Български
EnglishВ отговор на хроничната липса на качествени местни продукти и нуждата от стабилно икономическо развитие, Ивелин Михайлов и Павел Стоименов стартират амбициозна инициатива за поетапно изграждане на българска икономика. Тяхната цел е да създадат устойчив модел, който да покаже как земеделието и селският живот могат да процъфтяват в България, като същевременно се справят с корупцията и предизвикателствата пред малките производители.
Мотивация и предизвикателства: От чужбина към българската земя
Идеята за тази инициатива се ражда от лични впечатления. Ивелин Михайлов споделя, че по време на пътуванията си в Швейцария, Франция, Германия, Белгия, Австрия и Англия, той е останал разочарован от качеството на салатите и зеленчуците в чужбина, като категорично заявява, че никъде няма такива като българските. Тази липса на вкус и качество в уж „добри“ и скъпи ресторанти в Европа е една от основните движещи сили за започване на ново икономическо развитие в родината.
Инициативата обаче не е лишена от препятствия. Михайлов открито говори за съществуващата „мафия“ и репресиите, насочени срещу техните дейности. Той заявява, че вече са свикнали и разбират какво се случва, като започват „контранастъпление“, за да защитят конкретни бизнеси и да атакуват опонентите си. Подчертава се, че освен политическата работа, която те продължават да вършат, е изключително важно да се създават паралелно и икономика, и кадри, тъй като в противен случай хората, с които работят, започват да изнемогват.
Земеделието – основен стълб на новото развитие
Една от основните сфери, в които инициативата ще се развива, е земеделието. Целта е да се създаде „невероятно земеделие в България“, което да е толкова добро, че чужденците да идват да се хранят тук, развивайки по този начин едновременно туризма и земеделието.
Като емблематичен пример за уникално българско производство е изтъкнат „водният лук“, наричан още Реселевски или шалот. Този лук не люти и придава ненадминат вкус на салатата, който според Михайлов, превъзхожда дори гръцката кухня. За отглеждането му обаче са необходими специфични условия – той се произвежда от разсад, изисква много вода и значителна работна ръка. В момента този лук се произвежда в много малки количества – едва около 5% от общото производство на лук в България, тъй като малките производители нямат пазар и не могат да реализират продукцията си.
Модел на сътрудничество: „Съпредприемачи“, не работници
Ивелин Михайлов и Павел Стоименов търсят не просто работници, а „съпредприемачи“ – хора, които да бъдат бизнесмени, да произвеждат и да са задвижени. Павел Стоименов предлага земя, подготовка и необходимите машини, като печалбата от продукцията ще се дели поравно – 50 на 50 – с тези, които я работят. Ивелин Михайлов ще поеме отговорността за дистрибуцията на продукцията.
Инициативата предлага и подкрепа за осигуряване на основни условия за живот и работа. Ще се съдейства за купуване на къщи в села като Брест, Гиген и други населени места в България, особено в районите около река Дунав, където има изобилие от вода, важна за отглеждането на водния лук. Ще се изграждат и оранжерии, като се подкрепя и развитието на животновъдство – например, едно семейство може да живее спокойно и да има доход от отглеждане на 200 овце.
Проблемът с пазара и държавната подкрепа
Един от основните проблеми пред малките производители е липсата на организиран пазар, което ги принуждава да продават продукцията си по пътя. Инициативата цели да разреши това, като организира пазар чрез развитието на туризма и създаването на кооперативи, които да обединяват производителите и да им осигуряват достъп до пазара.
Остро е критикувана ролята на държавата, която според Михайлов и Стоименов, не работи в полза на малките и средни производители. Министерството на земеделието и Българската банка за развитие (ББР) не финансират тези хора, а средствата от ПВУ се „крадат“ от определени кръгове. Като контраст е даден примерът на Румъния, където производителите получават безплатни оранжерии и безлихвени кредити за 20-30 години, което води до бум в производството. В България липсва такава подкрепа, като дори водата не се дава на земеделците, за да бъдат притиснати и държани в нищета, зависими от социални помощи и субсидии, които могат да бъдат спирани по политически причини.
Целта на инициативата е да създаде работещ модел, който утрешният ден да бъде готов за прилагане от държавата, когато се появят държавници, които мислят за развитие, а не само за кражба.
Призив за действие: Изграждане на бъдеще на село
Ивелин Михайлов и Павел Стоименов отправят покана към всички хора, които имат желание да работят, да се развиват и да живеят спокойно на село, да се присъединят към инициативата. Те подчертават, че няма да станат богати отведнъж, но ще имат възможността да изградят нещо, с което да се гордеят. Като вдъхновяващ пример е дадена дъщерята на Павел, която, родена и живяла в София, учила в Германия и Англия, е избрала да се върне и да живее в село Брест.
Предлага се цялостно уреждане – от подсигуряване на земя и къщи (дори и с кредити, подобно на апартаменти в София) до изграждане на оранжерии и подкрепа за животновъдството. Ивелин Михайлов изразява увереност, че много хора ще се чувстват прекрасно в тези села, особено когато има предприемаческа инициатива и помощ, в която да се развиват, а не просто да съществуват.
Целта е села като Брест и Гиген да се превърнат в „райски градини“ чрез съвместни усилия и паралелно развитие на икономика и политическа дейност. „Който му се работи истински, нека да дойде да заповяда. Ще му подсигурим земя, къщи, оранжерии, животновъдства – няма никакъв проблем. Стига да му се работи на човека,“ приканват инициаторите.
Add comment