Българският опит в Европейския съюз: Предупреждение и призив към Швейцария

В своето изложение пред швейцарската партия MCG в Женева, Ивелин Михайлов, председател на парламентарна група в България, споделя съкрушителния опит на страната си като членка на Европейския съюз, отправяйки силно предупреждение към Швейцария да не следва този път и да запази своя суверенитет. Михайлов, който е живял в три политически строя – социалистически, свободен и европейски – черпи от личния си опит като предприемач и политик, за да обрисува една мрачна картина на разочарование, упадък и институционална криза.

Дълбоко разочарование и загуба на суверенитет

При влизането на България в Европейския съюз, 95% от българите, включително и самият Михайлов, са посрещнали това решение с големи надежди. Вярвало се е, че членството ще донесе достъп до големи пазари, свободно движение на гражданите и честни правила, в рамките на една стара и утвърдена демокрация. Реалността обаче се оказва "съкрушителна за нашата държава".

Като ярък пример за загуба на суверенитет е посочено извънредното приемане на България в еврозоната през тази година, което е определено като "тотална загуба на суверенитет". Според Михайлов, Европейският съюз заедно с българското правителство манипулират данните, за да постигнат това, въпреки че България е доказала с над 1500 страници доказателства и огромен протест в Брюксел, че не отговаря на показателите. Никой представител на ЕС обаче не е излязъл да разговаря с протестиращите или да обсъди предоставените доказателства. Отбелязва се също, че за да покрие европейските показатели, България е изтеглила 26 милиарда евро нов външен дълг, към вече съществуващия от 48 милиарда евро. Преди членството в ЕС, България е преминала през период на "бурно развитие", но след присъединяването бизнесът става "все по-труден", липсват правата и защитата на частната собственост.

Икономически упадък и унищожаване на ключови сектори

Един от най-тревожните аспекти на българския опит, според Ивелин Михайлов, е унищожаването на стратегически икономически сектори:

• Земеделие: България, която е била най-големият износител на зеленчуци и месо в бившия соцблок, е преживяла драматичен срив в този сектор. От 18 милиона декара поливни площи при влизането в ЕС, в момента са останали едва 300 000 декара. Поливните системи са били нарязани и продадени за старо желязо, действие, което е подкрепено от европейското управление, а извършителите не са наказани, въпреки че е доказано като престъпление. Въпреки първокласните почви, България произвежда едва 15% от необходимите си зеленчуци. Показателен е случаят с най-големия зеленчукопроизводител в България, на когото е отказан достъп до вода от река Дунав заради искан рекет, без съдебна реакция, което е стратегически недостиг.
• Тютюнопроизводство: Шестият по големина тютюнев концерн в света е бил унищожен, а пазарите му – взети от конкуренти. Производството на тютюн, което е осигурявало поминък за близо една трета от България, е преустановено, правейки хората зависими от държавата и общините.
• Животновъдство: България е била голям износител на овце за арабския свят, произвеждайки 16 милиона овце годишно. В момента броят им е спаднал до едва 300 000.

Корупция, липса на правосъдие и институционален контрол

Ивелин Михайлов многократно подчертава, че "В Европейския съюз няма правосъдие" и "Мафията е много силна". Тази констатация е подкрепена от редица примери:

• Избори: Последните избори в България са определени като "най-корумпираните избори в Европа" и вероятно едни от най-корумпираните в света. Доказано е с видеоматериали, че 50% от избирателните секции са излъгали за изборния резултат, като са предоставени 1500 страници с доказателства и гигабайти видео материал, но Европа не е реагирала.
• Съдебна система и медии: Съдебната система е "овладяна от мафията, която е в управлението", а медиите постепенно се контролират от същото управление. Дори големи европейски медии като Deutsche Welle и Свободна Европа подкрепят това "престъпно управление".
• Политически репресии: Арестуват се кметове от опозицията и се държат по месеци в ареста без реални престъпления. След последните избори САЩ са отзовали посланика си от България и не са изпратили друг.
• Отказани референдуми: Референдум, приет с 65% одобрение от населението, е бил отказан.
• Михайлов твърди, че големите държави в ЕС искат да "убият бизнеса на малките", а когато центърът на управление е в Брюксел, е много трудно да се защити една държава.

Демографска и социална криза

Последствията от този упадък са тежки за българското общество:

• Демографски срив: Населението на България е спаднало от 8 милиона при влизането в ЕС до около 5.5 милиона души, като дори мигрантите не се задържат в страната.
• Обезлюдяване: Селата и малките градове са обезлюдени, а хората са оставени без работа, зависими единствено от държавата и общините.
• Воден дефицит: Въпреки че България е богата на води и е имала 6000 язовира (от които сега работят около 300), половината от населението в момента няма питейна вода.
• Образование и наука: В България 80% от децата са функционално неграмотни, липсва наука и бъдеще. За наука се отделят едва 50 милиона евро годишно, което е драстична разлика от миналото, когато България е била една от трите държави в света, произвеждащи микрочипове (наред със САЩ и Япония).
• Лоши условия на живот: Михайлов описва живота в България като изпълнен с мафия, наркотици, проституция и липса на държавна организация.
• Туризъм: Въпреки че европейската статистика показва България като страна с "най-чиста вода" за къпане, реалността е, че фекалии и химикали се изливат директно на плажовете, водещи до заразяване на деца.

Призив към Швейцария и предложение за сътрудничество

В светлината на този негативен опит, Ивелин Михайлов отправя категоричен призив към Швейцария да не подписва споразумения, които биха я подчинили на решенията на Брюксел. Той заявява, че "Швейцария е пример за цяла Европа" и че Европа трябва да се учи от швейцарското управление, а не обратното. Резултатите показват, че швейцарската икономика е по-добра, а Швейцария е по-добро място за живот от Европейския съюз. За него, ако мафията в Брюксел има "крайната дума", това означава загуба на суверенитет за Швейцария, подобно на България с еврозоната.

Въпреки тежката ситуация, Михайлов вижда потенциал за сътрудничество между България и Швейцария, извън рамките на Европейския съюз. Той предлага България да допринесе с многобройните си млади хора, които търсят възможности за реализация, виждайки възможност за развитие в сектори, които не са силно развити в Швейцария. Целта е да се допълват като партньори, а не да се конкурират. Като конкретен пример се посочва потенциалът на България с нейните многобройни минерални извори – страната е втора след Исландия по брой – които могат да се използват за здравен туризъм и съвместен бизнес, от полза както за швейцарци, така и за хора от цял свят. Михайлов е убеден, че ако се дадат две години за "слагане на нещата в ред" в България, може да се изгради много хубава индустрия с добри швейцарски инвестиции.

В заключение, речта на Ивелин Михайлов е ясен сигнал за опасността от загуба на национална идентичност и икономическа независимост при присъединяване към структури, които не гарантират правосъдие и честност. Той представя България като предупредителен пример, призовавайки Швейцария да запази своята уникалност и да търси алтернативни пътища за сътрудничество, основани на взаимна изгода и уважение.