Ивелин Михайлов: Имам важна новина! В неделя, 31 август 2025 година, в град Сопот трябва да стане великото преселение на народите. Трябва да отидем там, но от 15:00, запомнете този час, трябва да сме в Сопот пред военните заводи и да чакаме Урсула, която ще дойде в 17:00.
По време на скорошно посещение в Швейцария, целящо срещи с политически организации, представители на ООН и журналисти, за да се представи реалната ситуация в България, авторът на видеото се сблъсква с сериозен проблем: информационна завеса, която изкривява истината за страната ни пред чуждия свят. Тази завеса е изработена "по много хитър начин" от управляващите, които използват познанията си за функционирането на държавите и международната политика.
Наскоро проведеният форум „Демополи“ в Неофит Рилски се превърна в катализатор за безпрецедентни медийни атаки срещу партия „Величие“, Ивелин Михайлов и „Исторически парк“. Това, което организаторите описват като „медийна помия“, заля ефира на национални телевизии като BTV и Нова телевизия, предизвиквайки вълна от обвинения и манипулации.
(Следва текст, който е генериран от видеото посредством NotebookLM.)
Историята на един човек често може да бъде огледало на цяла епоха. Моето израстване – от социалистическа България, през хаоса на 90-те, до днешните опити за изграждане на устойчив бизнес – е част от по-големия разказ за това какво се случи с българското общество. Преживях „равенството“ на социализма, мутренските години, илюзиите на прехода и най-накрая реших да поема по пътя на предприемачеството – път труден, но и единствено смислен.
Вместо да уча теорията и да умувам, аз действам, правя анализ и коригирам курса.
🌍 Политици и активисти от цял свят пристигнаха в България за Международния форум Demopoly по покана на партия „Величие“. От 20 до 26 август в с. Неофит Рилски се провежда събитие, което събира представители на съпротивата от над седем държави!
Това видео е от първия ден на форума, когато Ивелин Михайлов разказа историята зад създаването на „Величие“ и пътя към обединението на хората срещу неправдата.
Нашите прозрения за живота и обществото не са плод на празни теории или затваряне в кабинет с предположения. Те са резултат от действие, анализ, план, ново действие и нов анализ – по същество научен метод, приложен към реалния живот. Всичко, което ще разкажа, е проверено и преживяно лично, а не просто прочетено или чуто.
Роден съм по времето на социализма в България, в един средно голям град – Горна Оряховица. Родителите ми бяха обикновени хора – не част от партийния апарат, не членове на комунистическата партия, макар мнозина да бяха. Те обаче бяха образовани, трудолюбиви и вярващи.
Социализмът имаше своите „правила на играта“. На теория всички бяха равни, но на практика членовете на партията имаха повече права и привилегии – може би с около 20%. Тази разлика изглеждаше несправедлива, но поне беше ясна и предвидима.
Когато социализмът падна, ние – младите тогава – повярвахме, че идва епоха на справедливост. Обещанието беше, че всеки ще получава според заслугите си. Това звучеше честно и вдъхновяващо.
Реалността на 90-те обаче беше друга – престъпността се развихри, държавата се разклати, животът стана несигурен. Често живеехме без елементарни условия – храна, вода, работа. По улиците цареше страх – особено за жените. Но имаше и особен парадокс: срещу престъпността можеше да се изправиш и да се защитиш – и държавата не се намесваше непременно срещу теб.
Това беше едновременно хаотично и „справедливо“ по свой начин, защото поне имаше шанс да се бориш за свободата си. Днес ситуацията е различна – ако се защитиш, често именно ти се оказваш обвиняем.
Около 2000 година реших да уча икономика и да се занимавам с бизнес. Причината беше проста – в Конституцията ясно пишеше, че основата на новата икономика е предприемачеството. Виждах, че има много политици, чиновници и престъпници, но малко истински бизнесмени. Казах си: „Ще поема най-трудния път – бизнеса.“
Като търговец изградих огромна мрежа в цялата страна. Срещах се с хора във всеки среден и голям град, разговарях с млади и по-зрели, с клиенти и партньори.
Тогава осъзнах две неща:
Започна да се наблюдава деградация – не по етнос, а по среда. Масово хората започнаха да мислят само за настоящето: храна, дрехи, кола, забавления. Паднал покрив? Няма значение – важно е телевизорът да е голям и да има купон вечерта.
Видях, че обществото има нужда от рестарт. Реших, че това трябва да стане чрез проект, който е едновременно културен, мащабен и финансово устойчив.
Така се роди идеята за Исторически парк – място, което да представи българската култура и история в целия ѝ блясък. Избрах туризма, защото:
Проектът трябваше да бъде нещо, което светът не е виждал – и в същото време красиво, мащабно и културно.
Шест години работих върху проекта – намерих земя, направих проучвания, извадих разрешителни. И когато дойде време да потърся инвеститори сред българските богаташи, се сблъсках с реалността.
Тези хора не разбират езика на бизнеса. Те не създават стойност – те крадат държавни пари. Пример: държавата отпуска 53 милиона за пътен възел. Реално той се строи за 13 милиона, а останалите 40 изчезват по веригата.
Когато им казах, че моят проект може да носи 25% печалба годишно и да изгради хора и бъдеще, те ме гледаха с недоверие и казваха: „Ти си мошеник.“ Защото в техния свят 25% е смешно – те печелят стотици проценти чрез корупция, без труд, без риск, без съзидание.
Тогава разбрах: България няма истински бизнес елит. Има хора с пари, но без визия, без култура, без мисъл за бъдещето. Те мислят краткосрочно – „джипси“ манталитет, както се казва у нас.
Истинският въпрос е: ще позволим ли народът ни да се превърне окончателно в маса, която живее само за днес? Или ще намерим начин да възродим културата, духа и съзиданието?
Историята на прехода в България не е просто икономически процес – тя е и духовен, и културен. Изводът е ясен: без култура, образование и визия за бъдещето, парите не значат нищо.
Проектът „Исторически парк“ се роди именно от това разбиране – че само чрез култура и съзидание може да се даде шанс за истински рестарт на обществото.
Предприемачеството е повече от бизнес – то е начин на мислене, подход към живота и непрекъснато развитие. Истинските предприемачи не се задоволяват със средното или лесното, а се стремят да създават стойност и да оставят трайно влияние. Пътят към успеха е изпълнен с предизвикателства, лични съмнения и външни препятствия, но именно чрез тях се изгражда устойчивост, умение за адаптация и лидерство. Чрез правилна стратегия, силен дух и постоянство, всеки предприемач може да превърне идеите си в реалност и да създаде устойчива среда за растеж на себе си и заобикалящите го.
Ивелин Михайлов критикува доклада на Държавния департамент на САЩ, който според него подкрепя управляващата мафия в България. Той коментира липсата на внимание към корупцията, изборни нарушения, репресии над бизнеса и нарушения на човешките права, докато обвиненията срещу него и партия „Величие“ са изобилни. Михайлов обявява, че партията ще продължи да защитава националните интереси и ще търси съюзници, които гарантират справедливост, конституционност и защита на частната собственост.
Ивелин Михайлов е уникално явление в българската политика – човек, който никога не е търсил кариера в парламента, но е принуден да влезе в политиката, за да се бори за промяна. В своите изявления той акцентира върху личните си жертви, борбата с корупцията и визията си за развитие на страната.
Български
English