Ивелин Михайлов: Беззаконието продължава с пълна сила!

Ивелин Михайлов алармира за задълбочаващите се проблеми с енергийната зависимост, институционалния тормоз над граждански инициативи и липсата на държавна стратегия за развитие, което поставя страната в състояние на беззаконие.

Екологична катастрофа и енергийни интереси

Пандемията от ветрогенератори и соларни паркове продължава да обхваща стратегически райони на страната, като се игнорират екологичните карти и пътищата за миграция на птиците. Ивелин Михайлов разкрива абсурдна схема, при която са отпуснати 5 милиона лева на представители на ПП-ДБ за броене на египетски лешояди в районите на Провадия и Ветрино. Парадоксът се състои в това, че същите тези хора, които усвояват средствата за защита на вида, подкрепят инсталирането на вятърни перки, които реално застрашават живота на птиците. Проектите за нови ветроенергийни паркове в Девня, Вълчи дол, Генерал Тошево и Добрич очертават мащабен пояс от съоръжения, които не само унищожават природата, но и създават опасна енергийна зависимост от тесен кръг икономически субекти. Организации като „Зелени Балкани“ запазват мълчание пред тези заплахи, докато вятърът в Девня буквално ще разнася замърсения въздух към Варна, превръщайки града в заложник на индустриалните отпадъци.

Институционален тормоз и двойни стандарти в правосъдието

Държавните институции проявяват избирателна активност и агресивност спрямо неудобни граждански проекти, като пример за това е акцията на икономическа полиция срещу група от 10 деца в Историческия парк. Вместо да разследват реални заплахи, органите на реда тормозят шофьори за лицензи и алкохолни проби, за да пречат на дейността на парка. Михайлов подчертава, че докато той предоставя конкретни доказателства за престъпната дейност на фирма CWP и свързаната с нея местна мафия, институциите отказват да започнат разследване. Вместо това, държавната машина се задейства по сигнали на лица с криминално минало и съмнителна репутация като Симон Милков, който е представен като инструмент на Борисов и Пеевски. Този контраст показва, че в България тежестта на думите на един доказан престъпник е по-голяма от тази на гражданин, който работи за културното възраждане и спазването на законите.

Провалът на политическия модел и медийни манипулации

Политическата коалиция между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС се описва като единен блок, който обслужва олигархични интереси под маската на демократични реформи. Михайлов припомня, че представителите на ПП-ДБ са подкрепяли бюджетите и правителствата на Борисов и Пеевски, а сега се опитват да се представят за освободители, докато подготвят свои кадри за президентския пост. Паралелно с това, медийни кръгове около изданието „Капитал“ и журналисти като Йоан Запрянов се обвиняват в провеждането на целенасочени кампании за дискредитиране на патриотични инициативи. Тази координация между политическа власт, полиция и медии създава информационно затъмнение и блокира всеки опит за реална промяна в статуквото. Икономическият модел на страната остава фокусиран върху консумацията на ресурси, докато частни инвестиции, носещи добавена стойност, биват системно задушавани.

Икономическа изолация и липса на визия за туризма

България страда от пълна липса на държавна стратегия за развитие на туризма, което води до пропиляване на природния и културен потенциал на страната. Михайлов дава за пример подобен на Историческия парк обект в Испания, който генерира над 2 милиона посетители годишно и носи огромни приходи за местната икономика. В България обаче, вместо подкрепа, инвеститорите се сблъскват с административни пречки и откази за издаване на разрешителни, включително за ловно оръжие, без ясни мотиви. Липсата на контрол върху банални проблеми като косенето на тревата, събирането на боклука и незаконното паркиране в общините показва разпада на местното самоуправление. В същото време се игнорира престъпното горене на медицински и европейски отпадъци в Девня, което се случва всяка вечер при пълно бездействие на екоинспекциите.

Граждански отпор и заплаха от ескалация

Общественото напрежение достига критична точка поради липсата на справедливост и постоянното усещане за безнаказаност на „мутрите“ и техните политически покровители. Михайлов предупреждава, че когато „културните хора“, които се борят със законни средства, бъдат системно притискани до стената, единственият изход остава гражданското неподчинение и ескалацията на протестите. Той прави паралел със събитията в Габрово и подчертава, че хората са на една крачка от това да станат „хулигани“, за да защитят правата си, след като институциите отказват да го направят. Настояването е за равенство пред закона – всички да спазват правилата, а не само тези, които биват гледани под лупа от полицията. Борбата срещу местната и национална престъпност се превръща в мисия за оцеляване на българското гражданско общество.