Български
EnglishПредставяме ви декларация на партия „Величие“ представена от Юлияна Матеева на 15.01.2026 г. относно провала на последните конституционни промени и необходимостта от спешно възстановяване на правомощията на президента за назначаване на служебен кабинет
Провалът на конституционните промени
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, последните промени в Конституцията на Република България бяха плод на политически промискуитет и се оказаха мъртвородени. Те, както и впрочем почти всичко сторено от настоящото Народно събрание, имаха единствената цел да отнемат правомощия от държавния глава. Като всеки резултат на безпринципност обаче, се оказаха не просто бездарни, а остро вредни за държавата в ситуациите, в които тя се намира в парламентарна криза. Едно от най-големите прегрешения на управляващите спрямо законодателството през последните 35 години бяха именно онези изменения в Конституцията, касаещи назначаването на служебен кабинет. Те придобиха популярност с битов израз, който ще се въздържа да употребя. С тях бяха нарушени основополагащи конституционни постановки, доколкото обикновено Народно събрание на практика промени формата на държавно управление. Както е добре известно, това може да бъде направено единствено и само от Велико народно събрание.
Възстановяване на конституционния баланс
След като Конституционният съд отклони произнасянето по този текст, крайно време е народното представителство да поеме своята отговорност и да направи стъпка към връщане на нормалността и по-точно на конституционната уредба отпреди промените. Крайно време е да бъде осъзнато, че Конституцията не е терен за политически задявки на случайно формирани мнозинства от повярвали си месии. В това отношение ние нямаме намерението, нито пък самочувствието да новаторстваме, а само да поправим нанесената вреда. Затова предлагаме възстановяване на старата редакция на текста, който урежда правомощията на президента в случай на парламентарна криза. Онова, което ни мотивира да предложим промяна, е необходимостта да се възвърне балансът и разделението на властите, наред с възстановяване на отговорността за съставяне на служебен кабинет към президента. В сегашната редакция всички изброени 10 възможности за служебен премиер, измежду които може да си избере държавният глава, са функция от волята на Народното събрание, а това обуславя пряка колизия с принципа на разделението на властите.
Юридически аргументи и компетентност на Народното събрание
Конституционният съд в редица свои решения е имал възможността да изясни съдържанието на понятията „форма на държавно управление“ и „форма на държавно устройство“, както и да посочи кога са налице промени във всяка една от тях. Формата на държавно управление се променя при промяна на възложените от Конституцията правомощия на предвидените в нея държавни органи или когато им се отнемат някои правомощия, като например правото на отлагателно вето на президента. Недопустимо е обикновено Народно събрание да предприема промени в определените от Конституцията организация, статут и функции на основните конституционни органи, които осъществяват държавното управление, както и в баланса между тях. В случая на един такъв орган се предоставят функции, които преди това са принадлежали на друг конституционно уреден орган. Такива промени, според чл. 158 от Конституцията, не могат да бъдат осъществени от обикновено Народно събрание.
Достатъчно мъдър е бил конституционният законодател, за да гарантира относителна недосегаемост именно на най-важните и базисни текстове на основния закон. С това нашата Конституция се вписва в тенденциите нейните фундаментални по естеството си постановки да не могат да бъдат изменени от всяко случайно формирано мнозинство. Не са предвидели обаче, че някои мнозинства конституционната забрана не ги спира. В тази връзка възстановяването на Конституцията в стария текст отпреди поправките би върнало нормалността в действието на основния закон по отношение на взаимодействието между конституционно установените държавни органи.
Проблемът с отговорността и контрола
Най-много критики търпи разпоредбата във връзка с въпроса за отговорността. Класическата процедура за излъчване състава на служебния кабинет от президента беше обвързана с трите предпоставки за действие на принципа за разделение на властите, а именно: наличието на независими органи в трите власти, съгласувано действие между тях и, последно но не по важност, взаимно възпиране. Основна слабост на формирането на служебен кабинет по актуалната редакция на чл. 99 от Конституцията е именно липсата на механизъм за възпиране. Парламентарният контрол при продължаващото действие на Народното събрание успоредно със служебен кабинет не е такъв възпиращ механизъм, доколкото неговата роля е единствено информативна. Практиката показа невъзможността да се иска и вот на недоверие на служебен кабинет, с което само се открои липсата на механизъм за контрол и се затвърди съществуването на празнота. Когато президентът сам определя кой да е служебният премиер, отговорността за това е ясна. Тя е предвидена в чл. 103 от Конституцията.
Рискове от конституционна криза
Не на последно място, следва да се изтъкне и чисто прагматичният аргумент, че „numerus clausus“ (изчерпателното изброяване) на лицата, измежду които президентът е задължен да избере следващия служебен министър-председател, при липсата на избрано за съответните длъжности лице или отказът на няколко такива лица да заемат поста на служебен премиер, на практика разкри вече своя потенциал да превърне всяка парламентарна криза в конституционна такава. Въпреки че още не стои пряко на дневен ред въпросът за назначаване на служебно правителство, част от лицата от списъка бързат да направят заявка, че няма да се съгласят да оглавят такова правителство, с което очертават и възможните контури на предстоящото. Дори настоящата парламентарна ситуация да не се превърне в конституционна криза, предложената промяна е начин да се избегне това да се случва за в бъдеще. Именно такъв сценарий при самостоятелното действие на президента е изключен, а като демократична легитимност той също е пряко избран от суверена и не отстъпва на парламента.
Този конституционен текст създава много повече проблеми, отколкото решава. Нещо повече, той променя на практика облика на редица висши публични длъжности, като включва в тяхното съдържание и потенциалните ангажименти на служебен премиер. При избора на кандидати на такива длъжности в Народното събрание вече се поставя въпросът, при това съвсем уместно, дали те биха станали министър-председател, ако се стигне до такъв момент. Всичко това се вписва в пълния абсурд, в който живеем. Запазването на действащите правила за определяне на служебен кабинет свежда ролята на държавния глава в момент на парламентарна криза до тази на орган, който само с подписа си удостоверява волята на Народното събрание, преизбрало всяко едно от лицата от така наречения списък.
Призив за действие към 51-вото Народно събрание
Необходимостта от промяна на българската Конституция в тази част е наложителна не само поради приемането ѝ от некомпетентен орган, какъвто е обикновеното Народно събрание, но и от факта, че с нея се нарушават редица конституционни принципи като разделение на властите, парламентаризъм, неутралната власт на президента, както и не на последно място – несъвместимост при половината от потенциалните премиери, чиито пълномощия само се прекъсват, но с това те не престават да заемат висша публична длъжност.
На нас в Партия „Величие“ ни е останала някаква надежда, че в 51-вото Народно събрание има достатъчно разум и мъжество – политическо такова – да се признае допуснатата с шестата поправка в Конституцията флагрантна грешка, както и воля тя да бъде поправена в оставащото му време. Отправяме апел към всички народни представители да подпишат подготвения от нас проект за изменение на Конституцията, в който е предвидено единствено възстановяване на конституционните условия за реално прилагане принципа на разделение на властите. Дано по този толкова важен въпрос Народното събрание да не остави отново ролята на коректив на Конституционния съд, а да поеме отговорността за възвръщане реалните правомощия по назначаване на служебно правителство на президента. Именно на него, като на неутрална власт, е възложено от Великото народно събрание при неспособен парламент да изведе държавата от парламентарна криза и да не допусне тя да прерасне в конституционна.
Благодаря Ви.
Add comment