Случаят с хижата Петрохан: Записи, които е трябвало да изчезнат“: Бяха ли мъжете от „Националната агенция“ премахнати, защото са заснели трафик с дроновете си?

В предоставения транскрипт журналистите Владо Йончев и Стефан Миланов анализират шокиращия контраст между миналото на Иво Калушев като герой спасител от пещерата „Духлата“ и настоящото му издирване, като отхвърлят тезата за секта и лансират версията, че групата заможни професионалисти е била елиминирана, защото е станала неудобен свидетел на трафик или бракониерство, заснето с техните дронове.

Трагедията в Петрохан и сянката на миналото

Водещ: Към трагедията в Петрохан. Трима убити. Издирва се поне един – Иво Калушев. А ние поканихме колеги. Единият от тях е Владо Йончев. Познавате го, той самият познава Иво Калушев, а и мисля, че и част от жертвите. Съжалявам, съболезнования за всички, които са им близки. Поканихме и колега от „Клуб Z“, който пък следи разследването – Стефан Миланов. Но в началото да покажем какво нашият продуцент Иван Христо вчера откри, като се порови в 2010 година. Имахме спомен, че Иво Калушев се е появявал в една кризисна ситуация със спасяване на заседнали в пещерата „Духлата“. Село Боснек ли беше?

Гост: Да, село Боснек.

Водещ: Към 50 часа ситуация, при която се вдига нивото на подземните води в пещерата, така че те не могат да излязат. Имаше хора сред тях, и деца. Като герой в онзи контекст – ще видите и в архива – излиза Иво Калушев, който сега се издирва. Борисов тогава е премиер, отива на място да поздрави спасителите и да види децата, защото беше кризисна ситуация, с която цялата държава беше притаила дъх. Та, могат нашите зрители първо да видят откъс от архива: кой е човекът, кои са другите хора в хижата. Ти си бил и в хижата многократно?

Владо Йончев: Да.

Водещ: Но за начало – архива. Архива сега и след това продължаваме с разговора в студиото.

Архивен запис (2010 г., пещерата „Духлата“)

Иво Калушев (в архива): Как са? Добре са, няма проблем. Детенцето може би трябва да се стопли малко, но не е хипотермично. Няма никакъв проблем. Видяхме, че водата се повдига и става повече, и трябваше да се качим по-нависоко. Беше доста студено, топлихме се.

Репортер (в архива): А имахте ли храна?

Иво Калушев (в архива): Ми, нямахме много храна, но си топлихме вода с бульончета и се справяхме. И доколкото разбрах, има 20-ина човека, които са показали пътя. Много трудно може да се предвиди кога ще се вдигне водата в пещерата. През последните може би 20 години това се е случвало мисля, че четири пъти, но те са видяли, че водата се вдига, според мен. Но това си е вече тяхна работа. Абе, добре че са живи и здрави, оттам нататък...

Репортер (в архива): Добре, благодаря ти. А ти сега си спасителят?

Иво Калушев (в архива): Аз съм спасител.

Репортер (в архива): Не героят?

Иво Калушев (в архива): Не, не съм герой. Аз съм само спасител.

Кой е Иво Калушев: Легендарен пещерняк, а не сектант

Водещ: Излезе Иво Калушев. Мерси много. Владо, какво знаеш за него, за убитите? Понеже виждам, че като общество нямаме милост, нямаме спирка. По агитки едни се опитват да ги изкарат предварително виновни, педофили, които са си заслужили куршума. Виждам и такава настройка. Появиха се хора, казаха: „Спрете! Те бяха влюбени в планината и нищо от това не е вярно“, и започваме да се объркваме.

Владо Йончев: Това е отвратително, което се говори за тях. Това няма нищо общо с тях, с техния психологически профил. Иво Калушев е легендарен пещерняк. Навремето, това е било някъде през 90-те години вероятно, разработват една пещера пак близо до село Боснек, но не „Духлата“, която става много голяма. Откриват много нови части, а тя е трудна. После беше основал един форум – „Екстремно.ком“, който беше основният форум на пещерняци и планинари. Това е някъде началото на 2000-те години и той е изключително популярен и авторитетен в тези среди. Форумът го затвори, когато установи, че всъщност пещерняците в този форум започнаха да се карат, а не да си сътрудничат – ефектът, който сега го наблюдаваме в социалните мрежи. И тогава, въпреки че имаше реклама в тоя форум, каза: „Не, той не изпълнява функцията, която е за добро“ и го затвори. Аз исках да го интегрирам в нашите медии. Това е един от разговорите, които сме имали с него, но тогава просто не можахме да го намерим по харддисковете, софтуерът беше остарял.

Водещ: А Иво от много време живее по тоя начин?

Владо Йончев: Значи, имаше един период, в който беше взел някакъв хан около Дряново, и така пак с няколко приятели обикаляше пещерите в района. После в района на Ботевград така живя, после в Мексико. Всичко е центрирано около пещерите.

Водещ: В района на Петрохан защо се е установил там, в тая хижа? И след като си бил там, доколкото разбирам неведнъж, да ни разкажеш повече за тяхната идея – защо са се събрали там тези мъже, какво са правили?

Владо Йончев: Предполагам, че го има елементът на случайност, защото те хижи много, нали не знаеш коя къде ще ти изпадне. А с какво толкова е специален тоя район? Хората са свикнали като се каже „Петрохан“ да си представят само пътя. Но всъщност от Петрохан чак до Искърското дефиле се намира, според мене, най-красивата планина в България, която се казва Понор планина. Аз там съм ходил стотици пъти, това е мястото, където пораснах, обикаляйки го, и наистина няма по-красива планина от нея. Другото, с което е много специално, е, че там със сигурност е най-голямата пещерна система. Ясно е – водите като се оцветят и се пуснат, излизат на 25 км и това е пещера.

Хижата в Понор планина: Между красотата и престъпността

Водещ: Това, че е близо, бие на версията контрабанда, черен път, заграждане, гледане на територия с дронове. Ще стигна и дотам.

Владо Йончев: Ще стигнем дотам, но обяснявам с какво е толкова специален тоя район. Аз самият там от години търся пещера, копал съм тук-там да намеря. Преди може би 20-ина години там правиха едни водохващания, заради които построиха един път, който е път за никъде. В смисъл, който тръгне по тоя път, или е турист, който търси някакъв начин да влезе близо до планината, или е бракониер. Защото районът е подходящ и за бракониерство на дърва, и за лов нерегламентиран, и за, как да го кажа, бране на камъни – тези камъни, от които се правят алпинеуми.

Сега, Иво винаги е имал нещо учителско в него и винаги около него са организирани някакви курсове. Мен също ме е обучавал на техника на единичното въже и такива алпинистки и пещернячески неща. И той супер много обясняваше за любов към природата, за уважение към природата, за това как нещата трябва да се запазят непокътнати. Ако той имаше някаква мания, която може да е била причина някои хора да не са го харесвали, е че понякога откриваше пещери, за които казваше на твърде малко хора. Пазеше ги в тайна точно от страх, че тия пещери могат да се нацапат. С влизането на всеки един човек те се цапат и хората трябва да са проверени – той да ги е видял кой как ходи, може ли да пази самата пещера и така нататък. Тези хора, попадайки там, естествено, че една от основните цели е да опазят доколкото могат пещерата и планината.

Водещ: Сега, как са я пазили обаче? Защото информацията е, че са били много добре въоръжени, че са имали скъпа техника, че са се държали като мутри, че са проверявали лични карти, че са гледали на района като на свой. На теб как ти звучи това, като човек, който е бил там?

Владо Йончев: Аз също гледам на тоя район като на свой. За мене това си е моят район (смее се). Но да, нямам съмнение, че техника са имали. Това бяха хора, които са си надвили на масрафа. Които общо взето са това, което ние всички мечтаем да станем – да можем да се вдигнем, да не мислим за пари. Всичките бяха много заможни.

Профилът на жертвите: Успешни професионалисти

Водещ: Разкажи ни за убитите.

Владо Йончев: Еми, Ивай беше адвокат, доколкото знам, на голяма американска фирма. Той никога не е имал проблем с парите. Просто улегнал, зрял мъж. Дечо имаше счетоводна къща с много хора. Той също е човек, който няма проблем с парите. Пламен беше инструктор водолаз. Те бяха в Мексико за известно време. Понеже много се чудят какво са правили в Мексико – Мексико е легендарен район с едни водни пещери, казват се „сеноте“. Това е прекрасно място хем да живееш добре и да изпълняваш мечтата си, хем да изкарваш пари, понеже е пълно с туристи. Иво, Пламен, всичките всъщност бяха нещо като гидове на туристи.

Водещ: Иво е изключително устойчив човек, така ли?

Владо Йончев: Ми, той е будист. В смисъл, ако има... понеже слушах за секти и така нататък... будист. Според мен будист не значи сектант, това е една от световните религии.

Водещ: Не крайности извън обичайното? Забелязвал ли си изобщо?

Владо Йончев: Не. Ако изключим една доза аскетизъм, която има в него. Той е твърде, както видяхте тука и на репортажа, твърде скромен и твърде умерен. Това е може би единственото по-странно нещо, което съм забелязвал у него.

Версията: Неудобни свидетели

Водещ: Какво си представяш, че е станало? Допускаш ли, че е възможно той да го е извършил?

Владо Йончев: Аз съм сигурен, че не го е извършил, но разследващите са длъжни да проверят. Аз съм сигурен. За тях не би следвало да има значение, но това – предварително да организират кампания срещу него, да го изкарват педофил и неустойчив човек, това означава, че не се готви разследване, а се готви някакво очерняне.

Какво си представям, че е станало? Те имаха много добра система за наблюдение с дронове. Защото едно от нещата, което се случваше на тая планина от години – някой запалва малко пожарче, а то бързо изгасва, но тоя район вече се води „изгоряла гора“ и те освен 50-те изгорели дървета, изсичат целия периметър наоколо. Те взеха дронове, с които да следят района. Така предотвратиха два пожара. В смисъл – видяха ги как се палят, след това ги загасиха и непрекъснато мониторираха планината.

Аз нямам никакви съмнения, че те са се заяждали с хора, които са им се виждали съмнителни. Най-вероятно са ги идентифицирали като бракониери. За да разбереш някой дали е бракониер или не, как да го направиш? Да почнеш да се заяждаш с него.

Водещ: Такъв конфликт ли подозираш?

Владо Йончев: Подозирам, че това го е имало, но това ми се струва твърде малка причина, за да бъдат убити хора. Това, което предполагам, е, че са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да видят. Районът е близо до Сърбия и ако има трафик на хора или трафик на наркотици, е напълно възможно да става оттам. Трасето е сравнително удобно. Напълно е възможно да са заснели нещо с дроновете. Аз не си обяснявам за какво друго може да бъде, освен да изгорят камерите.

Загадъчното писмо и изчезването

Водещ: И от това писмо, което е написал на майка си...

Владо Йончев: Мен това писмо, между другото, много ме успокои. Майка му и двамата му родители са университетски преподаватели. Майка му го разчита явно като предсмъртно писмо, но аз, доколкото го познавам, това не е предсмъртно писмо.

Водещ: Разбра ли го писмото?

Владо Йончев: Аз няма как да го разбера, защото според мен това са неща, които само майка му може да знае и той ѝ казва някакви послания. Но за мен това не е предсмъртно писмо.

Водещ: „Не издържаме вече напрежението“ – което според мен означава, че те са имали натиск от някакви структури.

Владо Йончев: Дали подозираш, че са станали свидетели на нещо? Да, подозирам. Тогава защо той не се появява? Това, което предполагам като най-вероятно, е, че той е преценил, че рискът е за него. Защото той винаги е лидерът, където и да се появи, и е идентифицирал, че ако той се махне, другите са в безопасност. Но явно е сгрешил.

Педофилската нишка и ролята на разследващите

Водещ: Стефан, да те включим в разговора с всичко около разследването. Темата за децата и педофилските нишки, които се подхвърлят – само това кажи [към Владо], с деца да си виждал да има необичайни отношения?

Владо Йончев: От 90-те години Иво се занимава с разни школи за деца, лагери такива. Той е наистина учител. Учи ги в клубовете какво да правят. Аз съм ходил, когато беше близо до Ботевград, на едно такова катерене, на което имаше и деца, и катерахме там едни скали. Това е все едно всеки кръжок или всеки учител да бъде обвиняван в педофилия. Няма нищо такова. И ако я е имало, как не се намери един родител, който да каже? Значи, според разследването, родителите са отказали да съдействат. Най-вероятно е било нещо като оная русата от Варна...

Водещ: Към Стефан Миланов. Как ви се струва поведението на разследващите? Тези обвинения, които бяха хвърлени вчера – хайде да не е точно обвинение, но някакъв тип внушения без никакви доказателства, че става дума за педофилска група. И това събитие, на което вчера се появиха и.д. главен прокурор Сарафов и шефът на ДАНС?

Стефан Миланов: Въпросът е, че странно се появяват в един момент след много време мълчание и неизправяне пред журналистите. И се появяват пред определени само журналисти. Това, което мен тежко ме притеснява, е, че прокуратурата на България и ДАНС са се докарали дотам, че никой им няма доверие за някакви елементарни факти. Това не е наша заслуга, нито на „Клуб Z“, нито на вашата медия. Това те са си го изработили – че като кажат „добър ден“, ти да гледаш дали е луната. Много е трудно да се отсеят фактите от целия тоя бял шум, който се получи. И се внесе политически елемент, и се напада и бивш министър. А не помагат такива кинематографични изказвания, че това е „Туин Пикс“ или на онзи шеф на дирекция на полицията, който каза, че това е секта. Ама как ще е секта? Нали сектата трябва да има религиозна някаква обосновка. Откъде я извадиха тая теза? И после почват да си опровергават. Вчера директорът на ДАНС излиза и ти казва: „Ми не, ДАНС не са били там“.

Водещ: Въпросът е какво виждате зад това? Нещо опитват да скрият, опитват да отместят погледите в друга посока или какво?

Стефан Миланов: Само да припомня, че в началото, може би ден и повече, изобщо не потвърждаваха, че са простреляни. Официално съобщение с имена на убитите... Ние не знаем те какво са намерили в тая изгоряла вила, защото наистина, ако има нещо, което споделям, е, че може би във вилата има записи, харддискове, конфигурации.

Водещ: Кой е основният въпрос, който ви стои през цялото време?

Стефан Миланов: Значи, най-важният въпрос е за какво става дума. Дали става въпрос за тройно убийство? Дали става въпрос за две убийства и едно самоубийство? Дали става въпрос за три убийства и едно самоубийство, което някой ден може би ще бъде намерено или няма да бъде? Защото всичките тия конструкции, които досега си ги приказваме тука, тежко се бият с въпросния SMS и с изказването на майка му.

„Националната агенция“ и конфликтът с институциите

Водещ: Сарафов каквото и да казва, на какъвто и пост да е в момента, за да е толкова категоричен, аз пък съм склонен да му дам някакъв кредит на доверие, като казва, че го притесняват тия хора как са се държали. Денков къде е бил, ако е имало някакъв проблем? Денков излезе със сравнително добра от тяхна гледна точка легенда. Каза: „Подадоха ни сигнал, който касаеше деяния, които не бяха в нашата компетентност и ние го дадохме на прокуратурата“. Владо, друго – имаш още детайли от познанството си.

Владо Йончев: Значи, това бяха дни, в които валя сняг, когато е изпратен тоя SMS. Тоест, „не издържаме“ със сигурност не е свързано с туристи. По това време на тая планина не се ходи. Очевидно не става въпрос за туристи. Бракониери и те са през лятото. Аз много ми се иска да вярвам, че Иво е жив и че в момента се крие, защото вижда кампанията, която се прави срещу него.

Водещ: Г-н Миланов, трябва ли да се поставя въпросът тези хора защо са били с оръжие горе? Защо са подписали едно рамково споразумение с държавата? Има много критики, че са им делегирани 35% от целия парк в „Натура“, и че са им прехвърлени отговорности към нещо, което казват критиците, прилича на паравоенно формирование.

Стефан Миланов: Оказа се, че да се кръстиш „Национална агенция за контрол...“ нали, това са такива слаби места, да ги нарека най-евфемистично, в цялата тая конструкция. Значи, истината е, че те на 12 и 13 януари регистрират три дружества. През 2022-ра година, на 8 февруари, подписват въпросното рамково споразумение. Вчера гледах човек, който е отговарял тогава за връзките с НПО, и каза: „Те много досаждаха на министерството. Министерството вика – дай ще подпишем един лист, който наистина не носи никакви правни последици“. В смисъл, това не е обществена поръчка, ние не им даваме пари. Някои го тълкуват обаче, че ето – 35% от „Натура 2000“ са дадени в ръцете на организация, която не може да върши такава дейност.

Владо Йончев: Мога да обясня каква работа им върши този лист. Значи, те седят на една хижа, която се намира на пътя, с който се влиза в планината. Общо взето единственият въпрос е, когато почнат да се заяждат с някой, който мислят, че е бракониер: „А ти кой си?“. И трябва по някакъв начин да се легитимираш. Според мене тяхната креативност и фантазия това е измислила – да основат едно НПО, което звучи национално, и да имат някакъв, какъвто и да е, документ от министерство.

Водещ: Колко време в годината изкарваха в тази хижа?

Владо Йончев: Различно е. Това е една компания от десетина човека, които винаги има по няколко в хижата. Тая хижа е на 50 минути от София. Те може да са двама-трима, могат да са седем-осем. Може да отидеш за два дни, може да стоиш цяла седмица.

Водещ: Ние ви благодарим много, че влязохте в разговора. Продължаваме да следим темата. Стефан Миланов от „Клуб Z“ и Владо Йончев бяха наши гости. Благодарим ви.