайните служби (Секуритате). Въпреки това пада от власт. Но кой поема властта след него? Не народът, а хората от втория ешелон на същата система – ръководители на служби и висши партийни членове. Народът няма собствена организация, затова старата система се възпроизвежда. В България е абсолютно същото – лицата се сменят, но системата остава.

Най-опасното нещо за управляващите е създаването на нова система от хората. Когато липсва такава, дори след извоювана свобода, обществото се връща в изходна позиция.

Роякът срещу хищника

Има различни типове системи. Едната е тип „рояк“. В рояка единицата няма значение, но колективният ум е по-силен от всичко друго. Ако една пчела падне, другите продължават и унищожават нашественика. Това е превенция.

Всеки противник изчислява колко ще му струва победата. Мафията и престъпните елементи винаги идват там, където има икономическата активност и пари. Илюзия е да мислим, че ако не се занимаваме с тях, те няма да се занимават с нас. Единственият начин е да направим цената на победата срещу нас твърде висока за тях.

Младите хора често вярват, че са силни и могат да се справят сами. Но индивидуалният играч никога не може да се изправи срещу система (като мафията). Неговият край е предизвестен – или ще бъде асимилиран, или унищожен. Срещу система може да се изправи само друга система.

Изборът на честния път

За да има устойчива система, тя трябва да се базира на осъзнатост и свободен избор. Ако аз като ръководител поема пълната отговорност за съдбата на другите, те стават недоволни. Всеки трябва да носи отговорност за избора си.

Когато бях на 19 години, времената бяха мутренски. Тогава поне можеше да се биеш и да извоюваш мястото си, докато сега полицията и медиите защитават престъпниците. Изчислявах вероятностите дали да тръгна по престъпния път. Разбрах, че рано или късно те хващат, а парите те правят зависим. Реших да избера честния път и да изградя система, базирана на справедливост. Такава система може да се развива безкрайно.

Ефективност на системата

Ако изградим система, която дава шанс на можещите и знаещите хора, тя може да победи всички останали. При нас, ако някой иска да пробва нещо ново, му казваме: „Пробвай“. Ако работи в малък мащаб, го внедряваме в цялата система.

Колкото по-добре е подредена системата, толкова по-висок е коефициентът ѝ на полезно действие. Евреите са около 15 милиона в света, но управляват глобалните процеси, защото имат система. Решението не е да унищожаваме успелите, а да измислим по-добра система от тяхната.

Сутринта говорих с адвокат Анели Чобанова, която беше разочарована, че Конституционният съд е отхвърлил жалбата ни, че правителството е нелегитимно. Казах ѝ: „Благородството е само за силните. Само силният има право да определя правилата“. Ако си слаб, не можеш да разчиташ на закона, защото те държат системата.

Потенциал за развитие на България

Всеки човек трябва да осъзнае в каква система иска да се развива и каква е крайната му цел. Дали иска да вземе всичко сега и да изчезне, или иска всеки следващ ден да е по-добър от предния? Младите хора в България трябва да създават организации, но те трябва да са част от обща структура.

България не може да се оправи, ако българският капитал не мисли за държавата като за своя и не я развива дългосрочно. В Либия има 2200 км уникална плажна ивица, но тя не е развита заради системата. У нас има места като Вършец – това е златна мина. Вместо да се дават на концесия и да се източват, те могат да създадат поминък за целия район и да привлекат световен интерес.

Трябва да се създадат условия и правила. Курортите като Пампорово бяха унищожени от презастрояване, защото липсваше обща визия. Единствено Албена остана незасегната, защото има единно управление.

Обучение и разчитане на кода

Хората трябва да се образоват, за да видят възможностите. Постоянно трябва да се чете и да се търси среда. Когато чета книга и ми стане скучно или не разбирам, спирам и отивам да приложа наученото. Така нещата се отприщват. Има технология на ученето.

Най-важни са целта, желанието и систематичността. Не слушам неуспял човек. Търся правилна среда, която ме вдъхновява. В нашите обучения не налагаме на никого какво да прави, а разчитаме на свободната воля. Хората, които разбират „Матрицата“, не я декодират – те четат кода. Светът има код, по който се движи. Когато се научим да го четем, можем да постигнем всичко и да променим света, вместо да изпадаме в безнадеждност.