Проведе се кръгла маса „Избори и народен суверенитет“, която дискутира изборната система и представителността на властта – 19.12.2026 г.

На 19 декември в сградата на Националната библиотека „Кирил и Методий“ се проведе дискусионен форум/кръгла маса на тема „Избори и народен суверенитет“. Събитието обедини граждански сдружения като „Народен суверенитет“, „Дойран 2025“ и Национална асоциация „Сигурност“, както и юристи, експерти по сигурност и общественици. Основната цел на конференцията бе анализ на дефектите в българската избирателна система и търсене на решения за възстановяване на държавността. Участниците приеха заключителен документ, в който обявиха нуждата от свикване на Национална кръгла маса през февруари за институционализиране на народния суверенитет и заобикаляне на блокираната партийна система.

Критика на законодателството и институциите

Професор Пламен Киров подложи на критика Изборния кодекс, който според него се променя хаотично преди всеки вот, за да обслужи управляващите мнозинства. Той оспори практиката партийни лидери да се кандидатират в два района, тъй като това позволява те, а не избирателите, да определят крайния състав на парламента. Сабрие Сапунджиева настоя за пълна отмяна на кодекса и връщане към отделни изборни закони. Тя акцентира върху феодалната зависимост в малките общини, където кметовете контролират избирателните списъци и оказват натиск върху населението и секционните комисии. Антон Станков повдигна въпроса за легитимността на 51-вото Народно събрание и възможността за свикване на Велико народно събрание, макар експертите да изразиха скептицизъм относно ефективността на такъв ход при сегашните условия.

Мащаб на изборните манипулации

Експертите представиха тревожни данни за състоянието на избирателните списъци. Георги Крушков и киберекспертът Мицикулев посочиха огромни разминавания между данните на статистическия институт и списъците на ГРАО, като заявиха наличието на стотици хиляди „фантоми“ и кражба на над 1 милион гласа. Румяна Ченалова представи конкретни примери за измами, включително случаи в подвижни секции, където при заявени 5 избиратели се откриват 100 бюлетини. Тя оспори легитимността на правителството и парламента, като твърди, че след изчистване на манипулирания вот управляващите не събират необходимия конституционен минимум от 121 гласа. Росен Рашков допълни, че нарушаването на чл. 1 от Конституцията е системно, тъй като народът не се пита за стратегически решения като членството в съюзи или промяната на валутата.

Предложения за реформи

Участниците формулираха конкретни мерки за оздравяване на изборния процес. Стоил Стоилов защити въвеждането на активна регистрация като единствен начин за реално изчистване на списъците от „мъртви души“. Чавдар Петров предложи пряк избор на членовете на Централната избирателна комисия от народа и въвеждане на мандатност за депутатите до максимум 8 години. Румяна Ченалова лансира стратегия за издигане на независими кандидати чрез местни общи събрания и организиране на мащабно гражданско наблюдение във всички 12 000 секции. Мненията относно технологиите се разделиха. Някои експерти настояха за дигитализация и машинен вот с реален контрол, докато други като проф. Киров и Сапунджиева изразиха предпочитание към хартиените бюлетини поради липсата на доверие в софтуера и невъзможността за проверка на машинния протокол.

По-долу ви представяме редактиран препис според откъсите видеа, подредени хронологично според логиката на събитието и предоставените източници. Текстът е изчистен от паразитни фрази и повторения за по-голяма четимост.

ЧАСТ 1: ОТКРИВАНЕ И АНАЛИЗ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Модератор: Според нас това е най-важната конференция: „Избори, народен суверенитет и промяна на изборното законодателство“. Модулите са два. Първият модул ще започне с проф. Пламен Киров. Веднага след него са записани изказванията на Антон Станков и на големия правозащитник Росен Рашков.

Проф. Пламен Киров: Скъпи съмишленици, събрали сме се тук с чисти помисли, за да се опитаме в тази политическа кал, която се превърна в перманентно състояние на нацията и държавата, да споделим идеи накъде се движи българската избирателна система. Чрез нея се упражнява най-важното политическо право, чрез което гражданите могат да оказват въздействие върху властта.

Ние имаме изключително реактивна правна уредба и това не е болест само на последните 35 години. В България никой политик не успя да разбере, с изключение на периода 1946–1989 г., че избори се печелят с гласове, а не с технологии. Това неразбиране води до изкушението непрекъснато да се „пипат“ изборните правила, особено в навечерието на избори, за да може едно или друго мнозинство да извлече бонус.

Изборният кодекс е кръпка върху кръпка. Ако трябва да бъдем откровени, този кодекс трябва да отиде в историята и да се напише нов, но в спокойна обстановка и от експерти, а не от политици. При нас кодексите носят нежни имена като ураганите – кодексът „Фидосова“, кодексът „Мая“. Първият беше механичен сбор на действащите закони, а вторият, макар и с добри намерения, отвори нови проблеми.

Имаме задължително гласуване, въпреки че Конституционният съд обяви санкциите за неучастие за противоконституционни. Благодарение на задължителното гласуване приехме квадратчето „Не подкрепям никого“. Това е заблуда за избирателите, че изразяват протест. Гласовете „Не подкрепям никого“ не се отразяват върху изборния резултат и се приравняват към недействителни. Задължителното гласуване изкривява политическото представителство, защото кара хората да избират „по-малкото зло“, само защото са длъжни.

Друг проблем е гарантирането на равното избирателно право. Партийните лидери могат да се кандидатират в два района, да бъдат избрани и в двата, и после сами да определят кой ще влезе от другия район. Това е привилегия за партийните елити, които са „абонирани“ за парламента.

Относно технологиите – аз съм привърженик на хартиения вот, защото практиката е критерий за истината. В Европа много държави са използвали машини и са се отказали. Еднократният ни опит да гласуваме изцяло с машини се рекламира с това, че нямало жалби. А какви жалби да има, като никой не знае какво става в „черната кутия“? Паметта се заличава след 24 часа и разчитаме само на флашки. Ако машините бяха панацея, всички технологично напреднали държави щяха да ги ползват.

ЧАСТ 2: КРИЗА НА ДЪРЖАВНОСТТА И ИДЕЯТА ЗА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Антон Станков: Уважаеми колеги, България в момента е с 51-вия си парламент. Ако броим Конституциите като начало на републики, както във Франция, България е на прага на своята четвърта или пета република. Темата за свикване на Велико народно събрание (ВНС) стои много остро.

Кръглата маса е политически механизъм, който не е регламентиран юридически, но Седмото ВНС беше свикано на базата на такава кръгла маса. Въпросът е кой може да седне сега на нея? Виждаме мощна протестна вълна, която трябва да бъде канализирана политически.

Как може да се свика ВНС? Обикновеното Народно събрание взема решение. Но тук има рискове. Може ли ВНС, веднъж свикано, да надвиши правомощията си? И още един „еретичен“ въпрос – може ли да има два успоредни парламента, обикновен и велик? Ако ВНС работи дълго, кой ще осъществява текущия законодателен контрол?

Промените чукат на вратата. Имаме блокаж на институциите. Ако съм наел работник и той не си върши работата, го уволнявам. Ако народният представител не избира Висш съдебен съвет и инспекторат, какво правим с него? Трябва да мислим стратегически.

Проф. Пламен Киров (реплика): Колегата Станков вдигна топката високо. ВНС беше създадено през 1991 г. като „конституционно плашило“. Има механизъм да го свикате, но няма механизъм да го разпуснете, защото то само преценява кога си е свършило работата. То действа и като обикновен парламент. Проблемът е и в действащата Конституция, която не дава изход от всяка ситуация. Какво става, ако всички от „домовата книга“ откажат да станат служебни премиери? Държавата не може да спре.

Росен Рашков: Народният суверенитет, разписан в чл. 1 на Конституцията, е „Светая Светих“. Това е общественият договор, който отдавна го няма. Народът не е питан за нищо важно – нито за влизането в ЕС, нито за НАТО. Сега ни казват, че не може да има референдум за еврото заради международни договори. Но чл. 1 не поставя такива ограничения. Свободата е възможността да си върнеш предостъпения суверенитет, когато не си съгласен.

В момента 51-вият парламент е нелегитимен. Ако бяха проверили всички 12 000 секции, а не само част, резултатите щяха да са други. Същият този купен вот, който вкара сегашните депутати, ще избере и евентуално Велико народно събрание. Тогава какъв е смисълът? Преди да говорим за кръгли маси, трябва да решим въпроса: всичко, което ние предложим, кой ще го гласува?

ЧАСТ 3: ЛЕГИТИМНОСТ И ПРОБЛЕМИ ПО МЕСТА

Румяна Ченалова: Подадохме искане до Конституционния съд за касиране на изборите, базирано на обработка на 1700 секции, където установихме 47% нарушения. Ако съдът беше разгледал искането в пълнота, това Народно събрание нямаше да съществува.

Освен това, 51-вото НС е избрало правителство (служебно или редовно в предходни мандати) с по-малко от необходимия брой гласове. След като КС обяви избора на определени депутати за незаконосъобразен, ако приспаднем техните гласове, падаме под минимума от 121 гласа – до 117. Това означава, че правителството е било нелегитимно, докато е вземало стратегически решения.

Народният суверенитет беше погазен и с отхвърлянето на референдума за лева. Европейският съд по правата на човека потвърди, че България нарушава протоколите за свободно изразяване на волята.

Сабрие Сапунджиева: Споделям, че Изборният кодекс трябва да се отмени. Свободните избори и медии са гаранция за демокрация, а ние нямаме такива.

Битката е за местната власт, защото кметовете решават изборите. Те подписват избирателните списъци и там стават най-големите фалшификации. Кметът в малкото населено място знае кой е в чужбина, но не го отписва, и така се пускат бюлетини от името на „мъртви души“. Кметовете са се превърнали във феодали. Хората в комисиите подписват фалшиви протоколи от страх – например, че дъщеря им ще бъде уволнена от детската градина, чийто директор се назначава от кмета.

Аз съм „за“ хартиената бюлетина, защото машината е „черна кутия“. Но трябва да има наблюдатели от гражданския сектор при броенето. Преференциите пък се превърнаха в начин за преброяване на корпоративния и купения вот – виждаме как деца на кметове стават депутати с преференции. Нямаме демократични партии, имаме отрицателна селекция.

ЧАСТ 4: ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕФОРМИ (ВТОРИ МОДУЛ)

О.з. полк. Чавдар Петров: Влизаме във втори модул. Сегашният изборен закон прилича на „демократическия социализъм“ – спуска се отгоре, без да се пита суверена. Всички решения – за АЕЦ, за ЕС, за НАТО – се взеха от шепа политици, обслужващи чужди интереси.

Предлагаме конкретни промени:

1. Централната избирателна комисия (ЦИК) да се избира пряко от народа, за да се намали зависимостта от партиите.
2. Изчистване на списъците: Има разминаване между ЦИК и ГРАО от 500 000 до 1 милион души.
3. Двойното гражданство: За местни избори да гласуват само тези, които живеят и плащат данъци тук. За парламентарни – да представят документ, че не са гласували в другата държава. Бил съм председател на СИК в Турция – идват организирано с автобуси, а ние нямаме как да проверим дали вече не са гласували другаде.
4. Мандатност: Народен представител да не може да бъде избиран за повече от 8 години (два мандата). Не може едни и същи лица да са в парламента от 1990 г.

Румяна Ченалова: „Дойран 2025“ подкрепя идеята за Кръгла маса. Трябва да решим проблемите със списъците и избирателните райони. Виждала съм фрапиращи нарушения в подвижните секции – заявени 5 души, а в урната има 100 бюлетини. В Турция видях гласуване за една партия от 150 души за минути, без възможност за видеонаблюдение.

Нашето предложение е практическо:

1. Граждански контрол: Организиране на 12 000 доброволци, които да покрият всички секции, особено в малките населени места, където стават най-големите манипулации.
2. Независими кандидати: Използване на възможността в Изборния кодекс за издигане на независими кандидати чрез инициативни комитети. Предлагаме провеждане на общи събрания на населението по места, които да излъчат свои доверени хора, заобикаляйки партийния монопол.

ЧАСТ 5: ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ДИСКУСИЯ И РЕЗОЛЮЦИЯ

Георги Крушков: Преди шест години доказах, че броят на гласовете не съвпада с данните от НСИ. Разликата е 486 000 души, а според други данни стига до 800 000. Открихме дори мъже с женски ЕГН-та и обратно в списъците. Това е „чисто мазало“. Тези фантоми не са просто грешка, те се използват за пазаруване на гласове. Ако не изчистим списъците, сме обречени.

Доц. Тихомир Стойчев: Националната кръгла маса трябва да бъде свикана с цената на всичко, дори въпреки Конституцията, за да разсечем възела. Партиите са се научили да използват социален инженеринг. Държавата е блокирана, въоръжените сили вече не са гарант за сигурността. Трябва да посочим виновниците за прехода.

Пламен Кръстев: Два бързи проблема:

1. Кметовете определят обхвата на секциите. Ако направим секциите до 1000 избиратели, ще намалим броя им с 1/3, което ще спести разходи и ще улесни наблюдението.
2. Служителите на МВР почиват след изборите, точно когато се разнасят парите за купения вот.

Стоил Стоилов: Гледайте числата. Избирателният списък е фантасмагория. Капацитетът, който плащаме, е за 10 милиона избиратели, а реално са много по-малко. Една бюлетина ни струва 44 лв. – цена като за държава след гражданска война. Решението е активна регистрация. От 2014 г. се говори за това – списъкът да се прави на базата на действително гласувалите, но политиците не го приемат.

Адвокат Владимир Шейтанов (Заключителен документ): Днес, 19 декември 2025 г., в сградата на Националната библиотека се проведе кръгла маса „Избори и народен суверенитет“. Участниците направиха критичен преглед на законодателството. Националната кръгла маса е императив. Българският народ живее като чужденец в собствената си страна. Предлагаме провеждане на Национална кръгла маса в началото на месец февруари за институционализиране на народния суверенитет.

Киберексперт (Мицикулев): Направихме дисекция на изборите от ноември 2024 г. Установихме кражба на 1 200 000 гласа. Ключът е в списъците. Решението е дигитален списък, в който всеки гражданин може да провери дали е гласувал (без да се вижда за кого). Само така ще спрат измамите.