Тюркян чешма: Уроци по свобода и край на етническото разделение

Ивелин Михайлов разговаря с Мустафа Емин, Сейхан, Сали и Алпер за възпоменанието на жертвите от „Възродителния процес“, политическата репресия в смесените райони и нуждата от обединение.

Възпоменание на „Тюркян чешма“ и престъпленията на миналото

Ивелин Михайлов: Здравейте на всички. Намираме се в селата Китна и Могиляне. Малко по-нагоре е едно емблематично място, където преди 41 години се е извършило нещо, което е против човещината – престъпление, при което тогавашната държава е решила да отнеме на определени хора свободния избор за вяра, име и самоопределение. Това е огромна грешка. Поради тази причина хората, които са мюсюлмани – турци и помаци, на които насилствено сменяха имената – помнят. Спомням си, че и в нашето училище сменяха имената. Примерно Мустафа го прекръстиха на Милен, а Ахмед на Аспарух. Това беше най-неприятното нещо, защото ако Господ ни е дал свободна воля, кой има право да отнема волята на човек да се самоопредели?

Мястото е възпоменателно и се нарича „Тюркян чешма“ на името на едно 18-месечно дете, което е станало жертва на тази репресия и на държавния апарат. Вместо да издигне своето население, държавата го е пречупила и го е накарала да спре да вярва.

Ивелин Михайлов: Днес е поредната възпоменателна дата – 26 декември. Всяка година на тази дата се отбелязва това събитие. Не може да се каже, че се празнува, защото то се отбелязва, за да се припомни. Винаги има събития, които трябва да се помнят, за да не позволяваме да се повторят. Това е най-важното нещо. Хората идват тук, за да си спомнят какво са позволили и да не допускат това да се случва за в бъдеще. Кажете вие, като мюсюлмани, какво е за вас това събитие?

Мустафа Емин: Тази дата в тази част на Родопите има голямо значение за местните хора. Аз съм от другата част на Родопите, от Рибново. Ние там си имаме наши дати, които са по-ранни. Това са събития на тотално потъпкване на човешките права и свободи.

Етническият рекет и узурпирането на правата

Мустафа Емин: За голямо съжаление борбата за права и свободи беше узурпирана от едни структури в България, които в годините на прехода не докараха нито повече свобода, нито повече права. Докараха едно скрито етническо разделение в обществото, което дълго време се пропагандираше под шапката на „етнически мир“. А това си беше „етнически рекет“. Едни хора да крадат от държавния бюджет, гарантирайки този рекет, и да използват непознанието на хората.

Време е да помним миналото, но да се постараем да изградим качествено настояще, което да постави основите на по-добро бъдеще. Разделението не е по етническа принадлежност, нито по културна. Разделението е на знаещи и можещи. Пеевски каза, че в България не трябва да има „втора ръка хора“, и наистина не трябва да има. Това означава, че не трябва едни да бъдат репресирани, защото не са от „нашия екип“. Време е за истинска свобода в България.

Сейхан: Здравейте на всички. Аз също съм от област Хасково, казвам се Сейхан. Датата 26 декември е наистина свещена за всички хора от турския етнос. Те помнят това и винаги ще го помнят. Аз също ще го помня и ще го предавам на младите, за да може в демократична държава в XXI век това да не се случва повече. Днес поднесохме венец на малката Тюркян с благословията никой повече да не преживява такива събития.

Призив за единство и край на омразата

Сали: Здравейте, и аз съм от Хасково. Казвам се Сали. С г-н Михайлов дойдохме тук, за да покажем „не“ на омразата. Трябва да се обединим. Нашите родители са били подлагани на голям натиск в продължение на 35 години. Винаги са ни казвали: „С партия ДПС ако тръгнем, ще успеем“. Не е само партия ДПС – ние трябва да сме всички заедно. В продължение на 35 години нашите прародители, бащи и деди бяха под натиск. Защото ако не се съгласуват за ДПС, не им позволяваха нищо – нито на тях, нито на децата им. Винаги имаше репресии и не ни допускаха до събития, ако не сме от тяхната организация.

Пожелавам на младите да се издигнем и да покажем, че ние сме една българска общност. Ние сме родени тук и трябва да оправим нашата родина. Не трябва да има разделение между нас. Преди, когато си легнехме вечер, винаги мислехме дали ще има репресия към нас. Тази насаждана омраза трябва да се премахне.

Гласът на младите: „Ние сме роби в собствената си държава“

Алпер: Здравейте, аз се казвам Алпер. На 21 години съм. Аз съм от популярното напоследък поколение Z. Подкрепям всичко, което колегите казаха – че години наред турският етнос бива репресиран не от някой друг, а от самите феодални управници на Движението за права и свободи (ДПС). Като млад човек моят съвет към връстниците ми е: борете се за правата си и отстоявайте позицията си. Те казват, че има етническа омраза между различните етноси в България, но като човек от турския етнос казвам, че няма нищо такова. Никога не съм попадал в ситуация да се чувствам нежелан или репресиран от българи. Репресия има от тяхна страна [ДПС], но никога от българския етнос.

Ивелин Михайлов: Искам да попитам едно нещо. Понеже ДПС трябваше да са гарант за правата и свободите на мюсюлманите, за да го няма това разделение... Аз, като наследник на хора, които са преживяли трудни времена, знам какво не е добро. Когато бях в казармата, старите войници се пробваха да издевателстват над мен, но когато аз станах стар войник, никога не съм унижавал по-младите. Ние сме били репресирани и знаем колко важно е да бъдем свободни. Хората от мюсюлманските райони – младите – къде са? В България ли са или в чужбина?

Алпер: Абсолютно повечето са в чужбина. Моите набори бягат от България, защото няма реализация за младите в тази държава. Щом ДПС гарантира правата, а младите бягат, значи те нямат права.

Ивелин Михайлов: Абсолютно е така.

Алпер: Тези хора се притесняват от интелигентни и независими личности. Искат зависими хора, които да използват държавата като бащиния. Властта се предава от баща на син и внук. На младите им омръзна да бъдат в България, защото я виждат като неблагоприятна държава. Ние сме роби в собствената си държава. Това е истината и големият проблем.

Бъдеще без корумпирани елити

Ивелин Михайлов: Горе видях събитие, което беше превърнато в партиен митинг. Някой казва „не на омразата“, а всъщност те са хората, които я предизвикват.

Алпер: Именно те са хората, които насаждат тази омраза и се опитват да промият мозъците на хората, че има етническо разделение. Аз бих казал твърдо „не“. Няма такова разделение. Ние се борим срещу тези корумпирани политици, които са обградили Народното събрание и години наред трупат богатство на гърба на народа. 

Ивелин Михайлов: Ние сме тук, за да почетем празника такъв, какъвто е – празник на живота и свободата. Когато някой е жертва на противното, той трябва да е символ именно на свободата. Заедно ще се борим – без етноси и религии, а като можещи, знаещи и действащи хора, които искат да променят България.

България трябва да е на младите хора. Виждате тук боклуците и разрухата – това е остатъкът от нас. Трябва да се засрамим и да започнем да работим. Не трябва да позволяваме някой да узурпира събитието и да го превръща в митинг, напомнящ на БКП, докато уж е против онази политика. Трябва да сме светъл пример за бъдещето. Благодаря на моите приятели, че ме поканиха на тази дата. Продължаваме и действаме напред.

Разговорът подчертава, че проблемите в смесените райони не са етнически, а политически и икономически, породени от феодалния модел на управление. Участниците се обединяват около идеята, че бъдещето на България зависи от общите усилия на всички граждани срещу корупцията и партийната зависимост.