Гражданска победа срещу опита за присвояване на къщата на Васил Левски в София – Кирил Георев и Иван Тренев

Граждански активисти и будни граждани успешно предотвратяват тайна процедура по прехвърляне на къщата музей на Васил Левски в София към частно сдружение със спорни намерения.

Заплахата за културно-историческото наследство

Инициативата за промяна на статута на къщата музей на Васил Левски от публично-общинска в общинска частна собственост предизвиква остра обществена реакция. Историческата сграда притежава огромно значение, тъй като в нея Апостола на свободата се укрива многократно и създава местния революционен комитет. Кметът на столичния район „Сердика“, който е представител на политическата коалиция ПП-ДБ, взема самостоятелно решение да прехвърли управлението на обекта. Той оправдава действията си пред обществеността с липса на бюджет и квалифицирани кадри за целогодишна поддръжка на историческата светиня.

Намерението на местната власт е да повери стопанисването на сградата на неправителствената организация „Пътуващо читалище Бащино огнище“, управлявана от Ивайло Шопски. Водещи държавни институции, включително Регионалният исторически музей, отказват да поемат отговорност за управлението на обекта. Участниците в дискусията изразяват категорично несъгласие с абдикацията на институциите, като подчертават, че държавата разполага с милиарди левове бюджет, от които не отделя средства дори за един щатен уредник.

Схемата за усвояване на средства

Промяната на собствеността от държавна към общинска често служи като начална стъпка за последваща мащабна приватизация. Анализаторите описват утвърден корупционен модел, при който държавата обявява невъзможност да поддържа даден имот и го прехвърля на местната власт. След това общината създава публично-частно партньорство с неправителствена организация, която придобива правото да тегли и управлява европейски средства.

Гостите посочват, че крайната цел на подобни схеми е придобиването на имота по давност или чрез обстоятелствена проверка. Те дават за пример Студентски град, където хиляди държавни имоти преминават в частни ръце през идентични механизми с участието на университетски и общински ръководства. Съществуват подозрения, че зад опита за превземане на къщата стоят интереси на сенчести бизнесмени, които планират мащабно строителство в непосредствена близост до историческата сграда.

Основни стъпки в описаната имотна схема:

• Деклариране на невъзможност за управление от страна на държавните органи.
• Прехвърляне на собствеността от държавна към публично-общинска.
• Промяна на статута от публично-общинска в общинска частна собственост.
• Сключване на партньорство с избрано НПО за усвояване на европейски средства.
• Възможно придобиване на имота от частни лица след кратък период от време.

Ролята на политическите фигури и Ивайло Шопски

Активистите разкриват сътрудничество между представители на различни политически сили, включително ГЕРБ, ПП-ДБ и ВМРО. Столичният общински съвет първоначално подкрепя инициативата с голямо мнозинство, а кметът на район „Сердика“ предлага имота на Шопски без задължителните публични обсъждания и процедури. Съпругата на кмета, бивш депутат от ПП-ДБ, предизвиква обществено недоволство с опитите си да прокара закони за смяна на пола при непълнолетни, което гостите определят като част от вредна неолиберална политика.

Лицето, избрано да стопанисва къщата на Левски, притежава документирано криминално минало. Ивайло Шопски има влязла в сила присъда от 2015 година за жестоко престъпление, при което завързва човек за стол, поставя торба на главата му и му нанася побой в продължение на часове. Преди това, през 2014 година, той работи като служител в РИОСВ Перник и участва в корупционен скандал с белязани пари за прикриване на промишлени замърсявания. Шопски избягва присъдата за подкуп, като става защитен свидетел срещу своя най-добър приятел, който е директор на институцията.

Гражданският отпор и натискът върху активистите

Организираната гражданска подписка събира хиляди подкрепи и принуждава Столична община да се оттегли от първоначалното си намерение. След този успех защитниците на историята се сблъскват със систематичен тормоз от страна на засегнатите финансови интереси. Шопски подава напълно неоснователни сигнали срещу тях до прокуратурата и ГДБОП, обвинявайки ги в пране на пари чрез легалните им фондации за откупуване на исторически архиви.

Натискът включва и опити за директна цензура в независимите телевизионни канали. Бивш ръководител на Съвета за електронни медии се обажда в телевизията с настояване предаването да не бъде излъчвано, за да се запази репутацията на исторически фигури като Обретенови. В продължение на месеци Шопски води агресивна кампания в социалните мрежи, разпространява клеветнически материали по улиците на столицата и заплашва обикновени граждани с полиция. Активистите отговарят със съдебни искове за обида и клевета, като отказват да се поддадат на репресиите.

Защита на българската идентичност

Участниците в разговора категорично заявяват, че културно-историческото наследство представлява основният стълб на националната сигурност. Те разглеждат опитите за унищожаване на паметници като част от целенасочена глобалистка политика за заличаване на българската памет и идентичност. Гостите дават примери с подмяната на учебни програми от бивши министри, маргинализирането на ключови исторически личности и публикуването на академични статии, които призовават за забрана на българския фолклор.

Истинският патриотизъм изисква активни действия и ежедневна борба за опазване на ценностите, а не самоцелно демонстриране на национални символи и татуировки. Защитниците на каузата призовават българите да преодолеят апатията и страха, като напомнят за саможертвата на герои като Никола Вапцаров и Стефан Стамболов. Те вярват, че обединените усилия на осъзнатите граждани притежават непреодолимата сила да спират престъпни посегателства и да съхранят българския дух за бъдещите поколения.