Български
EnglishПредставяме ви изказване на Мария Илиева относно присъединяването на България към еврозоната и Европейския съюз, което тя анализира като механизъм за отнемане на икономическия суверенитет на страната, ограничаване на националното производство и драстично поскъпване на живота вследствие на чужди регулации и корпоративни интереси.
(Текстът е структуриран, с коригиран правопис и пунктуация, като са премахнати паразитни фрази и повторения за по-голяма яснота.)
Влизането в еврозоната: Празник или илюзия?
От 1 януари България влезе в еврозоната. Голям празник, голяма радост. Светлинно шоу на фона на БНБ, светлинно шоу в Брюксел. Урсула фон дер Лайен поздравява България като 21-вия член на еврозоната и ЕЦБ.
Какво всъщност се случи? Нека да погледнем нещата в ретроспекция, за да могат да се разберат наистина от хората. Много неща се изговориха и написаха. Медиите, купени от едни или други, разказваха всякакви неща, но повечето хора наистина не можаха да разберат как се стигна дотук и какви ще бъдат последствията за България. Нека се приближим до фактите и да ги кажем с прости думи.
Ретроспекция: Надеждите от ЕС и реалността
България беше приета в Евросъюза след много дълги години на социалистически режим, по време на който българите не бяха излизали в чужбина. Виждаха Западна Европа само по картинки и видеа – пълни магазини със стоки, чисти улици, добре облечени хора и щастливи деца. Всички си представиха как, когато ние влезем в Европа, всичко това ще се случи и в България.
Веднага след промяната започнахме да пътуваме, да виждаме техните университети и огромни корпорации. Представихме си как тук идват чуждите банки и фирми, а ние ставаме равни с всички европейци. Хората, щастливи и с надежди, се отправиха към Европа. Всички си представяха как всичко се изравнява – София става равна на Берлин, Париж и Виена.
Но детайлът се крие в ключа. Европа разшири своите граници, защото има по-развита икономика и нужда от пазари. Под претекста „Дайте да се обединим“ и чрез свободното движение на хора и стоки, те всъщност разшириха своите ограничени пазари. Техните банки дойдоха тук, за да дават кредити на нашите предприятия, но изкарваха печалбите там. Тук се напълни с чужди фирми, а българите отидоха да работят там. По-силните завладяха пазарите на по-слабите, привлякоха техните хора и подпомогнаха своите икономики.
Икономическите механизми и ограничения
Случаят с Гърция показа, че там влязоха и държави с големи дългове, които трябваше да бъдат платени, за да не приключи „хубавата приказка“. Договорът беше такъв, че да гарантира разширяването на силните. Те разпределиха пазарите, като ограничиха тези, в които ние сме добри. Направиха го чрез предприсъединителни и съединителни фондове, за които бедна България веднага се хвана, мислейки, че ни подаряват пари. Никой не разбра, че тези пари са въдичка, която ще привлече обратно печалбите там, където те искат.
Ограничиха нашите АЕЦ и въведоха квоти за производство на земеделски и млечни продукти, така че да ни сложат пранги и да се развиваме само дотам, докъдето те преценят. Нашите млади хора, чиито образование и здравеопазване бяха платени от българските данъкоплатци, отидоха да работят там, подсилвайки тяхната икономика и пенсионна система.
Капанът на договорите и политическият натиск
Този договор, от който няма излизане, не се е случвал в нито една друга организация. Можем да излезем от НАТО, от ЕС (както направи Обединеното кралство), от СЗО или МВФ, но договорът за еврозоната е до безкрайността. Веднъж влязъл, няма как да излезеш, независимо кой е на власт.
Други държави като Унгария, Чехия, Полша и Румъния започнаха да се осъзнават и да отлагат влизането. В България управляващите също се опитваха да отложат момента, но се намесиха НПО-та и организации, които прокараха интереси като „Зелената сделка“. Това доведе до скъп ток и печалби, които се връщаха обратно в Европа.
Когато управляващите бяха напълно обградени и зависими, им беше казано: „Кога, вие, милички, най-накрая ще дойдете в еврозоната? Хайде, заповядайте, крайно време е“. Всичко стана много бързо, защото се уплашиха, че тук може да се смени властта и хората да осъзнаят, че националният интерес не е защитен. Затова поискаха извънреден конвергентен доклад.
Ролята на МВФ и валутният борд
Единственият критерий, на който България отговаряше, беше дългът, и то благодарение на Международния валутен фонд, който дисциплинира икономиката и въведе строги ограничения. Ние бяхме в прекрасно съотношение, при което не можехме да теглим или печатаме пари безогледно. Имахме резерв под формата на евро, злато и облигации, който управлявахме сами.
Този баланс бе нарушен, защото управляващите приеха условията на Европа, за да оцелеят политически. Започна рекламна кампания с неверни твърдения. Казват, че няма да имаме валутен риск, но ние го нямаме от 1997 г., когато фиксирахме лева към еврото. Този курс е предсказуем за инвеститорите. Твърдят, че ще спестим от превалутиране, но при плащане с карта курсът е фиксиран и разходите са минимални. Чуждите инвеститори не идват заради валутата, а заради правната система и защитата на интересите им, които липсват тук.
Загуба на бюджетен суверенитет
Истината е, че от 1 януари България повече няма да може да управлява своите ресурси. Тя вече няма пари, няма собствен бюджет и няма избор. Бюджетът вече се управлява от Европейската централна банка. ЕЦБ ще каже: „Я да ви видим данъците и приходите, тъй като вече сте при нас, трябва да сме сигурни, че са достатъчни, за да си плащате дълговете“.
Вече виждаме увеличение на цената на водата, таксиметровите услуги и документите. Предстои поскъпване на тока и въвеждане на нови данъци. ЕЦБ ще ограничи разходите за администрация, пенсии и социални плащания, както направиха в Гърция. Ако не се съгласим, ще кажат: „Бюджетът го правим ние, вашите пари са при нас“. Може дори да ограничат тегленето от банкомати.
Ще ни принудят да изтеглим заеми, за да построим заводи или мощности, от които те ще вземат основния дял, а ние ще плащаме дълговете. Ще ни кажат къде да се развиваме според техните нужди, защото пазарните ниши са вече заети.
Ценови шок и сравнение с Германия
Ние сме в техните ръце. Превърнахме се в деца, на които родителят казва колко пари се дават за закуска. Управляващите ни продадоха един и същ продукт на различни цени. В България пакет масло струва 6,99 лв., а в Германия същият продукт е 1,89 евро (около 3,80 лв.) – точно колкото струваше тук преди две години. Това е 80% надценка. Не става въпрос за транспортни разходи, защото не ги докарват с космически совалки.
Институциите като КЗК и КЗП не реагират. Храната в България трябва да стане обект на националната сигурност, с граждански контрол върху големите търговски вериги.
Заключение
Продължават да ни продават розови надежди, но много скоро реалността ще удари. Ние погребахме един от най-силните инструменти за развитие – нашата валутна независимост. Силният „звяр“ няма да пусне „малката рибка“ на свобода. Все пак, надеждата е, че и в другите държави има хора, които се чувстват несправедливо третирани, и ако се обединим, можем да променим тази система и да върнем справедливостта.
Add comment