Защо се провежда доброволчески лагер в Исторически парк от над 150 човека?

Мащабен доброволчески лагер обединява над 150 души от цялата страна в усилията им да поддържат Историческия парк въпреки системния институционален натиск и неглижирането на културно-историческото наследство.

Причини за безпрецедентната доброволческа акция

Радослав Иванов посочва, че настоящият лагер събира рекорден брой участници, като значително надхвърля предишните акции, в които се включват максимум 75 души. Поддръжката на голямата територия на Историческия парк изисква огромен ресурс, а наемането на професионални озеленители за трудоемката работа сред тръни и храсти е изключително скъпо.

Организаторът обяснява, че основна пречка за нормалното функциониране на комплекса е целенасочената икономическа блокада. Институциите налагат последователни финансови запори, които блокират дейността и правят невъзможно дори възстановяването на данък добавена стойност при регулярни покупки на консумативи. Тази ситуация предизвиква остра реакция сред граждани от цяла България, които отделят почивните си дни, за да почистят района и да предотвратят буренясването на парка.

Разрастване на мрежата и създаване на нова организация

Съвместната физическа работа създава благоприятна среда за социално взаимодействие, в която участниците обменят идеи и изграждат нови контакти. Детелина Парушева и Радослав Иванов отбелязват, че младежи без предишен опит поемат ръководството на групи от по 15 души, което им помага да развият организационни умения и увереност.

Гражданската енергия прераства в дългосрочна инициатива със следните ключови направления:

• Учредяване на официално сдружение „Доброволците на Исторически парк“.
• Провеждане на акции за възстановяване на паметници в различни населени места след получени заявки от местни общини.
• Очаквано привличане на до 1000 участници в предстоящите лагери до края на годината.

Радослав Иванов изразява увереност, че този процес на гражданско обединение е необратим и хората вече притежават нужния опит да организират подобни събития в родните си места.

Лицемерието в държавната политика за туризма

Детелина Парушева насочва вниманието към парадоксалното поведение на държавния апарат. Институциите декларират необходимост от развитие на културния туризъм и изпращат Илин Димитров в Япония за неговото промотиране, но същевременно прилагат „кенсъл култура“ към Историческия парк в опит да затрият съществуването му. Организаторът припомня, че през 2022 година Димитров лично посещава комплекса, за да връчи награда, докато понастоящем държавата напълно игнорира обекта.

Иванов подчертава, че официалните лица няма какво реално да покажат на чуждестранните туристи, тъй като природни и исторически обекти като Побити камъни и Аладжа манастир не се развиват. В пълен контраст, Историческият парк привлича американци, шведи и чуждестранни милиардери, които с удоволствие харчат средствата си в страната. Иванов допълва, че паркът предлага преживяване, което може успешно да съперничи на престижни световни локации като шведския открит музей Скансен.

Контраст между държавните паметници и Историческия парк

Детелина Парушева категорично заявява, че Историческият парк не цели да бъде конкурент на автентичните културни обекти в страната, а съществува, за да ги допълва. Тя изразява разочарование от немарливото отношение на държавата към нейните собствени забележителности.

Парушева призовава държавните институции поне да не възпрепятстват работата на парка, ако не желаят да му помагат. Според нея модерният комплекс възбужда интереса на взискателните съвременни туристи, които след посещението си в него изпитват желание да разгледат и автентичните исторически локации из цяла България, като гробницата в Поморие или реалните останки в Балчик.