Български
EnglishВитко Вичев и Петя Голд разговарят с Йордан Мицикулев и Кирил Георов относно предстоящия колапс на западната финансова система, рисковете от приемането на еврото и правните възможности за защита на българския суверенитет чрез сезиране на Конституционния съд.
Участниците в дискусията анализират икономическата ситуация, като Йордан Мицикулев представя данни, според които от октомври 2022 г. доларът е загубил 67% от стойността си спрямо златото. Той твърди, че реалната икономика се измерва в злато, а не чрез борсови индекси като S&P 500, и че преизчислен в злато, Брутният вътрешен продукт на България не бележи ръст от 1981 г. насам. Според анализаторите светът е изправен пред ликвидна криза и обезценяване на фиатните пари, като Европа и САЩ са в изключително тежка финансова ситуация.
Кирил Георев допълва, че еврозоната функционира като механизъм, който насърчава задлъжняването на по-слабите икономики, за да могат те да закупуват стоки от силните, като Германия. Той прави паралел с Гърция, която е била принудена да разпродава държавната си инфраструктура и активи заради дълговата спирала, и предупреждава, че България е подготвяна за същия сценарий.
Икономическа оценка и конвергенция
Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита значителен напредък в икономическите показатели на България към юни 2025 г. Инфлацията спада до 2,7%, което е под референтната стойност от 2,8% за критерия за ценова стабилност. Бюджетният дефицит е точно на границата от 3,0%, а държавният дълг остава на ниски нива от 24,1% от БВП, което е далеч под изискването от 60%. Дългосрочните лихвени проценти също са в нормите.
Въпреки тези официални данни, анализаторите Йордан Мицикулев и Кирил Георов изразяват краен скептицизъм относно реалното състояние на икономиката. Те твърдят, че статистиката е изкривена, тъй като фиатните валути (долар и евро) губят стойност спрямо златото. Според тях реалният Брутен вътрешен продукт на България не бележи ръст от десетилетия, ако се преизчисли през златния еквивалент, а страната е изправена пред ликвидна криза.
Законодателна рамка и независимост на БНБ
ЕЦБ констатира правна съвместимост на българското законодателство с европейските договори. Новият Закон за БНБ от 2024 г. отстранява предишните несъответствия и гарантира институционалната и финансова независимост на централната банка. Законът влиза в сила от датата на въвеждане на еврото и премахва забраната за парично финансиране, като същевременно интегрира БНБ в Евросистемата.
Участниците в дискусията обаче разглеждат тези законодателни промени като отказ от суверенитет. Те описват процеса като „скрита федерализация“, която цели превръщането на Европейския съюз във федерална държава. Според тях механизмите на еврозоната насърчават дълговата спирала и обслужват интересите на големите икономики за сметка на периферията.
Конституционни предизвикателства и цифрово евро
Агенцията за борба с държавните репресии (AASR) представя аргументи за необходимостта от дело пред Конституционния съд. Те оспорват легитимността на ратификацията на Договора за присъединяване от 2005 г. въз основа на следните точки:
- Промяна в държавното устройство Прехвърлянето на изключителни компетенции от БНБ към ЕЦБ представлява структурна промяна на суверенитета. Според Член 158 от Конституцията, такива решения са в правомощията единствено на Велико народно събрание.
- Нови рискове за правата на гражданите Въвеждането на цифровото евро (CBDC) е обстоятелство, което не е съществувало при подписването на договора. Този инструмент създава рискове за неприкосновеността на личния живот и позволява проследяване на транзакциите, което според AASR изисква нова конституционна оценка.
Чл. 158. Великото народно събрание:
1. приема нова Конституция;
2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на глава девета от Конституцията.
Политическа обстановка и бъдещи действия
В дискусията се отправят остри критики към политическата класа, конкретно към Бойко Борисов и Делян Пеевски, които са обвинени в обслужване на чужди интереси и унищожаване на икономиката. Като алтернатива се посочва партия „Величие“, която призовава за гражданска активност и възстановяване на законността. Експертите смятат, че при правилно управление България може да използва инфлацията за бързо икономическо възстановяване, вместо да влиза в „дълговия капан“ на еврозоната.
- Първият линк е към дискусията в YouTube.
- Вторият линк е към този документ, който беше обсъден от участниците: Необходимостта от завеждане на дело пред Конституционния съд относно ратификацията на Договора за присъединяване към ЕС (източник: Агенцията за борба с държавните репресии – AASR)
Следва ПЪЛНИЯ РАЗГОВОР, структуриран по теми и с коригиран правопис и пунктуация:
Въведение
Витко Вичев: Здравейте и добър вечер на всички! В продължение на вчерашния разговор с Мария Илиева, днес темата отново е много важна. Ще говорим с Кирил Георов, Йордан (Данчо) Мицикулев и Петя Голд. Какво става в Европа? Финансов колапс. Какво ни чака и как можем да се спасим? Добър вечер още веднъж на всички.
Петя Голд: Добър вечер! Здравейте!
Витко Вичев: Кой ще започне? Г-н Мицикулев, какво ще се случи с Европа?
Долар, злато и реалната стойност на парите
Йордан Мицикулев: Може ли да споделим екрана? Ще започна директно. В последните месеци се говори много, че Европейският съюз ще „умира“, че западният свят ще „умира“, и че не се знае какво ще се случи. Шегата настрана — нека видим реално какво става в света.
Миналата година нямаше много възможност да говоря по теми, свързани с финанси, но тази година вероятно ще говорим по-често, защото има огромен проблем и почти никой не говори за него. Който следи международните медии, е забелязал, че докато тук празнувахме Нова година, в Европа имаше протести и ескалация на напрежението. А в България много хора не осъзнават какъв проблем „чука на вратата“.
Темата за еврото е най-малкият ни проблем, защото левът така или иначе е вързан към еврото (валутен борд), а еврото — към глобалната финансова система.
Искам да покажа графика за долара. На пръв поглед спрямо „кошница“ от други валути има колебания в рамки, които изглеждат „нормални“. Но когато сравним долара със златото, картината е друга. От октомври 2022 г. доларът е спаднал с около 67% спрямо златото.
Витко Вичев: Какво означава това?
Йордан Мицикулев: Доларът е водещата резервна валута. Златото, от векове, е „твърдата“ стойност — защитният механизъм. Финансистите го наричат „възглавница“ за лоши времена.
Днес живеем в „мека“ финансова система — фиатни пари, които губят стойност. Финансовите активи имат цикъл — раждат се, растат, а ако технологията или средата не се развие, започват да угасват.
Когато погледнем исторически движенията на долара спрямо златото, виждаме повтарящи се големи спадове. Това е болката на системата: инфлацията, която изяжда парите на хората.
S&P 500, реална икономика и измерване „в злато“
Йордан Мицикулев: Много хора гледат S&P 500 и мислят, че „върви само нагоре“. Но това е номинално. Реалната икономика се вижда, когато измериш и сравниш спрямо златото. Тогава индексът не изглежда като постоянен възход, а като движение в цикли — върхове и спадове.
Същото важи и за заплащането. Ако сравним средното заплащане на час (примерно в САЩ) и го измерим спрямо реална стойност, виждаме, че в определени периоди сме на много ниски нива.
Искам да обърна внимание и на БВП — не само номинално, а спрямо злато. За Европа (и еврозоната) има периоди на спадове и периоди на застой. В момента тенденциите са тревожни.
За България, ако измерим БВП спрямо златото, не се вижда устойчив реален ръст. Вижда се дълъг период на стагнация и спадове. Изводът ми е прост: икономиката на България е в тежко състояние, а спорът „лев или евро“ не е най-големият ни проблем.
Еврозоната, дългът и „моралният риск“
Кирил Георов: Г-н Мицикулев каза много важни неща. Ще добавя следното.
Доларът доскоро беше „петродолар“, а сега структурата на обезпечението и механизмите се променят. Това е причина да смятам, че доларът вероятно няма да „падне наведнъж“. Но за еврото и еврозоната картината е по-рискова, защото ако обезпечението на долара отслабва, то обезпечението на еврото е още по-уязвимо.
Ние можем да оборим пропагандните тези за „супереврото“ с факти и графики, но целта е по-важна: да говорим за модела.
Бойко Борисов говори за БВП: от 40 млрд. лв. през 2005 г. до 220–250 млрд. лв. днес, като „успех“. Но голяма част от този номинален ръст идва от инфлация и от ценови процеси, а не от устойчиви иновации и продуктивност.
В еврозоната има и друг проблем: поощряване на дълг. Общата рамка и механизмите създават „морален риск“ — стимули да се теглят още и още заеми. Ако извън еврозоната имаш по-строги ограничения (примерно дисциплина за дефицит), в еврозоната има политически натиск „да се запушват дупки“ с нови дългове.
ЕЦБ, „невидимата ръка“ и примерът с Гърция
Кирил Георов: В еврозоната се случва всичко друго, но не и чистата „невидима ръка на пазара“. ЕЦБ има роля да поддържа системата, включително чрез извънредни интервенции, за да не се „счупи“ еврозоната.
Примерът с Гърция е показателен: когато натискът е голям, могат да се блокират ликвидност, банки, банкомати, да се преговаря за условия и да се стигне до разпродажба на активи и инфраструктура. Изводът е, че държава може да се окаже в позиция „живот под наем“, ако се натрупа прекомерен дълг и зависимост.
Федерализация и загуба на суверенитет
Йордан Мицикулев: За мен най-големият проблем не е само еврото, а федерализацията. В криза големите икономики търсят механизми да се подсилят — включително чрез разширяване и концентриране на контрол. Виждам стремеж към „Съединени европейски щати“ — нещо, за което никой не е питал обществото.
Конституционният механизъм и „единствената врата“
Йордан Мицикулев: Тук е ключовото: ако се търси реален механизъм, според мен това е повдигане на конституционен въпрос за ратификацията и последствията.
Съществува аргумент, че когато даден процес или договор видоизменя държавното управление, това изисква Велико народно събрание и специфична процедура. Ако обществото и институциите не са питани, остава въпросът за легитимността на подобна трансформация.
Казвам го ясно: пиар кампании и „вратички“ без реален конституционен път няма да доведат до резултат. Ако ще се води битка, тя трябва да е на правилното място и по правилния механизъм.
Витко Вичев: През последните дни се говори, че определена група чака решение от съда в Люксембург. Какво да очакват хората?
Йордан Мицикулев: Не очаквам резултат, който да промени реалността. Вече сме вкарани, а после започва „жалене“ по инстанции. Единственият реалистичен път е конституционно дело и обществен натиск, който да го направи неизбежно.
Практичната част: какво можем да направим оттук нататък
Кирил Георов: Няма смисъл да спорим само за миналото. Важното е какво правим отсега.
Ние трябва да си опазим законността и държавността. В еврозоната рискът от безконтролно задлъжняване расте, а при нас — ако институциите остават „бухалки“, нищо няма да се промени само защото валутата е различна. Рушветите просто ще станат „в евро“.
Петя Голд: Ако начело са хора, които защитават националния интерес, има шанс да се мине през кризите по-леко — да се отказват вредни решения, да се предоговарят неизгодни договори и да се държи линия на защита на обществения интерес.
Йордан Мицикулев: Ако има законност и нормалност, България може да се възстанови бързо — в рамките на 2–5 години. Не говорим за чудеса, а за това: да се спазва законът и да се даде възможност на хората да работят и произвеждат без страх от репресия и рекет.
Избори, купуване на гласове и гражданска мобилизация
Кирил Георов: Ако искаме промяна, ключово е опазването на вота и пресичането на купуването на гласове. Оттам нататък — каквото покаже вотът.
Има сектори, които могат да се реформират бързо: транспорт, инфраструктура, туризъм. С минимални, но целенасочени промени може да се постигне голям ефект.
Финал
Петя Голд: Последни думи за този лайв?
Йордан Мицикулев: Няма „последни думи“. Тепърва започваме. Работата не е свършена. Докато не видим реална промяна, няма отказване.
Кирил Георов: Хората трябва ясно да осъзнаят, че сега е моментът. По-добре да се дадат един-два дни усилие за България и за децата ни, отколкото после да се оплакваме, че става по-зле.
Витко Вичев: Благодарим ви! Хубава и спокойна вечер и до скоро!
Петя Голд: До скоро.
Витко Вичев: Споделяйте и разпространявайте! Благодарим на всички, които се включват и коментират! Хубава вечер!
Ако искаш, мога да направя и втори вариант, в който:
- премахвам всички времеви маркери и „чат-реплики“;
- съкращавам повтарящите се твърдения;
- подреждам текста като статия/публикация (по-четивно за сайт), без да променям смисъла.
Add comment