Бизнесмен в служба на обществото: пътят на Ивелин Михайлов

Въведение

Историята на един човек често може да бъде огледало на цяла епоха. Моето израстване – от социалистическа България, през хаоса на 90-те, до днешните опити за изграждане на устойчив бизнес – е част от по-големия разказ за това какво се случи с българското общество. Преживях „равенството“ на социализма, мутренските години, илюзиите на прехода и най-накрая реших да поема по пътя на предприемачеството – път труден, но и единствено смислен.

Социализмът отвътре

Да растеш в социализма означаваше сигурност, но не и справедливост. Роден съм в Горна Оряховица, в обикновено семейство. Всички уж бяхме равни, но привилегиите на членовете на партията правеха разликата. Ако членуваш – имаш 20% повече права, по-добро жилище, по-добри шансове за кариерно развитие.

Въпреки това системата даваше основа – образование, здравеопазване, културен живот. Но свободата да избираш пътя си липсваше. Много хора живееха „по правилата“, без да вярват истински в тях.

Падането на режима и надеждите за промяна

Когато социализмът рухна, всички почувствахме вятъра на промяната. Свободата изглеждаше като шанс за ново начало. Конституцията обяви предприемачеството за основа на новата икономика. За първи път можеше да мечтаеш да градиш собствен бизнес, а не да следваш единствено указанията на държавата.

Тогава мнозина вярваха, че справедливостта ще се върне – че вече всеки ще получава според заслугите си. Но се оказа, че свободата без култура и ред бързо се превръща в хаос.

90-те години – време на хаос

Преходът се оказа шок. В началото на 90-те България преживя мутренските години. По улиците цареше страх, рекетът и силовите групировки диктуваха условията. Хората не вярваха в държавата.

Инфлацията унищожаваше спестяванията, безработицата растеше, престъпността процъфтяваше. Несигурността беше ежедневие – от липсата на стоки по магазините до усещането, че никой не е защитен.

И все пак, парадоксално, тогава можеше да се противопоставиш. Ако се защитаваш, имаш шанс – обществото приемаше, че в хаоса има някаква справедливост. Днес, ако се защитиш, често законът застава срещу теб.

Изборът на бизнес пътя

В тези условия реших да поема по най-трудния път – този на предприемачеството. Избрах да уча икономика и да стана търговец. Виждах, че България има политици, чиновници, престъпници, но истински предприемачи почти няма.

Започнах от нулата – изграждах търговска мрежа, пътувах из цялата страна, срещах се с хора от различни социални слоеве. Постепенно разбрах, че бизнесът не е само сделки, а преди всичко отношения и доверие.

Уроците от хората

Пътуванията ми из страната ме научиха на нещо тревожно. Хората не разбираха в каква ситуация се намира държавата. Но по-страшното беше, че не им пукаше.

Мисленето „тук и сега“ се беше превърнало в норма. Да имаш нов телевизор беше по-важно от това покривът да не тече. Да купиш кола – по-важно от образованието на децата. Краткосрочното удоволствие заместваше дългосрочния смисъл.

Така България започна да губи не просто икономически позиции, а и ценностна посока.

Културата като основа за рестарт

С времето осъзнах, че истинският проблем на България не е икономическият модел, а културната деградация. Народ, който живее само ден за ден, не може да гради бъдеще.

Затова моят избор беше културата и туризмът. Туризмът е сектор, който може да дава работа и на нискоквалифицирани хора, а в същото време показва България пред света. Имаме уникално културно наследство и кухня, която е сред най-добрите в Европа. Имаме сигурност, която липсва на много други места.

Това ме убеди, че именно културният туризъм е пътят за възраждане.

Исторически парк – визия и реализация

От тази идея се роди проектът „Исторически парк“. Замисълът беше ясен – да се създаде уникално място, което да покаже величието на българската история, да създаде гордост и самочувствие.

Шест години работих по подготовката – проучвания, планове, срещи с експерти. Това не беше просто бизнес, а кауза. Вярвах, че ако хората видят миналото си в истинската му светлина, ще започнат да мислят различно за настоящето и бъдещето.

Сблъсъкът с „елита“

Когато проектът стана реален, потърсих подкрепа от инвеститори. Очаквах интерес, но срещнах недоверие. Обещавах печалба от 25% годишно – напълно реална в честен бизнес.

Реакцията беше: „Това е невъзможно, ти си мошеник.“ Защо? Защото богатите у нас познават друг модел – да получават държавни пари, да строят нещо за 13 милиона, а останалите 40 да присвояват.

За тях 25% изглежда малко, защото са свикнали със стотици проценти печалба – но без риск, без труд, без съзидание.

Така разбрах, че истинският проблем на България не е липсата на пари, а липсата на визия и морал у онези, които държат ресурсите.

Сравнения с други страни

Когато гледаме към Полша, Чехия или Унгария, виждаме друго развитие. В Полша се създаде силен частен сектор, който днес е гръбнак на икономиката. В Чехия и Унгария културната гордост върви ръка за ръка с предприемачеството.

България обаче изостана. Причината не е в липсата на ресурси, а в липсата на културна и икономическа визия.

Поуките

Днес е ясно: България няма истински бизнес елит. Богатите често са хора без визия, които живеят на гърба на държавата. Обикновените хора пък мислят ден за ден, без перспектива.

Това е смъртоносна комбинация – липса на културен фундамент и липса на съзидателна класа.

Заключение

Моето послание е ясно – ако искаме България да има бъдеще, трябва да възродим културата. Не с лозунги, а с реални действия. Историческият парк е само пример – символ на възможността за друго мислене.

България може да бъде страна на гордост, култура и туризъм, но само ако осъзнаем, че бъдеще без визия няма.