Майката на убития Николай Златков – Ралица Асенова за трагедията на „Петрохан“: Изчезването на ключовия свидетел Деян, укритите показания за умишлено убийство и завещанието на Ивайло Калушев

 

Лора Крумова: Случаят „Петрохан“ все повече буди въпроси, които не получават необходимите отговори. Има теч на показания на разпитваните. Хвърлят се обвинения в противоположни посоки за това какво се е случило. Това, което е сигурно, е, че страдат близките – веднъж загубили децата си и втори път поставени пред прожектора на публичния съд. Какво има да каже още майката на 22-годишния Николай Златков? На фокус е Ралица Асенова. Здравейте.

Ралица Асенова: Здравейте.

Лора Крумова: Ще бъде труден разговор при всички положения. Кажете ми, защо решихте да говорите отново?

Ралица Асенова: Ами защото смятам, че това, което се случва последните две седмици, е абсолютен прецедент, абсолютно нечовешко отношение към жертви и към близките на жертвите. И по никакъв начин не смятам, че това трябва да продължава. И заради това реших, въпреки че бях казала, че няма да говоря повече... Особено последните дни, нещата, които се случват – това е причината да съм тук и да говоря.

Ключовият свидетел Деян и обаждането

Лора Крумова: Един от ключовите свидетели, едно от ключовите лица, е човекът, който е открил на Петрохан първите три жертви. Неговото име е Деян. Вие познавате ли го? Приятели ли сте?

Ралица Асенова: Да. Това е и една от причините да искам отново да изляза. Да, познавам Деян.

Лора Крумова: Защо е свързано едното с другото?

Ралица Асенова: Ами защото вече излезе публична информация, че той е човекът, който намери какво се е случило на Петрохан. Той е първият човек, който откри телата. Всички го търсим, но връзка с него няма. Еми затова съм тук – да дам малко светлина по темата.

Лора Крумова: Кажете вие какво знаете.

Ралица Асенова: Деян беше този, който ме информира и ми се обади малко преди 12 часа на ужасяващия ден, понеделник, за да ми каже, че хижата гори. Накара ме да седна и ми каза, че Ивей е мъртъв, че се е случило нещо. Аз му казах... Той ме попита: „Имаш ли връзка с Ники?“. И аз му казах: „Нали са на морето?“. И той каза: „Да, и аз знам така“. Казах му, че съм изпратила сутринта съобщение на Ивей и не го получава.

Тогава той ми каза: „Седни“. И тогава ми каза, че Ивей е мъртъв. И добави: „Има още двама мъртви. Нещо ужасяващо се е случило тука. Хижата е изгоряла“.

Изпаднах в истерия, затворих му телефона и започнах да звъня истерично на всички. На всички им бяха изключени телефоните – на сина ми, на Калушев и на другото дете. Абсолютно на всички, защото аз не можех да възприема това, което той ми говори.

Оттам му върнах обаждането на Деян и му казах да ми каже откъде знае, че това са умрелите. Защото в моето възприятие, казвайки ми, че хижата гори и нещо ужасяващо се е случило, аз си мислех, че е станал някакъв пожар. Как той знае, че това са тримата убити? Тогава той ми каза: „Бяха пред хижата, наредени един до друг“. Това, което после излезе като информация.

Лора Крумова: Тоест той Ви е спестил малко от...

Ралица Асенова: Той ми спести. Аз от него не разбрах, че те са убити с огнестрелни рани. Казах му: „Тръгвам нагоре“. Той ми каза: „Моля те, недей! Нямаш работа тук. Трябва да намерим останалите“. И аз му казах: „Тръгвам към българи“. Той ми каза: „Добре, моля те, не шофирай сама. Намери някой да те закара. Отивай да ги търсим. Трябва да ги намерим“.

Няколко разговора имах с него. Обадих му се и го попитах: „Кога ги видя за последно тримата горе?“. Той ми каза: „Вчера“. И аз го попитах: „Имаше ли някакъв проблем?“. „Не, всичко беше наред.“ Това бяха неговите думи. Той ги е видял предния ден – Дечо, Ивей и Пламен. И всичко е било наред. Защото ние всички знаем, че другите трима са с кемпера на морето.

Изчезването на Деян

Лора Крумова: Кажете ми, изтекоха негови показания... Кога вече започнахте да нямате връзка с него? Вие сте притеснена за него, доколкото разбирам.

Ралица Асенова: Изключително притеснена съм за него и не само аз. Аз съм ужасена за него и за неговата приятелка, защото ние нямаме връзка с тях. Телефоните са им изключени.

Докъм следобяда, докато пътувах привечер, все повече и повече спираше да отговаря. Това е денят, в който е помагал на полицията, давал е показания може би. Той беше горе до последно, когато съм се чувала с него – на Петрохан, с всички екипи, полицейски и каквито са.

Лора Крумова: Вие имахте ли уговорка да се чуете после?

Ралица Асенова: Той ми каза: „Моля те, стегни се по някакъв начин. Трябва да се справим и да ги намерим. Ще ти се обадя, като приключа тука“. Това беше последният ми разговор с него в деня. Не спря да получава съобщения, но не ги виждаше.

След като се върнах наобратно... започнах да си разсъждавам, че може би ще го вземат за разпит като първи свидетел, този, който ги е открил, и заради това той ще ми се обади. На следващия ден спря и да получава съобщенията си. Реших, че най-вероятно се е притеснил – може би медии и така нататък. Но това е Деян. Познавам го добре. Не мога да си представя, че няма да ме потърси. Без значение каквото и да е, очевидно всички сме притеснени. Ходихме, търсихме го на къщата, не можем да го намерим.

Лора Крумова: Може ли да е просто в момента наистина, заради целия тоя шум, да се е покрил?

Ралица Асенова: Аз надявам се искрено.

Лора Крумова: Точно притеснена за него, така ли?

Ралица Асенова: Изключително притеснена съм. Това е причината – плюс изчезването тогава към този момент на сина ми и на останалите двама – в срядата да отида доброволно да давам показания и да питам да ми дадат информация за Деян. Къде е Деян?

Разминаванията в показанията и версията за убийството

Лора Крумова: Кажете ми обаче, там знаете, изтекоха едни показания негови в публичното пространство през различни медии. Там се говори, че той е получил съобщение от Ивайло Калушев.

Ралица Асенова: Нищо такова не ми е казал. Той е човекът, който заедно с кмета дават показания, че има намерени много гилзи. Това ми беше спестено. Аз от него не разбрах, че са с огнестрелни рани. Той беше много притеснен за мене – как ще понеса, ще се справя с всичкото това. Той на мен ми го спести. Аз това го разбрах от медиите – че те са с огнестрелни рани.

Лора Крумова: Тоест Вие нищо от това не знаете?

Ралица Асенова: Това, което той ми каза тръгвайки: „Моля те, бъди внимателна. Ако видиш нещо малко нередно, обаждай се на 112“. Тогава го попитах: „Ти смяташ ли, че това е умишлено?“. И той каза: „Да, категорично“. Но въпреки това ми спести огнестрелните рани.

Лора Крумова: От неговите показания нали излизат доста неща, които действително са изключително важни за намиране на истината. Едното е с гилзите, които са били много в хижата и не са били от пистолета. Второто е, че е видял АТВ-та, че е получил обаждане... Всичките тези неща на мен са ми спестени. Кажете ми, Вие не вярвате на никого в момента, не вярвате на разследването. Защо?

Ралица Асенова: Не е ли очевидно? Цялото това нещо е чудовищно. Абсолютно чудовищно, което се случва. Ние имаме шест жертви, шест убити човека.

При самия ми първоначален разпит на мене ми стана ясно, че може би се върви само по една-единствена линия – те са виновни, без значение за какво.

Лора Крумова: Те са виновни защо?

Ралица Асенова: Ами защото така ме разпитваха. Аз го споделих в предходния път – че те са престъпници, че аз не ги познавам, че крайно са нередни нещата. Когато аз питах за Деян, разбрах, че е разпитван бил 12 часа, че в един момент е отказал да говори. Защото за мен е напълно разбираемо, като намериш това...

Лора Крумова: От кой го знаете?

Ралица Асенова: От разследващия полицай в неофициалния ни разговор. Защото аз питах, и питах, и питах.

Лора Крумова: Вашите показания бяха ли записани така дословно и точно?

Ралица Асенова: Така не бяха. В смисъл, бяха записани показанията на разпита, който ми проведоха, но разпитът беше само и единствено за Ники – как е започнал да живее с тях... Аз си мислех, че казвайки всичко свързано с трагедията на Петрохан – връзката, контакта, обажданията с Деян, какво ми е казал – смятах, че всичко е записано.

Лора Крумова: Кога разбрахте, че това не е там?

Ралица Асенова: Еми, когато си наех адвокат и тя ми каза, че всъщност на мене официално не са ми записани тези показания изобщо.

Лора Крумова: Тоест Вие сте обяснили какво се е случило в конкретния ден?

Ралица Асенова: Обясних всичко, което знаех. Защото първия път, когато говорих аз с Вас, знаете, че аз нищо не казах за Деян. Защото аз се опитвах да го запазя по някакъв начин. Защото всичкото това, което се случва, е чудовищно, абсолютно нереално и аз не знам кой да пазя и от какво да пазя. Него го няма. На него му е изключен телефонът, като на всичките останали шест човека.

Абсурдът с двете досъдебни производства

Лора Крумова: С адвоката си вече отивате да давате да бъдете разпитана отново?

Ралица Асенова: Бях извикана на разпит и отидох с адвоката.

Лора Крумова: Тогава успяхте ли да кажете всичко, което се е случило в конкретния ден, включително?

Ралица Асенова: Така. Значи разпитът ми беше този петък. Разпитът ми започна с: „Кога е роден Ники?“. До последния му ден си говорихме за Ники. И когато адвокатката свърши цялото това нещо, каза: „Сега тя иска да даде показания и да се запишат неща, свързани със самия ден на убийството“.

Отговорът беше, че не може, защото това са отделни досъдебни производства.

Лора Крумова: Какво означава това?

Ралица Асенова: Това означава, че едно е досъдебното производство за Петрохан, и това, по което сега ме разпитвате – досъдебното производство за Околчица.

Лора Крумова: Това за Вас какво казва?

Ралица Асенова: И адвокатката ми, естествено в съзнанията, които има, им каза, че това няма абсолютно никакво значение. Ние така разбрахме, че са две досъдебни производства, което за мен е абсолютен, пълен абсурд. На мен ми беше разяснено от нейна страна, че това е едно престъпление с две местопроизшествия и че така се губи време. Разпитват се всички, разпитваме се по два пъти, по три пъти и се викат хора безсмислено.

Казваха ми, че не можело да ми се запишат показанията, защото това е досъдебното производство за другото. Но ако не бях с адвокат, това нямаше да се случи. Всичко свързано с Деян и другите неща, които знам и които и тук ще споделя, с огромни усилия от нейна страна бяха записани като показания.

Исканията към разследването

Лора Крумова: Имате искания за това по отношение на разследването. Какви са тези искания?

Ралица Асенова: Точно така. Ние успяхме с адвокатката, освен тези показания за Петрохан и нещата, които аз знам и общуването ми с Деян до момента, в който го имаше, тя настоя да се впишат и искания. И сега ще ги прочета набързо тези искания, те са въведени в петък:

• Проверка на запис на интервюто на кмета на село Гинци и нов разпит на него.
• Да се изискат трафичните данни на клетките на мобилните оператори в периода 31.01 – 02.02, обслужващи село Гинци и околните села.
• Да се разпита жената, видяла четирите джипа в неделя привечер.
• Да се разпитат повторно, ако не са разпитани досега, съседите, както и да се разпитат за изстрелите, които са чули и колко са били.
• Да се направи запитване към Ел. компания за разписка в какви часови интервали е спирал токът на 1-ви и 2-ри.

Там стана ясно, че не е имало ток в един момент. Аз съм проверила. Аз нямах избор, аз си водя собствено разследване от буквално ден трети, след като бях на първия разпит. Нямало е ток и какви са били причините за спирането му. Това са исканията, които ние с адвокатката ми в петък сме пуснали.

Завещанието на Ивайло Калушев

Лора Крумова: Кое е това, което Вие искате да кажете и смятате, че е много важно по отношение на Ивайло Калушев, преди да ви задам няколко уточняващи въпроса за него?

Ралица Асенова: Ами това, което мога да кажа и което съм сложила и като показания в петък, е, че Ивайло Калушев има завещание.

Лора Крумова: Защо това е важно?

Ралица Асенова: Ами защото аз знам какво съдържа неговото завещание и съм изключително облекчена, че не съм единственият човек, който знае за това завещание. Неговата майка също знае за него. А с първия неофициален разпит, на който бях, смятам, че и полицията знае, защото ми беше зададен въпрос дали знам той да има завещание и да е завещал на някой нещо.

Лора Крумова: Какво е отношението към случая, към това, което се случи, с това завещание?

Ралица Асенова: Отношението към случая е абсолютно очевидно. Завещанието на Ивайло Калушев – всичко, което той притежава, отива на двете деца. Така, както всички ги наричахме „децата“, въпреки че моят син вече е голям, възрастен е, на 20, почти на 23. Тоест – за сина на Яни Макулев и за вашия син, за Ники.

Лора Крумова: Това защо е ключово?

Ралица Асенова: Ами защото не виждам логиката на „психопата убиец, самоубиец, педофил“ и така нататък, който има завещание, оставяйки всичко на тези две деца. И много искам да подчертая тук – нямам абсолютно никакви претенции за нищо, свързано с никакво завещание. Това много държа да го подчертая, за да не започнат в момента да се вадят думи от моите думи и да се говори.

Това за мен е абсолютно доказателство, че всичко, което се изсипва върху тоя човек... този човек не е способен нито на убийство, нито на самоубийство, камо ли нещо свързано с Ники.

Лора Крумова: Защо един човек, който няма родствена връзка с двамата, би оставил всичко, което притежава, на тези две деца?

Ралица Асенова: Ами този въпрос може да ми го зададе само човек, който не познава Ивайло Калушев.

Лора Крумова: Да, аз съм такъв човек и затова Ви питам.

Ралица Асенова: Значи, Ивайло Калушев е най-щедрият човек, най-добрият възможен човек. Който като хване да помага на някой за нещо, без значение може или не може, той ще го довърши докрай. Абсолютно естествено за него е да направи такова нещо.

Лора Крумова: Допускате ли в някакъв... просто и простете ми, че ще задам такива въпроси, но допускате ли, че може да Ви е манипулирал?

Ралица Асенова: Категорично това е... Даже знам сега, гледат много от хората, които го познават, и такива, които не познават. Не, абсолютно категорично не. Манипулация за нищо, за каквото и да било.

Лора Крумова: Вие финансово помагали ли сте на...

Ралица Асенова: А, много Ви благодаря за тоя въпрос! Никога не съм помагала. Никога не е искано нищо от мене. Никога не е искано нищо от родителите. Никога. Всичките пъти, в които съм се опитвала да правя, да давам нещо, съм била спирана с обяснение, че няма нужда.

Свидетелят и заплахите

Лора Крумова: Кажете ми какво мислите за този свидетел, който е син на София Андреева, която говори пред Генка Шикерова и Миролюба Бенатова?

Ралица Асенова: Ами, значи, аз мисля, че само от всичко, което чухме и видяхме, специалисти могат да се изкажат. Психиатри могат да дадат оценка. Аз напълно се разграничавам от цялото това нещо и призовавам, предизвиквам Валери Андреев да се подложи на детектор на лъжата, както и всички останали, които му повтарят клеветите и лъжите. И по възможност, тъй като Вие го казахте, аз нямам доверие на никой. Аз нямам капка доверие на нито една институция в момента.

Лора Крумова: Вие споделяте ли същите вярвания като София Андреева?

Ралица Асенова: Категорично се разграничавам по всякакъв начин от всичко, което тези двама човека говориха. Категорично.

Лора Крумова: Имахте ли някакво притеснение, че там в хижата предимно мъже ли бяха?

Ралица Асенова: Да, имало е периоди, в които не са били само мъже, но сега, от може би четири-пет години, бяха само мъже.

Лора Крумова: Имате ли притеснение заради това, че синът ви е бил в такава сфера?

Ралица Асенова: Абсолютно нула притеснения, в какъвто и да било аспект. Това е най-хармоничната братска среда, в която някога аз съм била.

Лора Крумова: Синът ви споделяше ли с Вас?

Ралица Асенова: Да, със сина ми имах и имам връзка, каквато пожелавам на всеки да има. Винаги сме били близки и сме общували абсолютно винаги.

Лора Крумова: Казвал ли Ви е за проблеми?

Ралица Асенова: Никога. Като изключим... като вътре в общността, в групата – не, никога.

Лора Крумова: Заплахи?

Ралица Асенова: Заплахи е имало в годините, откакто са на Петрохан, и най-вече с рейнджърството. Откакто Ники ми е казвал – местните бабаити на Монтана, хора, свързани с бракониерство и всичките тези неща. Такива там стана ясно от прокуратурата, че те са помогнали за разкритие на някакво убийство. Това нещо аз не го знам, но аз допускам, че на мен това ми е било спестено, за да не се притеснявам.

Лора Крумова: Кажете ми, Вие знаете ли дали са работили с ДАНС и с Гранична полиция?

Ралица Асенова: С ДАНС категорично смятам, че такова нещо няма. С Гранична полиция – да. Неведнъж са били молени от Гранична полиция, заради оборудването, което имат, да участват в техни акции.

Призив и думи за жертвите

Лора Крумова: В тоя случай едно нещо крещи. И това, което крещи, е, че са нарушени наистина някак си човешки достойнството и правата и на Вас като близки, и на хората, които са мъртви. Как се справяте с това нещо?

Ралица Асенова: Ами затова съм тук. Няма някой, който да може да се справи с едно такова нещо. На моменти аз се чувствам като че съм в тежкото отделение на психиатрична клиника. Не мога да повярвам как е възможно това да се случва изобщо.

Лора Крумова: Вие искахте да кажете по нещо за всеки от тях...

Ралица Асенова: Искам първо да направя нещо като изявление. Изисквам от името на убитите и на нас, всички техни близки, публично извинение от всички официални държавни лица, които си позволиха през тези две седмици да изхвърлят тази помия върху шест убити човека. Това са жертви и аз искам публично извинение. Призовавам ги да излязат и да се извинят публично на нас, техните близки, и на самите жертви. Няма да цитирам имена. Всички знаем кои са.

Настоявам и за международно независимо разследване по този случай. Също така се обръщам към президента на Република България, а Илияна Йотова – като майка към майка, към Омбудсмана, Европейската комисия за защита на човешките права, всички неправителствени организации, които се занимават с правата на човека. Изисквам закрила за Деян и за неговата приятелка. Изисквам закрила за всички нас, близките на жертвите на Петрохан и на Околчица.

Лора Крумова: Искахте да кажете по няколко думи за всеки от близките ви. Ще имате ли тия сили да се съберете?

Ралица Асенова: Няма да ги имам, но ще трябва да ги намеря, защото те заслужават някой да каже по няколко думи за тях.

Лора Крумова: Какво мислите за тоя публичен съд, който се случва с близките?

Ралица Асенова: Много добре беше манипулирана общественото внимание. Това е. Натиска се бутонът на емоцията, започват да се хвърлят неща, които абсолютно всеки би реагирал, и избухва това, което цялото се случва.

Лора Крумова: Събрахте ли сили? Искате да кажете по няколко думи за всеки от тях, искам да Ви дам тая възможност.

Ралица Асенова: Ще започна да говоря за сина си Ники. Всеки, който го познава, дори и само когато беше мъничък... Защото има хора, които от много години не са го виждали, които ми пишат в момента, седят пред екраните си и плачат.

Синът ми беше и е абсолютно изключително човешко същество. Притежаваше качества на сила, смелост. Най-честният човек, който аз познавам, който имаше пълна непоносимост към лъжата и манипулацията. С изключително добро сърце, винаги помагаше на всички, включително горските животни. По всякакъв начин ходеше и събираше наранени животинки и се опитваха да ги спасяват.

Любимият филм, като мъничък, на Ники беше „Смело сърце“ с Мел Гибсън. Много ви моля, хора, изгледайте този филм! Вчера го даваха, знаете ли? Много ви моля, изгледайте го. Може би ще добиете представа какъв беше моят син. Моят син не е педофил. Моят син не е убиец. Моят син не е самоубиец.

Лора Крумова: Нали знаете, че никога не е казвано за него такова нещо?

Ралица Асенова: Няма значение. За тях се говори, че са секта. Безумни неща се говорят за тях.

Лора Крумова: Напредваме във времето. Искахте да кажете още по няколко думи за всеки от тях. Не знам дали ще успеете.

Ралица Асенова: Събирам се. Не ме прекъсвайте. Ще ви кажа.

• За другото дете: Най-красивото, най-милото създание, най-щастливият тийнейджър възможен, който някой може да си представи. Най-доброто. Това дете беше и е нещо невероятно. Винаги е готово да се притече на помощ, тичащо напред-назад и с хижата, щастливо, свободно и щастливо. Невероятно създание. Безкрайно съм доволна и щастлива, че успях да му направя последните пъти, когато ходех, специални подаръци. Последния път му подарих перо с мастилница. Той беше безкрайно щастлив и много ми благодареше.
• Ивайло Калушев: Няма такъв човек, няма такова сърце, няма такива познания. Всичко, което аз знам за живота, всичко хубаво в моя живот, което съм научила, от Ивайло Калушев съм го научила. На състрадание, на търпение, на емпатия, на това как можеш и как трябва да изоставиш себе си, за да си в помощ на другите. Без значение... просто забравяш за себе си и помагаш. Каквото и да кажа за Ивайло Калушев, то е нищожно. Ивайло Калушев е изключително човешко същество.
• Ивей: На който в момента се върти за тримата убити снимката, която изтече – това е абсолютно нечовешко. Ивей е човекът слънце, усмивка... Каквото и да кажа, ще е малко. Много близък на сърцето ми човек, изключително добър, изключително интелигентен.
• Пламен: Много фин човек. Седели сме с часове и сме си говорили на всевъзможни теми. Благ, мил.
• Дечо: Него познавам най-малко. Безкрайно благодарна съм... Ники ми е давал поръчки на всички да правя картини. Само на Дечо не бях направила и съм безкрайно благодарна, че последния път успях да свърша и неговата картина. Подарих му я – Буда във фосфорен цвят в една пещера. Той беше безкрайно щастлив и ми подари и той, защото той освен счетоводител и безкрайно добър човек, беше талантлив и правеше керамични фигури.

Лора Крумова: Много е трудно човек да гледа агонията, през която минавате близките. Много е трудно човек да слуша. Много е трудно да се опитва да запази здрав разум. Представям си само ада, през който минавате всички вие. И ви благодаря, че събрахте сили и че искахте да говорите, за да кажете неща, които в едно общество, в което всички сме страшно разделени, а политиците ни се държат малоумно... В такова общество трябва да има някаква грижа и подкрепа за хората, които остават живи и които минават през това нещо. И за да не бъдат очернени тези, които са загинали, преди да знаем официалните факти. Аз лично не знам дали някога това ще се случи. Искрено се надявам, защото всички търсим отговори – и за да се успокои всеки един от нас за това какво се е случило там. Защото е прекалено, прекалено е жестоко това, което от две седмици насам се случи. Жестоко, тежко убийство. Благодаря Ви.

Ралица Асенова: Благодаря.