Отнетите деца във Франция: Как социалните служби разрушават български семейства

Френската система за закрила на детето неправомерно отнема две български деца въз основа на фалшиви доноси, докато техните родители и граждански организации водят отчаяна битка за връщането им в родината.

Търсене на лечение и капанът на фалшивите доноси

Българско семейство заминава за Франция с основната цел да намери адекватно лечение за 10-годишния си син Айджан, тъй като родната здравна система не успява да разреши неговия сериозен здравословен проблем. Родителите се установяват легално, като бащата работи на постоянен трудов договор и плаща данъци, а майката остава вкъщи, за да се грижи за децата според традициите на тяхната мюсюлманска общност. Децата са записани във френско училище само месец след пристигането си, за да започнат своята социална интеграция.

Ситуацията придобива трагичен обрат, когато тяхна съседка злоупотребява с доверието на майката и подава анонимен сигнал на телефон за проблеми с деца. Тя изгражда фалшив наратив пред директорката на училището, твърдейки, че майката не може да се грижи за Айлин и Айджан. Френските социални служби се задействат мигновено и отнемат децата, използвайки абсурдното обвинение, че те не говорят френски език и общуват със знаци, без да отчитат факта, че семейството е в страната от едва един месец.

Индустрията на приемната грижа във Франция

Френската система за закрила на детето функционира като изключително мощна структура, която често има повече власт от съда и полицията. По официални данни в момента над 300 000 деца във Франция са отнети от биологичните им родители. Тревожната статистика и експертните доклади сочат, че между 63 и 70 процента от тези случаи се базират на неправомерни обвинения и пълна липса на реални доказателства за насилие.

Приемната грижа в страната се е превърнала в доходоносна индустрия, която генерира огромни финансови потоци за участващите страни.

• Приемни семейства: Получават по около 2000 евро месечно за отглеждането на едно отнето дете.
• Областна управа: Усвоява до 7000 евро, като често категоризира здрави деца като такива с увреждания чрез фалшиви медицински документи, за да оправдае по-високото си финансиране.

Нарушени права и физически травми

При отнемането на Айлин и Айджан са нарушени основни човешки права, гарантирани от международното законодателство. Родителите са лишени от достъп до служебен защитник и заклет преводач в критичните първи 48 часа, когато решението на прокурора е можело да бъде обжалвано и спряно. Майката е принуждавана да подписва документи на френски език без адекватен превод, което представлява грубо погазване на административните и съдебни процедури.

Въпреки изричното решение на първоинстанционния съд децата да останат заедно, социалните служби ги разделят в различни приемни семейства под претекст, че липсват свободни места. Те са подложени на жесток психически тормоз, като им е изрично забранено да общуват на родния си български или турски език.

Случаят ескалира драстично, когато момчето получава тежка физическа травма по време на престоя си в приемната система. Родителите са държани в неведение и получават единствено снимка на детето със счупена и гипсирана ръка, направена в гориста местност пред ограда от бодлива тел. Опитите на семейството да подаде жалба във френската полиция за инцидента завършват с категоричен отказ от страна на униформените да приемат документите. Същевременно социалните работници оказват натиск за извеждане на децата извън територията на Франция – към Мароко или Великобритания, без информираното съгласие на техните биологични родители.

Бездействието на държавата и борбата на гражданите

Сдружение „РОД“ и Федерацията на българската културна общност по света предприемат мащабна правна и обществена кампания за спасяването на Айлин и Айджан. Те водят тежка битка във френския Върховен касационен съд, но се сблъскват със сериозни пречки дори при получаването на елементарен достъп до копия от съдебното досие.

Въпреки безпрецедентната ситуация, българските държавни институции демонстрират пълно бездействие. Българското посолство в Париж и Министерството на външните работи отказват да се намесят активно, оправдавайки се с липса на правомощия пред френската социална система. Активистите настояват държавата да използва механизмите на международното право и да изиска репатрирането на малолетните български граждани, чиито роднини в България предлагат отлични условия за тяхното отглеждане. Защитниците на семейството призовават целия български народ към обединение около тази национална кауза, подчертавайки, че само силният обществен и институционален натиск може да спре произволната машина на чуждото детско правосъдие.