Въведение
Посещението ми в Швейцария и досегът ми с международните институции ми дадоха повод за един по-дълбок анализ. Хубаво е обикновените хора да знаят в каква ситуация се намира светът, какво могат да очакват от законите и институциите, кое може да направи живота им добър и кое може да го провали.
Закони и правила – илюзия или реалност
Като всеки човек и аз съм вярвал, че в света има закони и правда. Казвали са ми, че в Европейския съюз има правила, по които всички се движим, и съм градил развитието си на тази основа. Но истината е, че тези закони са донякъде илюзорни. Те регулират малки отношения между обикновените хора, но в големия план светът отново е разделен на силни и слаби.
По времето на социализма правилата бяха тоталитарни, но все пак ясни и еднакви за всички. Днес правилата са на по-силния. Няма значение човешките права, няма значение международните закони – който държи властовите инструменти, определя и какво е „правда“.
Защо организацията е нужна
Единственият начин обикновеният човек да бъде защитен е чрез истинска организация.
Тази организация трябва да има:
- свои медии,
- икономическа система,
- силни хора, които да могат да защитят останалите, включително силово.
Защото полицията и армията вече не пазят обикновените хора, а властта. Делението в света не е на народи, а на капитали и на тези, които успяват да овладеят държавните структури.
Примерът на България
В България ясно виждаме как определени хора са овладели съдии, прокурори и медии, защото им плащат. Създадена е система, в която парите се вземат от данъци, но се харчат без ефективност. Толкова пошла политическа организация трудно може да се намери другаде.
А това, което чуваме и от хора в международните институции, е, че в Латинска Америка или Африка в момента има повече свобода, отколкото в ЕС.
Двата типа хора
Има два вида хора:
- Тези, които вярват, че могат да крадат, да лъжат и да им се размине. За тях общи правила никога няма да важат.
- Тези, които вярват, че общият интерес ще им даде по-добър живот. Те искат да са част от общото и да имат своя роля в него.
Само втората група може да изгради система, в която правилата са общи и важат еднакво за всички.
Международните институции – какво наистина правят
Правда отвън не можем да получим. Международните институции налагат „правда“ такава, каквато властимащите я изкарат. Те използват медии, документи и сила, за да се утвърдят.
Затова не можем да чакаме ООН, Европейската комисия или чужди медии да оправят България. Те никога няма да са верни на нас. Ние можем да създаваме контакти, да работим с журналисти и чиновници, но ако разчитаме някой друг да свърши нашата работа – това няма да стане.
Пътят напред
Единственият шанс е да имаме:
- собствена икономика,
- собствени медии,
- хора, които да защитят справедливостта, включително силово.
Ние може да нямаме ресурсите на държавата, но можем да бъдем по-отдадени, по-пестеливи, по-работливи и по-сплотени. Така ще имаме по-висок коефициент на полезно действие и в крайна сметка ще победим.
Заключение
Светът е такъв, какъвто е, и стъпка по стъпка разбирам как можем да живеем по-добре. Това няма да стане без икономика, без знаещи и можещи хора, без организация, която се крепи на справедливост.
Картата е ясна – тя сочи само едно: нас самите. Ако сме постоянни, сплотени и отдадени на общото, ако дадем всичко от себе си и Бог е с нас – победата е сигурна.у
Add comment