Български
EnglishТрансформацията на село Пустидол
Имало едно време едно село Пустидол. То било затънтено малко село, в което не се случвало нищо. Е, случвало се нещо – всеки петък, събота и неделя пияниците се разхождали на Центъра, провеждали надбягвания с коне и каруци и тормозели местните жители.
Тогава в селото се заселил Градимир. Той имал хубав багер, с който копаел земята, товарил камиони и почиствал коритото на реката.
Всички много го обичали, защото поддържал селото чисто, спретнато и красиво. Даже заради него прекръстили селото от село Пустидол на село Приказно. Градимир не искал пари на съселяните си. Той изкарвал достатъчно пари от други строителни проекти, в които участвал.
Сенките на миналото: Мутрафон и Мъстелин
В края на селото имало едно голямо вмирисано Бунище. Като се доближиш до него, ти се насълзяват очите. Там с жена си и децата си живеел Мутрафон. Хората плащали на Мутрафон, за да си изхвърлят боклука на Бунището. А Мутрафон, Мутреса и малките му мутрьончета по цял ден бродели из Бунището, за да търсят храна, желязо и ракия.
В онази страна живеел Мъстелин Окаян. Той бил толкова гнусен, колкото било и името му. Винаги си отмъщавал. Дори и никой да не му бил направил зло. Затова хората го мразели и го отбягвали. Мъстелин Окаян се разхождал из селата и градовете и сеел раздори.
Срещата и промяната
Един ден Мъстелин попаднал на село Приказно. Голямо било учудването му, защото той помнел това село, понеже живеел в него като дете. Каква промяна! През нощта имало улично осветление, къщите били измазани и приветливи, а от пиянските свади и конни надбягвания нямало и помен.
Един ден Градимир отишъл при Мутрафон.
– Виж, Мутрафоне – казал Градимир, – селото просперира, остави тази мизерна работа с Бунището и започни да си изкарваш парите с честен труд. Ще ти помогна да го изчистим.
– Добре – казал Мутрафон, който бил много едър, но го било страх от Градимир.
Пъкленият план
Тогава Мутрафон разбрал, че Мъстелин Окаян бил дошъл в селото.
– Виж какво, Мъстелин – казал Мутрафон, – свършиха добрите стари времена, когато всички си изхвърляха боклука само при мен, а дори идваха и от други села да носят смръдливия си боклук. Ех, какви времена бяха! Тогава из цялото село се носеше смрадта на моето Бунище! А сега този Градилчо иска да затварям бизнеса!
– Остави на мен, о, смръдливи Мутрафоне – казал угоднически Мъстелин. – Така ще го наредя тоя, че името ми да не е Мъстелин Гадняров Окаян, ако до година този не съм го изгонил от нашето село. И – тук Мъстелин започнал да говори тихо – ще си върнем старото име, което носихме с гордост – Пустидол.
Перото на омразата
Речено-сторено. Мъстелин извадил Перото – неговото най-люто оръжие. И започнал да драска. Драскал, драскал, драскал. Кръв потекла по листата.
Разпратил Мъстелин Писма. До краля, до кмета, до пъдаря, до горския, до шерифа... И зачакал.
Add comment