Български
EnglishКрасимира Катинчарова анализира липсата на реална борба с олигархията, превръщането на плодородната земя във фотоволтаична пустиня и тежките екологични престъпления по места.
Борба с олигархичния модел и външна политика
Управлението на президента Румен Радев демонстрира усилия за справяне със стария политически модел, но все още липсват ясно формулирана програма и посока. За да има истинска промяна, държавата трябва категорично да отреже достъпа на олигархичните структури до публичния ресурс. Вместо това малкият бизнес продължава да бъде мачкан, докато приближените до властта бизнеси оперират напълно свободно.
България отдавна не води самостоятелна политика в икономическо и военно отношение. Липсата на защита на националния интерес си проличава и от дългогодишните договорености за разполагане на американски военни самолети и изграждане на натовски бази в райони като Безмер и Кабиле.
Унищожаване на земеделската земя чрез зелена енергия
Българската държава целенасочено се превръща в частна електроцентрала чрез изграждането на огромни фотоволтаични и вятърни паркове върху плодородни площи. Законодателните промени тихомълком премахват защитата над земеделската земя чрез преходни и заключителни разпоредби, позволявайки тя да бъде подарена на частни корпоративни интереси.
Контраст в европейските политики:
- Италия: Съдът категорично забранява поставянето на соларни панели върху обработваеми земи, тъй като те принадлежат на производството на храна и на плуга.
- България: Правителството одобрява съкратени процедури за изграждане на над 3600 километра вятърни турбини в 25 приоритетни зони. Освен това държавата е отменила старите наредби за минимални отстояния от жилищните сгради, облагодетелствайки инвеститорите.
Местните жители системно са изтласквани от родните си места, а експертите изготвят екологични оценки изцяло в полза на бизнеса. Този процес води до целенасочено унищожаване на селското стопанство и трайно обезлюдяване на цели региони.
Екологичен геноцид в Гълъбово и Бобов дол
В градове като Гълъбово и Бобов дол се извършва истински геноцид спрямо местното население заради системното замърсяване от ТЕЦ-овете и рудниците на Христо Ковачки. Предприятието ТЕЦ „Брикел“ е наричано „българският Чернобил“, като бълва черен дим предимно през нощта и през почивните дни, когато няма активни проверки.
| Проблемни локации | Основни нарушения и последствия | Реакция на институциите |
|---|---|---|
| Гълъбово (ТЕЦ „Брикел“) | Опасни нива на фини прахови частици, огън от пещите и липса на предпазни средства за работниците. | Държавата потвърждава комплексното разрешително; дори министри не са допускани вътре за контрол. |
| Бобов дол | Разрастващ се рудник, опасно запрашаване от въглищата, застрашен водопровод и тежка криза с незаконни сметища. | Кметицата отрича проблемите; контролните органи напълно бездействат въпреки подадените сигнали. |
Местен феодализъм и саботаж на гражданското общество
Общини като Летница са превърнати в същински феодални владения, където кметът и началникът на полицията са братя. Местни общински съветници се занимават с незаконно лихварство, а техните длъжници са подлагани на жестоки побоища, като има свидетелства и за принуждаване на момичета да проституират в чужбина. Полицията отказва да се намеси, а местният бизнес и строителството са монополизирани чрез подставени лица на местната власт.
В същото време в Карлово местният общински съвет и партия „Възраждане“ умишлено саботират граждански референдум срещу изграждането на опасен завод за барут. Това се случва чрез формулиране на юридически невалиден въпрос, който излиза извън компетенциите на общината, обричайки волята на над 10 000 подписали се граждани на пълен провал пред съда.
Add comment