В ефира на предаването „Делници“ Ивелин Михайлов използва драматичен личен сблъсък с безхаберието на пътя като метафора за пълния разпад на МВР, където липсата на професионални протоколи и корумпираното ръководство са превърнали полицията в инструмент за репресия и „чадър“ над олигархията, вместо в защитник на гражданите. Той обвързва тази дълбока институционална криза и липсата на справедливост с икономическите зависимости на новия служебен кабинет от фигури като Иво Прокопиев, Борисов и Пеевски.
Хроника на един абсурден пътен инцидент
Ивелин Михайлов илюстрира състоянието на Министерството на вътрешните работи чрез конкретна ситуация, преживяна от него по пътя Варна – София. В участъка между Антоново и Стражица, при тежки зимни условия и снеговалеж, той се натъква на полицейска патрулка, спряла директно на едното пътно платно. Зад нея, перпендикулярно на движението, е спрял друг лек автомобил, който блокира пътя.
Михайлов излиза от завоя и установява, че няма полезен ход. В насрещното платно се движи снегорин, а пътят пред него е преграден. Той предприема маневра за заобикаляне, но в този момент перпендикулярно разположената кола тръгва назад и го удря. Полицаите наблюдават ситуацията безучастно, като Михайлов описва действията им с думите: „махат като папагалчета на отворени врати“.
При последвалия диалог служителите на реда дават нелепо обяснение за присъствието си на платното: „Ми ние спряхме само да кажем нещо на снегорина“. Михайлов ги контрира с въпроса дали се намират „на село“, за да спират безразборно на пътя. Абсурдът се задълбочава, когато полицаите твърдят, че не са видели другата кола, въпреки че тя се намира непосредствено до тях. Шофьорът на ударилия го автомобил пък се оправдава, че ледът го е „изхвърлил“ три метра напред.
Липса на адекватни протоколи и професионализъм
Лидерът на „Величие“ използва този случай, за да анализира системните проблеми в МВР. Той не обвинява персонално редовите полицаи за инцидента, а ги определя като жертви на липсата на управление. Според него те нямат ясни началници, които да създадат и наложат протоколи за работа.
Липсва контрол върху това къде се намират патрулите, дали спазват правилата за безопасност и как реагират в рискови ситуации. Редовият служител не получава инструкции как да действа, защото ръководството е абдикирало от задълженията си да организира работата в полза на гражданите.
Корупцията по върховете обезсмисля работата на терен
Основната причина за разпада на системата, според Михайлов, се крие във високите етажи на властта. Когато началниците са корумпирани, тяхната единствена игра е да притискат неудобните и да осигуряват „чадър“ над олигархията. В такава среда шефът на управлението на практика разпуска дисциплината и структурата, защото неговите приоритети не са свързани с обществения ред.
Полицаят на улицата осъзнава, че началникът му върши престъпления или обслужва частни интереси. Това знание демотивира служителите и ги оставя без професионален ориентир. Те не могат да получат адекватни заповеди от хора, чиято цел е престъпна.
Институционален разпад и липса на справедливост
Този модел на поведение не е изолиран само в МВР. Михайлов посочва, че същата схема действа в РИОСВ, в горските стопанства и във всички държавни институции. Гражданите живеят с усещането, че винаги са „100% виновни“, докато олигарсите и държавните служители са „100% невинни“.
Това двойно мерило убива чувството за справедливост у хората. Те спират да вярват в закона, не защото народопсихологията им е такава, а защото държавното устройство им показва, че правилата не важат за всички. Институциите не работят в полза на обществото, а функционират като наказателни отряди или като пазители на частни интереси.
Репресии срещу гражданите и чадър над олигархията
Разпадът на държавността се изразява и в директна употреба на полицейски ресурс за частни нужди. Михайлов дава пример от Несебър, където полиция охранява незаконно разкопаване на улица и спиране на ток и вода на редовен хотел с Акт 16,. Вместо да защити собствеността на гражданина, МВР пази самоуправството на фигури, свързани с Борисов и Пеевски.
В същото време обикновени хора и инвеститори биват държани в ареста с месеци без сериозни основания, докато политици със съмнително богатство, като Надежда Нейнски, участват във властта вместо да бъдат разследвани,. Правосъдната и правоохранителната система се използват като бухалка – адвокати и служители се арестуват само защото са работили за „неудобни“ лица, което Михайлов сравнява с абсурда да арестуват фризьора ти.
Add comment