Сигнал за измама и участници в проверката
В началото на изборния ден в град Сърница, намиращ се в Родопите, пристига група за проверка по сигнал за сериозна документална измама. Екипът включва кандидатите за народни представители Йордан Мицикулев и Спас Бояджиев, двама активисти (Цани и Илия), както и немски журналист, специално дошъл от Германия, за да отрази събитията.
Тяхната цел е да проверят така наречената подвижна секция номер 6. За да направят съпоставка, те извършват кратка проверка и в друга, стандартна секция, където установяват как трябва да изглежда истинският избирателен списък – голям, перфориран документ, отпечатан от БНБ, който представлява ценна книга и има сериен номер.
Липсващи изборни книжа в подвижна секция 6
При намирането на членовете на шеста подвижна секция, които се подготвят да тръгнат по адреси с черен бус, проверяващите установяват липсата на официалния избирателен списък. Вместо документа от БНБ, комисията разполага само с принтирани на обикновен принтер листове във формат А4, поставени в папка. Йордан Мицикулев заявява, че това прилича повече на „бакалийски тефтер“, отколкото на официален документ, съдържащ лични данни.
Освен липсващия списък, проверяващите установяват и липсата на бюлетини. Въпреки че по документи комисията е получила три кочана с бюлетини предния ден, на място са налични само два.
Механика на предполагаемата схема
Според Мицикулев, информацията за измамата идва директно от служител на община Сърница (от младежкия дом на втория етаж). Сигналът гласи, че истинските избирателни списъци са скрити в сградата на общината и вече са предварително попълнени с имената и личните данни на над 260 души.
Събеседниците обясняват, че обикалянето на адреси от страна на комисията е само фиктивно и служи за „заблуда на противника“. Те изчисляват, че на предходни избори подвижната секция е отчитала по един гласувал на всеки 3 минути – скорост, по-бърза от тази на „Дядо Коледа“. Според тях това е физически невъзможно, тъй като самото пътуване между къщите, слизането при хората с увреждания и самата процедура по гласуване отнемат поне 10-15 минути на човек.
Крайната цел на схемата е в кутията директно да бъдат пуснати 260 предварително подготвени бюлетини, а същата схема се подготвя и за другата подвижна секция в района (в Побит камък/Мечо корито), което би довело до кражбата на общо около 500 гласа. Този модел на фалшификация е описан като „схемата на Ради Ревански“, която според твърденията се прилага в цяла България.
Реакцията на институциите и полицията
Заради липсата на ценни книжа, което според Мицикулев се наказва с 11 години затвор, той подава официален сигнал на телефон 112 от телефона на Спас Бояджиев. На място присъстват полицаи, пред които се водят споровете. Въпреки че органите на реда виждат липсата на оригиналния списък, те отказват да спрат изборния процес.
Полицията и членовете на комисията се оправдават, че ръководството в лицето на РИК Пазарджик е запознато със ситуацията и е дало разрешение бусът да тръгне по маршрута си. В крайна сметка полицията не предприема действия за спиране на колата, а вместо това я придружава по време на обиколката.
Жертвите на схемата
Проверяващите подчертават един много тревожен факт – обикновените хора, които участват като членове в подвижната комисия, най-вероятно не осъзнават, че са въвлечени в престъпление. Тези граждани са подлъгани и тръгват да обслужват избиратели с нередовни документи.
В края на изборния ден, когато положат подписите си под официалните протоколи (които ще бъдат попълнени с вече подготвените в общината гласове), те ще поемат цялата наказателна отговорност за измамата.
В източника се споменава и по-широк контекст на изборни манипулации, като се дава пример със село Огняново и град Лом, където купуването на гласове се е маскирало като наемане на работници срещу „надник“ от 50 до 100 евро.
Add comment