Български
EnglishПредизборната кампания и медийното затъмнение
Ивелин Михайлов заявява, че политическите опоненти умишлено спират да споменават името на партия „Величие“ в медиите малко преди изборите. Той очаква телевизиите да излъчат поредния негативен филм за „Исторически парк“ в последната седмица на кампанията. В отговор на това доброволци ще излъчат два свои филма, които показват различната гледна точка.
Единият филм разказва историята на животновъда Бай Рибан, а вторият е посветен на истината за „Исторически парк“. Лидерът посочва, че в политическите кампании изобщо не се говори за действителните проблеми на българските граждани. Вместо това дебатите се фокусират върху несъществени исторически спорове или външнополитически конфликти.
Икономически проблеми и монополи
Михайлов обяснява, че високите цени в страната са следствие от спекула и липса на конкурентоспособност. Според него олигархията умишлено ограничава всеки един предприемач, който се опитва да развива честен бизнес. Той дава пример с река Дунав, чиято вода държавата не използва за напояване на земеделските земи.
Земеделците биха могли да произвеждат два пъти по-евтини зеленчуци, ако институциите осигурят достъп до тази вода. В същото време Българската социалистическа партия твърди, че е социална, но нейните действия направиха уязвимите групи два пъти по-бедни. Правителството не може да регулира цените директно, защото пазарът се определя от търсенето и предлагането.
Бойко Борисов и Делян Пеевски ограничават свободните предприемачи, които могат да намалят цените чрез подобряване на работните процеси. Резултатът от тези политически ограничения са изключително скъпите стоки и услуги за обикновените граждани. Монополистите имат големи разходи, но определят каквато цена поискат, защото държавните регулатори им го позволяват.
Липса на справедливост и двоен стандарт
Според Михайлов най-големият проблем в България е пълната липса на справедливост. Институциите обявяват за измамници хората, които искат да се развиват. Държавата унищожава всеки успешен човек и дава път единствено на престъпниците.
Той илюстрира този двоен стандарт чрез историята на обикновения животновъд Бай Рибан. Държавата обгражда неговото стадо от три хиляди овце с цели пет патрулни автомобила заради съмнения за заболяване. Въпреки лошите условия и липсата на паша, тези животни не умират, а се удвояват и раждат четири пъти за година и половина.
Това категорично доказва липсата на болест, но институциите налагат жестоки запори на животновъда. Той не получава субсидии и не може да продава нито мляко, нито животни. Държавата на практика убива дребния производител чрез институционален натиск.
В пълна противоположност на това, топлоелектрическата централа „Брикел“ замърсява въздуха непрекъснато, но полицията не изпраща нито един патрулен автомобил там. Собственикът на централата Христо Ковачки не спазва никакви екологични закони и продава произведеното електричество на пет пъти по-висока цена. Михайлов алармира и за заравянето на особено опасни медицински отпадъци до водоизточниците в град Перник, на което институциите не реагират.
Изборни измами и пробита полиция
Партия „Величие“ работи изключително активно на терен за разкриване на престъпните групи, които купуват гласове. Михайлов разказва потресаващ случай за жена, която изтегля бърз кредит от 2300 лева и връща 5600 лева. Изнудвачите обаче настояват за още средства и изпращат хора да разбият дома ѝ.
Жената подава сигнал в полицията двадесет минути след полунощ и съобщава имената на нападателите. Само след половин час престъпниците ѝ се обаждат по телефона и я заплашват с жесток побой, ако отново потърси органите на реда. Това доказва, че полицията предава информацията директно на престъпния контингент.
Същата нощ шест човека отиват в дома на жената и заплашват с убийство нея, съпруга ѝ и двете им малки деца. Партията разкрива случая и установява, че нападателите са организирана престъпна група, която купува гласове. Един от тези купувачи на гласове дори е бил кандидат за общински съветник от партия „Възраждане“.
Държавата използва и социалните служби като инструмент за политически натиск. Социалните работници заплашват жертвите с отнемане на децата им, ако откажат да гласуват за определени партии. Подобни действия принуждават хората да живеят в страх и ги подчиняват напълно.
Критика към МЕЧ и Радостин Василев
Ивелин Михайлов критикува остро партия МЕЧ и нейния лидер Радостин Василев. Той посочва, че представителите на тази формация дори не са успели да запълнят своите квоти за секционните избирателни комисии. На много места тези позиции са останали празни или направо са били разпределени между други партии.
Михайлов дава пример с предизборна ситуация в град Стара Загора, където Радостин Василев е раздавал рекламни торбички. Когато един млад човек е отказал торбичката с думите, че не го харесва, Василев директно го е заплашил с физическа разправа. Според лидера на „Величие“ подобно агресивно поведение е абсолютно недопустимо за демократична държава.
Репресии срещу „Исторически парк“ и Киро Брейка
Срещу „Исторически парк“ и Ивелин Михайлов се води безпрецедентна институционална война. Данъчните служби са извършили цели тридесет проверки на парка в рамките на три години, но не са открили нито едно нарушение. Въпреки липсата на доказателства за престъпления, държавата е наложила запори върху цялото имущество на предприемача.
Заради тези запори той не е успял да продаде личния си автомобил и мотоциклет, за да финансира предизборната кампания на партията. Михайлов обяснява, че институциите използват минимални искове, за да блокират активи за милиони левове. Този модел цели пълното фалиране на един успешен и полезен за България бизнес.
Същите репресивни методи се прилагат и срещу създателя на съдържание Киро Брейка. Партия МЕЧ е завела съдебни искове срещу него за предполагаеми обиди и е изискала огромни обезщетения. Въпреки че Киро Брейка е внесъл 500 хиляди лева в специална сметка за обезпечение, институциите отказват да освободят останалото му имущество.
Частни съдебни изпълнители посещават дома му и лепят стикери пред очите на неговите съседи. Това създава фалшив публичен образ на длъжник за човек, който реално не дължи нито един лев на партия МЕЧ. Михайлов сравнява този брутален подход със схемите, използвани за фалирането на Корпоративна търговска банка.
Дейността на „Величие“ в Народното събрание
Въпреки че разполага с най-малката парламентарна група, партия „Величие“ работи изключително активно в Народното събрание. Още при влизането си в парламента те са предложили подписването на декларация за етично поведение, но нито една друга формация не е подкрепила инициативата. Депутатите от партията винаги поддържат културен тон и се фокусират върху работата по същество.
Те са предложили държавата да изчисти България напълно безплатно и да осигури вода за земеделците. Намерили са дори френска компания, която да довърши атомната електроцентрала в Козлодуй. Всички тези градивни предложения обаче са били категорично отхвърлени от останалите политически сили.
След тези откази парламентарната група е насочила усилията си към разкриване на политическата корупция. Те са показали публично как се пазаруват депутати и как антикорупционната комисия изнудва политици в столични търговски центрове. Михайлов лично е бил заплашван, че неговите сътрудници ще бъдат арестувани, ако не подкрепи Делян Пеевски и Бойко Борисов.
Партията е събрала безспорни доказателства за изборните измами и е внесла жалба от 750 страници в Конституционния съд. Те са създали платформата „Под око“, която информира обществото за нарушенията на членовете в избирателните комисии. Освен това са изградили „стена на срама“ за корумпирани държавни служители и са защитили десетки бизнеси от умишлен фалит.
Медиен чадър и отказ от дебати
Лидерът на формацията изразява силно възмущение от наложената цензура в големите телевизионни канали. Партията е изпратила над хиляда сигнала за сериозни престъпления до националните медии, но журналистите са отказали да ги отразят. Михайлов намира за недопустимо обществената телевизия да проявява подобно отношение, при положение че се финансира от данъкоплатците.
Водещите в телевизиите си позволяват грубо отношение към опозицията, но не задават критични въпроси на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Тези политически лидери избягват откритите телевизионни дебати със своите опоненти. Борисов дори си позволява да твърди в ефир абсурдни неща, като това, че вдига тежест от 100 килограма цели 50 пъти.
Според Михайлов подобни изказвания са признак за сериозни проблеми с паметта или за нагла лъжа. Той призовава телевизиите да организират мащабен дебат с участието на лидерите на всички девет партии от предходния парламент. Председателят на „Величие“ дори предлага доброволци да финансират наемането на зала, ако студията нямат достатъчно физическо пространство.
Следващият парламент и политическите компромиси
Главната цел на следващото Народно събрание трябва да бъде категоричната смяна на главния прокурор. За да се случи това, формациите на Борисов и Пеевски трябва да имат общо под осемдесет депутати. Михайлов обаче предупреждава, че партия „Възраждане“ най-вероятно ще блокира тази смяна, като постави неизпълними условия за излизане от НАТО и Европейския съюз.
Подобно поведение на Костадин Костадинов на практика ще осигури необходимата блокираща квота в полза на статуквото. Лидерът анализира и кандидат-депутатските листи на новия проект на президента Румен Радев, наречен „Прогресивна България“. Той изразява огромно разочарование, защото в тези листи присъстват поставени лица на местни властници и хора, свързани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки.
Михайлов е възмутен и от листите на партия ГЕРБ, които поставят санкционирания по закона „Магнитски“ Владислав Горанов на водеща позиция. Според него е абсолютен позор за държавата доказано корумпирани лица да бъдат избирани за народни представители. Той категорично заявява, че подобни действия превръщат България в нещо по-лошо от бананова република.
Add comment