Български
EnglishВ предаване „Делници“ с водещ Николай Колев Ивелин Михайлов описва мащабна институционална атака срещу изрядните предприемачи в страната и обосновава решението на партия „Величие“ да участва в предстоящите президентски избори като директен отговор на политическата корупция.
Медийна и институционална атака срещу Исторически парк
Ивелин Михайлов твърди, че се води целенасочена кампания срещу Историческия парк, която умишлено разпространява фалшиви новини за затварянето на обекта. Представители на медиите открито нападат проекта, въпреки че комплексът е ключов за развитието на културния туризъм в България и привлича дори интереса на японски туроператори. Подобна дезинформация нанася огромни икономически щети, като отблъсква потенциални посетители и нарушава нормалния ритъм на работа.
Въпреки че паркът генерира работни места, плаща редовно данъци и създава здравословна културна среда, държавният апарат създава пречки вместо да оказва подкрепа. Инвеститорът отбелязва, че той и неговите партньори са ипотекирали собствените си домове, за да финансират мащабния проект. Михайлов прави рязък контраст между младежите, възпитавани в парка, и децата на политическия елит, давайки пример с дъщерята на Орлин Алексиев, която шофира с 2 промила алкохол в кръвта.
Репресии срещу изрядни предприемачи
Като ярък пример за целенасочен институционален тормоз предприемачът посочва случая със земеделския производител Павел Стоименов, който е подложен на 11 масирани проверки за период от 2 години. В тези непрестанни инспекции се включват множество държавни органи, сред които РИОСВ, Басейнова дирекция, Пожарната, Национален фонд „Земеделие“ и Икономическа полиция. Инвеститорът цитира наличието на скрит запис, в който бившият депутат Марио Рангелов признава, че тези репресивни действия са поръчани директно от Делян Пеевски по изрична молба на кмета на Симитли Апостол Апостолов.
Основната цел на тези координирани атаки е пълното съсипване на бизнеса на Стоименов, който губи огромен финансов и кадрови ресурс, за да обслужва държавните проверки. Вместо да развива ефективно своето стопанство, екипът му е принуден да се занимава единствено с подреждане на хиляди документи и постоянни консултации със счетоводители и адвокати. Михайлов подчертава абсурда на ситуацията, при която законният бизнес бива санкциониран дори за „прах по обувките“, докато истинските проблеми в държавата се пренебрегват.
Двойният стандарт на институциите
Михайлов очертава остър контраст между безкомпромисното отношение към законния бизнес и пълната институционална безпомощност спрямо конкретни олигархични структури. Той дава конкретен пример с ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово, собственост на Христо Ковачки, където работниците се трудят при нечовешки условия, сравними с тези след аварията в Чернобил. Съоръжението функционира напълно извън съвременните екологични норми, като трови почвата и причинява сериозни здравословни проблеми на местното население.
Въпреки многократните сигнали, държавните органи и министърът на енергетиката изобщо не смеят да извършат реална инспекция на територията на централата. Кметът на Гълъбово Николай Тонев директно е предупредил Михайлов, че достъпът до обекта е невъзможен и опитите за влизане неизбежно ще доведат до физическа саморазправа с проверяващите.
| Характеристика | Отношение към изрядния бизнес | Отношение към ТЕЦ „Брикел“ и олигархията |
|---|---|---|
| Институционален контрол | 11 масирани проверки от всички възможни агенции | Пълна липса на проверки и отказ от достъп |
| Полицейски действия | Масирани нахлувания на ГДБОП и Икономическа полиция | Страх на контролните органи да доближат обектите |
| Условия за работа | Спазване на законите и непрекъснато плащане на данъци | Нечовешки условия и липса на екологични инвестиции |
| Отношение от държавата | Санкции за фиктивни нарушения и системен тормоз | Закрила, въпреки доказателства за екологични престъпления |
Криминален произвол и полицейско покровителство
Институционалният двоен стандарт се наблюдава изключително ясно и при отношението към криминалния контингент спрямо обикновените български граждани. Според инвеститора, полицията в Провадия, ръководена от началниците Колев и Габровски, открито покровителства местни престъпни групировки, които пребиват невинни хора в село Партизани. Жертвите на тези жестоки нападения са допълнително малтретирани от самите полицаи, като съпругата на един от потърпевшите е приета в болница с комоцио.
Михайлов изброява няколко фрапантни примера за ненаказан криминален произвол:
- Незаконно строителство на масивна сграда от 4000 кв.м. във Варна от сирийски гражданин.
- Присвояване на държавни бомбоубежища без абсолютно никакви последващи санкции.
- Съдебно решение на ВКС, задължаващо кмета на Варна да плати 380 000 лв. за незаконно ползване на имоти.
- Назначаването на компрометирани лица като Манол Генов за ръководители на възлови държавни структури като ВиК.
Самият Михайлов получава постоянни заплахи за арест и физическа саморазправа, като полицията незаконно му е отнела личното оръжие. Това го оставя напълно беззащитен пред организираната престъпност, въпреки че той е ключов свидетел по дела за изключително тежки престъпления. Бизнесменът споделя, че заради непрестанния тормоз не може дори да осигури спокоен живот и нормални рождени дни за собствените си деца.
Влизане на партия „Величие“ в битката за президент
Системният отказ на държавата да осигури нормална бизнес среда и елементарно здравеопазване принуждава партия „Величие“ да предприеме директни политически действия. Организацията взема окончателно решение да излъчи своя кандидат-президентска двойка на предстоящите избори, за да защити правата на хората. Формацията категорично заявява, че не търси финансови облаги или властови позиции за лично облагодетелстване, а се стреми единствено към изграждане на справедливо общество.
За да противодейства на политическата омерта, партията поема категоричен ангажимент всяка седмица да публикува тайни записи, които уличават управляващите в системни корупционни практики. Михайлов изразява силно съмнение относно честността на евентуалните кандидати на системните партии, споменавайки слухове за възможна номинация на Делян Добрев от страна на ДПС. Той прави исторически паралел с правителството на Жан Виденов, припомняйки на управляващите, че народният гняв може лесно да ескалира, ако мародерствата над бизнеса и обикновените хора продължат.
Add comment