Български
EnglishВ ефира на предаването „Делници“ Ивелин Михайлов разкрива шокираща картина на българската действителност, в която държавните институции и криминалният контингент действат в синхрон за смазване на неудобните чрез палежи, рекет и арести на невинни хора, докато политическият елит и олигархията се ползват с пълна безнаказаност.
Институционален тормоз и двоен стандарт
Ивелин Михайлов описва държавната машина като инструмент за репресия срещу бизнеса и обикновените граждани. Той дава конкретен пример с хотел в Несебър, който притежава Акт 16 от 15 години. Въпреки изрядната документация, токът и водата на обекта са спрени незаконно. Вместо да защити собствеността, полицията охранява самоуправството. Служители на МВР пазят тези, които разкопават улицата и спират захранването на сградата, изпълнявайки поръчки на фигури като Борисов и Пеевски.
Лидерът на „Величие“ посочва и постоянния натиск от страна на Националната агенция за приходите (НАП). Данъчните власти съставят акт след акт на бивши негови фирми. Тези актове падат в съда, но тормозът продължава с години и принуждава бизнеса да плаща непрекъснато.
Михайлов контрастира тази строгост към гражданите с пълната безнаказаност на политическия елит. Той пита защо Надежда Нейнски (Михайлова) е част от управлението, вместо да бъде разследвана за произхода на средствата си, с които е придобила луксозен хотел на Златни пясъци по времето на Иван Костов. Според него тя трябва да е в затвора за кражби от държавата, а не във властта.
Арести на невинни и съдебен произвол
Липсата на справедливост е илюстрирана с фрапиращи случаи на задържани лица от обкръжението на Михайлов. Инвеститор, който е закупил имот, лежи в ареста вече три месеца без ясна вина. Друг абсурден случай е задържането на адвокат, чиято единствена „вина“ е, че е изготвял договори в рамките на професионалните си задължения. Михайлов сравнява това с хипотезата да арестуват фризьора му, защото го е подстригал.
В ареста попада и обикновен служител със заплата от 1600 лева. Системата „пуска двама, но държи трима“, за да поддържа страх и напрежение. Тези действия отчайва хората и убиват желанието им за работа и развитие, тъй като всеки може да се озове зад решетките без причина.
Мафиотски прийоми: Палежи и заплахи за физическа саморазправа
Репресиите не се ограничават само до административен натиск, а преминават в открит криминален терор. Михайлов разказва за конфликт, породен от разкриването на незаконни сметища. След като той повдига въпроса за незаконно депониране на отпадъци, следва наказателна акция. На кмета на село Бистрица са запалени личният автомобил и входната врата на дома му.
Срещу самия Михайлов също са задействани мутренски методи. Той твърди, че срещу него е изпратен Георги Андреев, депутат от БСП, а впоследствие и „мафиот“, с цел рекет. Заплахите ескалират до закани за физическа саморазправа с най-близките му хора. Димитър Енчев, когото Михайлов определя като дясна ръка на Иво Прокопиев, е искал да изпрати хора, които да счупят краката на съпругата му.
Насилието продължава и в наши дни. Извършител с криминално минало чупи стъклото на офиса на партията в Бистрица, след като „Величие“ подава сигнали за нелегалните му дейности. Михайлов отбелязва, че представителите на ПП-ДБ, които уж се борят с мафията, ги е страх дори да споменат името на този човек публично.
Грабеж на държавен ресурс и корупционни схеми
Разговорът засяга и мащабни кражби на активи. Михайлов разкрива схема за кражба на голямо атомно убежище във Варна. В случая са замесени сирийски граждани, свързани с наркотрафик и контрол над пазарите в града. Въпреки сигналите, реакцията на институциите и на други политически сили като „Възраждане“ и ГЕРБ е пасивна или в подкрепа на схемата.
Партията е предотвратила и кражба на къмпинг на стойност 500 милиона лева, както и изкупуване на плажови ивици от лица като Даниел Славов – Дънката. Корупцията пронизва и обществените поръчки на общинско ниво. Ремонти в градове като Дряново се възлагат на фирми от други краища на страната (например Бургас), за да се прикрие пътят на парите и размерът на кражбите.
Михайлов обобщава, че чувството за справедливост у българите е унищожено. Гражданите виждат, че за олигарсите и техните политически покровители закони не важат, докато обикновеният човек винаги е виновен. Крадците и мошениците се радват на безнаказаност и се готвят за нова плячка, докато народът губи надежда.
Add comment