Български
EnglishВ предаването „Делници“ Николай Колев разговаря с адвокат Румяна Ченалова относно:
- успешното валидиране на над 301 хил подписа за референдума за запазване на българския лев,
- усилията на доброволците в условия на медийно затъмнение и
- предстоящите промени в изборното законодателство, касаещи референдумите и избирателните списъци.
Представяме пълното интервю.
Успехът на подписката за лева
Водещ: „При мен в студиото е адвокат Румяна Ченалова. Добър вечер и добре дошли. Вие сте представител на гражданското сдружение „Дойран 2025“. Приключи ли битката за лева?“
Румяна Ченалова: „Не, не е приключила. Има още стъпки и етапи, които трябва да се извървят по силата на закона. Днес имаше пресконференция, на която отчетохме един етап от процеса – приключилата проверка в Народното събрание. По време на тази проверка се сверяват данните в хартиените бланки, в които хората вписват имената и адресите си, с данните, които ние сме нанесли в екселски таблици. Всичко това е сглобено в общ файл на електронен носител и вече се намира в ГРАО, където ще започне автоматичната проверка по отношение коректността на записите.
В Народното събрание работиха 10 или 11 екипа по двама души. Всеки екип се състоеше от представител на комисията в Народното събрание и представител на нашия екип. Работихме от сутрин до края на работния ден и работата беше много тежка. В рамките на дните от 9-и до 13-и проверихме 300 000 подписа. Нося констативния протокол, който е подписан от страните и удостоверява факта на извършената проверка.
Вече мога да съобщя на българските граждани, че сме събрали 301 130 валидни подписа по смисъла на тази проверка. Има само 145 записа, които бяха изключени, защото гражданите са вписали напълно отговорно всички свои данни, но са забравили да се подпишат. При липсата на подпис няма как да се валидира гласът на тези хора,.“
Гражданска енергия и медийно затъмнение
Румяна Ченалова: „Тази цифра е поразителна не защото друг път не са постигани по-високи резултати, а защото работихме в много необичайна обстановка. Битката за лева среща съпротивата на държавните власти, европейските институции и местната администрация. Сблъсквахме се с нежелание на много от кметовете да ни съдействат и да ни осигурят места за събиране на подписи. Медиите мълчаха. Единици като „Евроком“ и други частни канали излъчваха видеа, с които разпространявахме идеята.
В тази обстановка и напълно без каквото и да било финансиране ние успяхме само чрез доброволци. Огромната новина е, че тези подписи са събрани и въведени от доброволци. Всеки е давал своя личен труд и време, работил е със сърцето си. Никой не е пожелал и не е получил и една стотинка. Тази кауза успя да обедини хора с различни политически убеждения, които иначе като съседи са в конфликти,.“
Героизъм в малките населени места
Румяна Ченалова: „Направихме статистика на базата на процента от населението, което е участвало в подписката. В малките градове хората се страхуват за работата си, страхуват се да не бъдат уволнени. Полагането на подпис от тези хора е героизъм и форма на съпротива срещу местния олигархичен феодализъм. Когато видях цифрите, освен радост, изпитах и вяра, че българинът се събужда и придобива самочувствие.
Ямбол е първенец с 8% от населението, което е изключителен успех. Следват Габрово, Велико Търново, Добрич, Стара Загора, Плевен и Монтана. За съжаление, големите градове са по-неактивни. В една София едва 3,21% от населението са участвали. Пловдив е по-добре с 5,11%, а Варна – с 5,31%.
Втората статистика съпоставя населението на съответния областен град спрямо населението на България. По този критерий на първо място е Стара Загора, следвана от Велико Търново, Ямбол и Добрич. София отново е на последните места. Оказва се, че в Северна България и в малките балкански градчета възрожденският дух е запазен,,,.“
Законодателни промени и изборни списъци
Румяна Ченалова: „Нашата цел е да променим закона, така че референдумите да станат ежедневие и да се инициират с 50 000 подписа. Преди дни се гласува на първо четене предложение на ИТН за промяна в Закона за прякото участие. Хубавото е, че отпада изискването в бланките да се вписват постоянните адреси, което е много утежняващо и често води до грешки.
Предложението прагът за референдум да бъде 1/40 от гражданите с избирателни права обаче е неизпълнимо. Никой не може да установи точния брой на избирателите, тъй като списъците са пълни с „мъртви души“. Данните за българите в чужбина продължават да са некоректни, а район „Чужбина“ все още не е създаден.
Току-що дойде новина, че правната комисия е приела предложение избирателните списъци да се изготвят въз основа на данните от последното преброяване, а не от регистъра на населението. Това е добре, но трябва да се помисли дали са изчистени списъците и какво ще се прави с българите, които не са се вписали в съответните общини,,,,.“
Контрол върху изборния процес
Румяна Ченалова: „Правната комисия е приела на първо четене секциите в чужбина да не бъдат повече от 20 в страна извън ЕС, което е предложение на „Възраждане“. Това е чудесно, защото връща положението отпреди 2021 г. и позволява контрол, особено в Турция. Там имаше злоупотреби и липса на камери за наблюдение.
Остава въпросът с машинното гласуване. Защо трябва да се броят отрязъците и да се пускат в урните, ако данните в машината се считат за абсолютно коректни? При предишни избори имаше липсващи разписки, което означава или немарливост на комисията, или манипулация и престъпно наместване в работата на машините,.“
Антикорупционната комисия и делото в Люксембург
Водещ: „Как ще се отрази закриването на антикорупционната комисия?“
Румяна Ченалова: „Закриването се прави без ясна обосновка. Некомпетентността на депутатите и липсата на отговорност водят до некачествени закони и политическа намеса. Никой не обясни защо трябва да се закрие комисията, кои са новите критерии и защо те са по-добри.
Искам да уточня и нещо важно за новините от Брюксел – въпросът с еврото не е окончателно решен. Това, което публикувах, беше отговорът на Съвета на Европейския съюз по заведеното дело. Съветът е ответник и е нормално да оспорва нашата жалба, но той е страна по делото, а не решаващ орган. Тепърва до 23 февруари ние ще пишем нашата реплика, а Съдът ще решава. Битката не е приключила и продължаваме с надежда и вяра,,.“
Add comment