Битката за връщане на държавата: Граждански контрол, справедливост и икономическо възраждане – срещата на Ивелин Михайлов и Стоименов в Бургас

Представяме ви някои от разисканите теми на срещата на Ивелин Михайлов и Павел Стоименов на 22.12.2025 г. с гражданското общество от град Бургас.

1. Тотален разпад на държавността и институционален крах

Една от централните тези на Ивелин Михайлов е, че държавата в момента не функционира като реална структура, а съществува единствено като „симулакрум“ – понятие, заето от Жан Бодриар, което описва ситуация, при която зад символите на властта липсва реално съдържание. Институциите са запазили своите наименования и сгради, но са абдикирали от основните си функции да се грижат за обществото. Михайлов дава конкретен пример с водоснабдяването, като посочва, че водата, която тече от чешмите, е с качество на тиня и ръжда, тъй като преминава през стари и неподдържани цистерни, а контролните органи нехаят. Агенцията по храните също е посочена като неработеща структура, която сертифицира вредни продукти, пълни с палмово масло, вместо да гарантира здравето на хората. Според анализа, държавните служители – от лекари без компетенции до инспектори – са назначени единствено с цел усвояване на средства, а не за да вършат работа, което води до пълен разпад на системите за образование, здравеопазване и сигурност.

2. Стратегия за противодействие на купуването на гласове

Партията представя детайлен и безкомпромисен план за справяне с изборните манипулации, тъй като счита, че полицията не само не пречи, но и съдейства на купувачите на гласове. Стратегията включва създаването на мобилни граждански отряди във всяка община, оборудвани с автомобили и дронове, които да следят за струпвания на хора и съмнителна дейност в изборния ден. Ключов елемент е внедряването на т.нар. „троянски коне“ – хора, които привидно се съгласяват да продадат гласа си, но са снабдени със скрити камери и микрофони, за да запишат лицата на дилърите (купувачите). Целта е събраните доказателства и имената на престъпниците да бъдат масово разпространявани в социалните мрежи и специализирани сайтове, за да се освети престъпната дейност и да се създаде обществен натиск, който институциите не могат да игнорират. Михайлов вярва, че само чрез гражданско разузнаване и публичност може да се пресече феодалната зависимост на гласоподавателите.

3. Критика към „псевдоопозицията“ (Възраждане и МЕЧ)

Лидерите на „Величие“ отправят остри критики към парламентарните партии „Възраждане“ и МЕЧ, като ги обвиняват в координация с управляващите партии ГЕРБ и ДПС. Михайлов описва поведението на тези формации в парламента като театрално, хулиганско и дори „фашистко“, визирайки агресията и обидите към опоненти, включително жени. Според него, целта на тези скандали е да отвратят нормалните хора от политиката и да създадат димна завеса, която прикрива реалните корупционни схеми на властта. „Величие“ твърди, че тези партии саботират реални действия срещу корупцията, като отказват да подпишат вотове на недоверие или създават изкуствени поводи за разединение, за да не се съберат необходимите гласове за блокиране на правителството. Те са определени като „ситуационни партньори“ на мафията, чиято роля е да канализират народното недоволство в безопасна за статуквото посока.

4. Унищожаване на българското селско стопанство и бизнес

Павел Стоименов, като експерт в сектора, очертава мрачна картина на българското земеделие, което е подложено на системен геноцид. Той твърди, че държавата умишлено унищожава животновъдството под предлог за борба с болести, като дава примери с избиването на хиляди здрави овце в Карловско и други региони. В същото време родният пазар е залят от вносни продукти със съмнително качество и ГМО от страни като Украйна и Южна Америка, което прави българското производство неконкурентоспособно. Бизнесът е подложен на репресии – всеки предприемач, който достигне оборот над 1 милион лева, автоматично влиза в „радара“ на мафията и бива подложен на проверки и натиск, за да бъде подчинен или фалиран. Стоименов подчертава, че България, която някога е хранила половин Европа, днес не може да изнесе продукцията си, а земеделците губят мотивация да работят, защото държавата разрушава всичко, което те създават с риск и труд.

5. Корупция в инфраструктурата и енергетиката

Разговорът разкрива мащабни корупционни схеми в инфраструктурните проекти, където според Стоименов кражбите достигат до 80% от стойността на обектите. Даден е конкретен пример със завишените цени на материалите: водопроводни тръби, които реално струват 34 лева на линеен метър, се фактурирали на държавата по 475 лева. Това води не само до финансови загуби за бюджета, но и до изключително ниско качество на строителството – асфалтът е некачествен, а ремонтите са нетрайни и се разпадат бързо. Споменава се и източването на средства чрез Плана за възстановяване и устойчивост, като се твърди, че политическите партии пазят корумпираната антикорупционна комисия (КПК) само за да могат да усвоят милиардите от Европа, които след това се разпределят между обръчите от фирми. Стоименов посочва, че печалбите не се инвестират обратно в икономиката, а се изнасят в офшорни зони като Дубай.

6. Полицейски чадър и репресии

МВР и службите за сигурност са описани не като защитници на реда, а като частна охрана на управляващата мафия. Михайлов заявява, че полицаите масово пазят наркодилъри и купувачи на гласове, вместо да ги арестуват, защото самите те са част от корупционните схеми. Разказва се за брутални репресии срещу симпатизанти на партията и техните семейства, включително арести на близки с цел политически шантаж и сплашване. В малките населени места цари страх и феодална зависимост – хората се страхуват да изразят мнение или да харесат публикация във Facebook, защото могат да бъдат уволнени или подложени на социална изолация от местните дерибеи, които контролират всичко. Лидерите на „Величие“ са категорични, че служби като ДАНС и ГДБОП са се превърнали в инструменти за саморазправа с неудобните и не може да се разчита на тях за защита на гражданите.

7. Роля на гражданското общество и самоорганизация

Единственият изход от кризата според говорителите е създаването на активно и безкомпромисно гражданско общество, което да упражнява всекидневен контрол върху властта. Михайлов призовава хората да не чакат спасител, а да поемат лична отговорност – от споделяне на информация в социалните мрежи до физическо присъствие пред домовете на корумпирани политици и чиновници, за да им търсят сметка. Подчертава се важността на участието в Секционните избирателни комисии (СИК) като единствен гарант за честно преброяване на гласовете. Идеята е да се изгради паралелна система за сигурност и взаимопомощ, където гражданите се пазят взаимно, подават сигнали и реагират на несправедливостите, тъй като държавните органи са абдикирали. Пример за такава самоорганизация е създаването на групи в Telegram и Viber за бързо разпространение на новини, заобикаляйки медийната цензура.

8. Политически цели на партия „Величие“

Основната стратегическа цел на партията за предстоящите избори е спечелването на между 30 и 50 депутатски места. Михайлов обяснява, че малката парламентарна група от 10-13 човека е неефективна, тъй като не разполага с достатъчно време за изказвания и процедурни възможности да блокира вредни решения. С група от около 50 депутати „Величие“ ще може да внася редовно вотове на недоверие, да изисква изслушвания и да оказва сериозен натиск върху „сглобката“. Те заявяват, че няма да влизат в коалиции с партиите на статуквото, които са ги създали и поддържат корупционния модел. Партията се позиционира като единствената сила, която се интересува от вътрешните проблеми на страната, а не от геополитическите спорове за Русия или Америка, които се използват само за разделяне на обществото.

9. Медийна манипулация и цензура

Силно застъпена тема е пълното информационно затъмнение и манипулацията, налагана от големите медии. Твърди се, че телевизиите и вестниците са купени и обслужват властта, като крият реалните размери на престъпността и проблемите в държавата. Михайлов дава пример с журналист, който твърди, че престъпността е намаляла, докато реалността е, че престъпленията просто не се регистрират в статистиката. Евродепутатите и международните партньори също не получават реална информация за ситуацията в България, защото каналите за комуникация са блокирани или контролирани от статуквото. За да пробият тази блокада, от „Величие“ са разработили собствено мобилно приложение „Народен“, което агрегира новини от независими източници и позволява на хората да се информират обективно, заобикаляйки филтъра на казионните медии.

10. Духовно възраждане и символика

Разговорът надхвърля чисто политическите теми и засяга нуждата от духовна промяна и промяна в манталитета на българите. Използва се метафората за Феникса – символ на възраждането от пепелта, който изгаря страховете и слабостите, за да се роди нещо ново и силно. Михайлов говори за необходимостта да се преодолее манталитетът на жертва и хората да повярват в собствените си сили. Като материален израз на това съзидание се посочва строежът на църквата в с. Неофит Рилски, наречена „църквата на чудото“. Тя се изгражда с доброволен труд и средства в трудни времена, символизирайки способността на общността да гради и да се обединява около висши цели, въпреки разрухата в държавата. Този градеж е представен като контрапункт на разрушителните процеси в обществото и доказателство, че обединението е възможно.