Адв. Анели Чобанова: Заплашиха ме да оттегля кандидатурата си за ВСС

Адв. Анели Чобанова говори за твърдяна заплаха около кандидатурата й за Висшия съдебен съвет, за състоянието на съдебната система и за серия от казуси, свързани с „Величие“, Исторически парк, Ивелин Михайлов, Бай Рибан, Кирил Кирилов – Киро Брейка и адв. Богомил Йорданов.

Профилът на адв. Анели Чобанова

В началото на разговора адв. Анели Чобанова очертава професионалния си път като нетипичен за юрист. Първото й висше образование е инженерно, работила е 11 години като корабен механик и едновременно с това е учила право.

Тя казва, че е практикуващ адвокат от 26 години и е вписана в Русенската адвокатска колегия. По думите й е била уволнена от инженерната си работа за „непослушание“ по време на управлението на Иван Костов, а след това е продължила професионалния си път в правото.

Чобанова припомня и политическия си опит като народен представител в 39-ото Народно събрание. Тя уточнява, че не е останала в активната политика, защото е преценила, че това не е нейната среда, въпреки че по-късно е участвала в публични институции и обществени каузи.

Работа в институции и дела срещу държавата

Сред важните етапи в биографията си Чобанова посочва работата в Комисията за защита от дискриминация. Според нея първият състав на комисията е изградил практиката на институцията, а впоследствие тя е била политизирана.

Адвокатката казва, че през годините е водила дела срещу министри, Министерския съвет, областни управители и срещу България пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тя споменава и висящо дело в Люксембург.

В разговора тя твърди, че е получавала заплахи за живота си и припомня, че при първата такава ситуация Бойко Борисов е бил главен секретар на МВР. Тези твърдения са част от личния й разказ за натиск върху адвокати и обществени фигури.

Кандидатурата за ВСС

Централната тема е кандидатурата на Чобанова за Висшия съдебен съвет. По думите й номинацията е издигната от неправителствена организация и е внесена от проф. Вълчезар Аврамов, а тя е дала съгласието си да бъде кандидат.

Тя обяснява, че самото оттегляне не е механичен личен акт, защото кандидатурата е предложена от организация, която е взела решение, и е внесена от конкретен вносител. Затова според нея натискът да се откаже показва неразбиране или умишлено пренебрегване на процедурата.

Чобанова свързва номинацията си с търсенето на хора, които са устойчиви на корупция и имат чувство за справедливост. Тя казва, че хората, които са я предложили, са я разпознали като човек с непримиримост към компромати, натиск и корупционни практики.

Писмото, фактурата и твърденията за натиск

По думите на Чобанова тя е получила писмо, което възприема като заплашително и свързано с опит да бъде принудена да оттегли кандидатурата си. В писмото според нея се внушавало, че тя укрива „булстати“.

Тя уточнява, че посочените номера не доказват укриване. Единият бил нейният единствен БУЛСТАТ, а другият - личният й адвокатски номер, какъвто адвокатите имат в професионалната система.

Чобанова казва още, че подателят й изпратил фактура за 50 евро без ясен за нея повод. Тя нарича поведението рекет, но в публикационен план това остава нейна оценка и твърдение, а не установен от съд факт.

Фирмите, които тя споменава

В интервюто адвокатката разказва, че е проверила 2 дружества, свързани с човека, когото обвинява в натиск. По думите й едното било с капитал 512, а друго - с капитал 15, като транскриптът не дава достатъчно яснота за валутата.

Тя споменава и дружество Delta Core, чиято дейност според нея е свързана с лични данни. Чобанова прави предположения за възможни връзки между подобни фирми и злоупотреби с данни, включително скандали от типа на течове на информация, но тези изводи са представени като нейна хипотеза.

Отличия и професионално признание

За да обясни защо кандидатурата й може да е неудобна, Чобанова припомня, че през 2016 г. е била отличена като „адвокат на годината“. По думите й номинацията е дошла от Софийската адвокатска колегия и журналистическа организация, въпреки че тя самата е член на Русенската адвокатска колегия.

Тя свързва признанието с участието си в правни действия, довели до 2 тълкувателни постановления на върховните съдилища. В разговора споменава и други отличия за принос към законодателството и справедливостта.

Критика към съдебната система

Чобанова дава остра оценка за състоянието на съдебната система. По думите й професията преди й е носела удовлетворение, но с времето разумни и независими съдии са били изтласкани или заменени, а съдилищата все по-често са започнали да изглеждат като място за „търговия“.

Тя твърди, че понякога още в първите 3 до 5 минути може да усети дали едно дело ще се реши в съдебната зала или вече е решено другаде. Това е нейна професионална преценка, основана на дългогодишната й практика.

Според нея България трудно може да се нарече пълноценно правова и демократична държава, когато правосъдието се възприема като зависимо. Тази теза тя свързва и с делата около „Величие“, Исторически парк и Ивелин Михайлов.

Делата около „Величие“ и Исторически парк

Чобанова казва, че е адвокат на партия „Величие“ и на Ивелин Михайлов. По думите й дела, свързани с партията, Исторически парк и Михайлов, често срещат един и същ модел - прекратяване или отхвърляне по формални аргументи, след което следват обжалвания и връщане.

Тя посочва като важна линия и искове на акционери на Исторически парк срещу Народното събрание и временни комисии. Според разказа й тези дела са реакция срещу политически действия, които според участниците са засегнали частни субекти и техните права.

В разговора се споменава и мащабен иск, четен публично в медийно участие на Илиана Беновска. Чобанова го поставя в контекста на юридическата защита срещу действия на временна парламентарна комисия.

Временните комисии като политически сигнал

Адвокатката описва ситуация с 5 предложени временни комисии. По думите й реално развитие получила комисията срещу Исторически парк и Ивелин Михайлов, докато други предложения, свързани с публични фигури и публични ресурси, не стигнали до същата видимост.

Сред споменатите в разговора теми са комисии, насочени към Делян Пеевски и Ирена Кръстева, към семейство Сорос, към Хаяши и премиера Росен Желязков, както и към Иво Прокопиев и други лица. Чобанова пита защо именно комисията срещу частноправни субекти е била активирана, ако няма политическа цел.

Водещият тълкува това като репресия срещу Ивелин Михайлов и хората около него, а Чобанова се съгласява с тази оценка. Тя казва, че вижда целенасочено задание да не се допуска правен успех на „Величие“, Исторически парк и Михайлов.

Защо подкрепя „Величие“

Чобанова обяснява, че симпатията й към „Величие“ идва от съвпадение с нейни дългогодишни убеждения. По думите й Ивелин Михайлов й е дал нов кураж да продължи да се бори за каузи, които смята за важни.

Тя казва, че не съжалява, че се е свързала с партията, с Исторически парк и с Михайлов. Напротив, според нея около тази общност има хора, които са останали въпреки удари, атаки и вътрешни разделения.

Случаят Бай Рибан и спорът за стадата

В разговора е засегнат и казусът с Бай Рибан и семейство Илиеви. Чобанова казва, че се е включила в началото през ноември 2024 г., но по-късно се е оттеглила заради несъгласие с предприетата правна стратегия и заради намесата на други адвокати.

Според нея в началния момент е можело да бъде атакувана заповедта за карантина на стадата, защото тя твърди, че не е имала достатъчна фактическа основа. Тя казва, че по-късно се е видяло, че не става дума за чума по дребните преживни животни.

Чобанова твърди, че България не е разполагала с достатъчно адекватна референтна лаборатория, реактиви и оборудване за такъв тип диагностика. Тези нейни твърдения са част от критиката й към институционалното управление на кризата.

По думите й по-късно мъжете от семейство Илиеви отново са потърсили помощта й, а Бай Рибан е била готова на споразумение, за да бъде освободена от тежестта на ситуацията с животните. Чобанова казва, че синовете не са приели тази линия и отново са включили други адвокати, след което тя окончателно се е отдръпнала.

Възможното споразумение с институциите

Чобанова разказва, че е участвала в разговори с представители на Министерството на земеделието. Според нея е имало вариант за по-благоприятно споразумение, което да включва почистване, обеззаразяване, оставяне на автохтонни породи и лабораторно изследване на останалите животни.

Тя твърди, че е можело да се договори и добро обезщетение, особено за Бай Рибан. В същото време описва тежки условия в стопанството, включително натрупване на тор и страдание както за животните, така и за самата Бай Рибан.

Киро Брейка, Радостин Василев и въпросът за обидите

Чобанова коментира и действия, свързани с Кирио Брейка. Тя казва, че е подадено дело срещу Расташки и Радостин Василев, но уточнява, че не е искала то да се разгласява прекалено рано.

По въпроса дали партия или организация може да съди за обиди към членовете си, тя прави юридическо разграничение. Според нея обидата и клеветата обикновено засягат конкретни физически лица, защото юридическото лице няма чувства, но отделни членове могат да търсят лична защита, ако смятат, че са засегнати.

Тя припомня и стандарта, че публичните фигури трябва да търпят по-широка критика, докато не се премине определена граница. По думите й този стандарт е утвърден в националната практика, както и в европейските съдилища.

Адв. Богомил Йорданов и дисциплинарната система

В края на интервюто Чобанова говори и за адв. Богомил Йорданов. Тя казва, че е била в контакт с него и е била готова да участва в дело за дискриминация, но комуникацията е прекъснала.

Тя обяснява, че адвокатурата е самоуправляваща се професионална общност по Закона за адвокатурата. Дисциплинарните производства започват в съответната адвокатска колегия, могат да стигнат до дисциплинарния съд към Висшия адвокатски съвет и при определени условия до Върховния касационен съд.

По нейна оценка няма основание Богомил Йорданов да бъде лишен от права, макар да е получил дисциплинарно наказание. Тя казва, че е готова да му помогне колегиално, ако той пожелае.

Финалното послание

Чобанова завършва с послание към хората около „Величие“. Тя казва, че наблюдава общността почти 2 години и вижда как след много удари хората са станали по-силни, по-многобройни и по-устойчиви.

Според нея добрите хора са останали, а част от разочарованията са помогнали да се види кой наистина стои зад каузата. Тя говори и за вътрешни предателства, но тези оценки остават част от нейния личен политически и морален прочит.

Основният й акцент в края е правната грамотност. Чобанова казва, че иска да помага на хората да разбират правата си, да се ориентират в атаките срещу тях и да разпознават кога срещу тях се използват внушения, спекулации и подвеждаща информация.

Водещият закрива разговора с призив хората да посетят Исторически парк през уикенда, да подкрепят Ивелин Михайлов и парка, както и с информация за фестивал на храната, рожден ден на Михайлов в неделя и дарения за църква. Финалната рамка на разговора е, че според участниците репресиите продължават, но и съпротивата срещу тях продължава.

Оригинален източник: НА ЖИВО: Адв. Анели Чобанова – „Заплашиха ме да оттегля кандидатурата си за ВСС“ | Величие