Механизмът на адската машина: Как държавата създава фалшиви „секти“ и „паравоенни“

Ивелин Михайлов прави паралел между трагедията с откритите тела в хижа в „Петрохан“ и дългогодишните атаки срещу „Исторически парк“. Обществото вярва на официалните медии, защото по-лесно възприема лошото, отколкото доброто. Веднага след инцидента в публичното пространство се появяват псевдожурналисти, които лансират удобни за властта версии. Мартин Карбовски и Явор Дачков обслужват интересите на Бойко Борисов и Делян Пеевски, въпреки че се представят за опозиционни гласове. Тези фигури са намерили начин да осребрят своята популярност чрез тиражиране на злоба и омраза. Властите използват трагедията, за да наложат фалшиви морални норми и да отклонят вниманието от реалните проблеми.

Етикетът „Паравоенна организация“

Медиите определят група програмисти с хобита като стрелба и дронове за опасна „паравоенна организация“ или „секта“. В същото време истинските престъпни босове се движат с кортежи от бронирани коли и въоръжена охрана, но никой не ги нарича така. Михайлов защитава правото на хората да имат интереси, да бъдат будисти или да притежават законно оръжие за спортни цели. Той отхвърля твърденията, че десет души с дронове могат да бъдат заплаха за националната сигурност. Държавните органи не охраняват горите, затова гражданите поемат тази функция, но вместо похвала, получават обвинения.

Началото на атаката: Кръгът „Капитал“

Проблемите на „Исторически парк“ започват през 2019 година. Иво Прокопиев активира медийната си група срещу проекта. Причината е отказът на Михайлов да търси финансиране чрез банки или фондовата борса, които са под контрола на олигархията. Журналистът Йоан Запрянов публикува поредица от статии, в които определя начинанието като „пирамида“. Комисията за финансов надзор (КФН) извършва проверка и не открива нарушения, тъй като дейността не подлежи на регулация от тях. Медиите на Прокопиев обаче твърдят, че КФН прикрива „Исторически парк“. Тази кампания нанася тежки имиджови щети и затруднява работата на инвеститорите.

Сценарият „Частно село“ и незаконното сметище

През 2020 година доброволци от парка спират камион, който изхвърля незаконно строителни отпадъци край селото. Извършителят се свързва с депутата от БСП Георги Андреев. Андреев от своя страна подава сигнал до вестник „Капитал“. Йоан Запрянов пристига на място и пише статия със заглавие „Частно село“. Материалът описва местните хора като сектанти, които се молят на слънцето и извършват странни ритуали. В действителност става въпрос за сутрешна физзарядка и крос по време на пандемията. „Свидетелите“ в репортажите са местни криминално проявени лица и наркозависими, на които се плаща или се предоставят наркотици, за да говорят лъжи. Полицията отказва да се намеси при сигнали за агресия от страна на тези лица срещу служители на парка.

Наводненията и държавната репресия

Същата година престъпни елементи разрушават дигата на реката, за да вземат пръст за строителен обект във Варна. Това предизвиква мащабно наводнение в парка и селото. Държавата и общината не оказват никаква помощ. Хората се справят сами с щетите, тинята и змиите. Вместо подкрепа, институциите изпращат проверки. През 2021 година шефът на ДАНС-Варна Кирил Димов изготвя секретен доклад. В него той определя доброволците като „паравоенна организация“, защото се противопоставят на местната мафия. Държавната сигурност преследва гражданите, които спазват закона, вместо да разследва организираните престъпни групи.

Ветрогенераторите и политическият сблъсък

През 2022 година фирмата „SG Group“, свързана с местни олигарси, опитва да построи ветрогенераторен парк в община Ветрино. Ивелин Михайлов и местната общност се противопоставят категорично. Това предизвиква нова вълна от медийни атаки в „Капитал“ и сайта „Афера“. Бойко Борисов лично вика Михайлов на среща и иска обяснение защо се спира проект за милиони. Лидерът на ГЕРБ действа в синхрон с Иво Прокопиев, въпреки публичните им разпри. Започват заплахи за физическа саморазправа и чупене на крака. Медиите публикуват снимки от еърсофт отбор и ги представят като доказателство за въоръжени отряди.

Политическият рекет и ултиматумът

Ивелин Михайлов влиза в политиката с партия „Величие“, за да защити хората си. На 10 юни 2024 година му предлагат милиони евро, за да подкрепи Делян Пеевски в парламента. Той отказва. Следва създаването на временна парламентарна комисия за разследване на „Исторически парк“. Инициатори са „Има такъв народ“ и „Възраждане“, които преди това са подкрепяли проекта. По време на преброяването на гласовете Михайлов получава телефонно обаждане с ултиматум: или приема офертата, или партията му няма да влезе в парламента.

Срещата в мола и намесата на КПК

Служители на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) канят Михайлов на среща в търговски център (бившия „Хемос“/„Сити център“) на ниво -2. Там му поставят директно условие: гласува с Борисов и Пеевски или влиза в затвора. Агентите твърдят, че разполагат с „доказателства“ и записи на разговори на близките му. Михайлов отхвърля изнудването. Заплашват го, че „техен човек“ ще повдигне темата публично. Два дни по-късно Радостин Василев (МЕЧ) прави изявление в парламента срещу „Величие“. Следват арести на служители на парка, точно както е обещано от изнудвачите.

Ролята на партия МЕЧ и псевдоопозицията

Радостин Василев, Симон Милков и Николай Марков действат като изпълнители на поръчките на мафията. Те са инструментите за унищожаване на имиджа на неудобните. Властите използват арестите и медийния шум, за да внушат вина, дори когато няма реални доказателства. Делото срещу „Исторически парк“ съдържа 36 тома със записи на битови разговори, но се представя като разкритие на мащабна престъпна схема. Михайлов твърди, че Бойко Борисов е по-опасен от Пеевски, защото умело се прикрива зад други фигури и медии.

Нова гражданска организация

Ивелин Михайлов обявява създаването на неправителствена организация (НПО), която ще работи като разследващ орган. Целта е да се събират доказателства за престъпленията на властта и да се защитават жертвите на системата. Организацията ще обедини пострадалите семейства, които са над 3000, и ще се противопостави на „адската машина“ на държавата. Той призовава хората да не вярват на официалните „фактчекъри“ на Прокопиев, а да търсят истината сами. Само организирано гражданско общество може да спре репресиите и да потърси отговорност за унищожените човешки съдби.